ДПС протестира с декларация срещу пускането на Октай Енимехмедов


Председателят на ДПС Лютви Местан огласи от парламентарната трибуна декларация на своята партия, в който много остро възразява срещу промяната на мярката за неотклонение на Октай Енимехмедов в домашен арест и изтъква, че това действие на съда е част от сценарий за превръщането на нападателя над Доган в медийна звезда. Ето и пълният текст на прочетената от Лютви Местан декларация.

Вчера, 13 март 2014 г., се случи нещо ужасно. Един потенциален убиец на политически лидер бе практически пуснат на свобода. От високата трибуна на българския парламент, като председател на ДПС, от името на стотици хиляди български граждани питам- Защо? Бяхме заляти от десетки декларации, в които има един отговор, за неоснователността на който не се сещам какво не бих дал. За съжаление обаче трябва да се съглася. Отговорът на стотиците хиляди членове и симпатизанти на ДПС е, че този политически лидер се казва Ахмед. А какъв е знакът? Той е още по- опасен, дълбоко неприемлив. В европейска България можеш да насочиш оръжие в слепоочието на един политически лидер и след няколко месеца в ареста да се окажеш на свобода. Това не е справедливост, а гавра.
Какъв е знакът, към какво поощряваме младите? Че оттук нататък могат да стрелят по политически лидери и вместо възмездие, ще се радват на политическа слава и ще отговарят на въпроса, дали пък няма да правят и политическа кариера. Явно в европейска България това все още е възможно.
Разбира се, за това има едно условие. Политическият лидер, по когото се стреля, трябва да се казва Ахмед, Мехмед или Местан. Защото дулото на газовия пистолет все едно бе насочено и срещу моето слепоочие, срещу слепоочието на стотици хиляди български граждани, които се уповават на върховенството на закона като единствен извор на справедливостта, защото няма справедливост, няма равноправие, няма права без справедлив съд.
Това не е укор срещу съдебната власт като цяло. Това е укор, открит, искрен, неподправен срещу облеченото в правни тоги пристрастие, срещу поръчителство, намерило своето покровителство сред отделни представители на българската Темида. Единствената ни утеха е, че съдебният процес не е завършил. Прокуратурата вече обжалва несправедливата присъда, очакваме да протестира и срещу променанат мярка- домашен арест.
Още на 19 януари 2013 г. ,в деня на покушението, прозряхме и затова предупредихме, че без съмнение е в ход сценарий на поръчителите за героизиране на нападателя. Не било опит за убийство, а хулиганска проява, опит за сплашване. Защото газовият пистолет не можел да убива. Заваляха и поръчкови експертизи, които да обслужат тази теза. Но нито един от застъпниците на тази измислица не се съгласи да се постави на мястото на д-р Ахмед Доган, не бе готов да подложи слепоочието си. Защото газовият пистолет убива. Поне за миг замислихме ли се какво е изживял в този миг Ахмед Доган? Какво изживява и до днес този човек? Замисляме ли се каква болка стои зад трудно изтръгнатите от устата на майка му думи- Защото се казва Ахмед. Какво не бих дал, за да не е вярно.
С променената мярка се дава ход на втория етап от този сценарий- превръщането на нападателя едва ли не в медийна звезда. Вече чухме заявки за серия медийни участия, в които той ще отговаря на въпроса, дали ще прави политическа кариера. Цинизъм! Още по- цинично, още по- голяма гавра е всеобщото усещане за радост. Снощи в една медия тази истинска трагедия вече е повод за иронични подбиви- сега единият щял да стои вкъщи по принуда, а другият- жертвата- от страх. И това е повод за скеч, за закачаки. В европейска България. Престъплението- път към славата, но не зад заслуженити решетки, а от ефира на медиите. Това ли ще гледаме тези дни? Както е тръгнало, ще се окаже, че единственото укоримо деяние на 19 януари 2013 г. не е опитът за убийство, а действията на делегатите за предотвртатяване на това най- тежко престъпление. Става ясно, защо България все още е в механизма на наблюдението и контрола н ЕК по глава Правосъдие.
Във всичките тези декларации се съдържа един въпрос, който кънти в ушите ми и не дай си Боже да разколебае вярата ни в европейска България. Въпросът е, ако Октай Енимехмедов беше направил опит да стреля не по Доган, а по Борисов, Плевенелиев, щяха ли да бъдат толкова безпомощни специализираните органи на българската държава и днес нападателят щеше ли да се радва на статута си на медиен герой под домашен арест? Тежък въпрос с един лесен отговор, който българският политик в мен се срамува да изрече.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.