Доц. Татяна Буруджиева*: Кабинетът трябва да търси плаващи мнозинства

Г-жо Буруджиева кое е положителното и кое- най-лошото, с което тръгна парламентът? И какви са му шансовете да заработи нормално?

Положителното е, че тръгна и има дебат. Най-лошото е, че това е лошо направен дебат. И продължаваме да показваме на хората, че не можем да дебатираме. Голямата част от народното представителство не разбира разликата между спор в училище или махалата и дебат. Т.е.това са хора, които трудно формулират аргументи.

Така не поставяте ли и диагноза на общество, в което не се дебатира?

Това е другата страна. И като започнем да обсъждаме закон за средното образование и нормативните уредби в министерството на образованието, се надявам да успея да се преборя да има систематично образование по говорене, говорна култура и дебатиране от първи клас, както е в повечето  европейски държави, на които обикновено искаме да приличаме. Защото нашите деца не могат да синтезират информация, не могат да отделят информация от манипулация, не могат да формулират теза и да я защитят. В този смисъл те не могат нито да водят преговори по-късно, нито да отстояват позиции. И на практика ние възпитаваме поколения, за които по-ефективен начин да си решат проблема е или физическата и езикова агресия, или корупцията.  Но не и  формулирането и отстояването на позиции. Представям си, че това ще е част от образованието на децата, като се почне от детската градина, от първи и втори клас да се учи синтез на информация. Защото това е полезно и за учебния процес, като можеш да синтезираш информация, да извлечеш важното от нея, важно е как си водиш записки. В нашата катедра въведохме вече учебни  дисциплини как да се пише реферат, научна теза, дипломна работа. Защото студентите нямат представа!

Значи това, което виждаме в парламента тези дни, е резултатът и на този дефицит?

Естествено, защото политиката в огромната си част е и това. Освен политически действия в изпълнителната власт. Но дори и тя трябва да може да обясни действията си. Когато си  говорим, че нямаме необходимата демократична политическа култура, която да е базата, на която да се развиват и нормалните партии, и нормалните институции, няма как всичко това да се случи, когато нямаш основата. А тя се състои в това да можеш да разбираш света в демократични параметри и да можеш да го обговаряш. Ние например, постоянно говорим за все по- нарушената връзка между политици и избиратели, а как си представяме да се гради или възстановява тази  връзка, когато и гражданите не могат да общуват. Какво се случи на протестите, аз разбирах какво им е на сърцето и на душата, но това трудно можеше да се разбере и от действията, и от посланията им. Защото позицията “не искам нищо от това, от сегашното” и невъзможността  да формулираш какво искаш сама по себе си е губеща позиция. И го видяхме след това като резултат на изборите. От друга страна, имаме политици, които постоянно декларират, че искат да са близо  до хората, но нито езикът, нито поведението, нито тезите им, нито онова, което говорят, е онова, което хората припознават като тяхно. Това са разделения не просто езикови и комуникационни, това наистина са две вселени. И от наличието им страдаме и гражданите, и политиците. В един момент, когато един гражданин се озове в ролята на политик, той нито може да се държи като политик, нито вече може да остане просто гражданин. Защото и като гражданин той не е бил гражданин. Населяваме различни вселени, но нямаме и идентичност с тези вселени: нито гражданите са граждани, нито политиците-политици. Нещата са много тежки. И когато говорим за езиковата култура,  това не трябва да се възприема само като възможност да се говори по-добре. Защото езикът означава наименование на действителността, какво разбираш от нея и какво виждаш от нея. Това е да се научиш да дебатираш. И невъзможността да дебатираме означава, че не сме в състояние да видим реално нещата.

Това как ще се отрази на прогнозата за парламента?

Вероятно нещата, които тръгват в парламента като отношение и взаимоотношения с  гражданското общество със сигурност ще бъдат полезни. Надявам се още повече да се свърши. Моята теза е, че в крайна сметка парламентът има три функции и ако успее и по трите от тях да  направи така, че гражданите да видят различно поведение, това ще е полезно. Ако говорим за реална  промяна на нещата, това няма да се случи и със следващите няколко парламента. Истината е, че трябва да дойдат нови поколения, които по нов начин трябва да се възпитат във взаимоотношението си с олществото и с реалността. Нашето поколение е минало през няколко реалности и това го прави по-адаптивно и в този смисъл по-ефективно. Но следващите поколения тежко са лишени от някои много  жизненоважни практики и опит. А доколко ще е устойчив и доколко ще продължи живота на този парламент е важно и от друга страна. Пред това Народно събрание има едно предизвикателство, което много харесвам, е че той трябва да покаже ново функциониране и нова отговорност. Не просто, защото сме парламентарна република и казваме, че затова парламентът трябва да е най-силната институция. А и защото чисто обективно се налага той да бъде много силна институция. Това ме е мотивирало , защото е ясно, че отговорността този път е съвсем различна и много сериозна. Защото това не е просто отговорност на мандатоносител, а отговорност институцията да функционира по нов и различен начин.

Т.е.и парламентът ще сподели накрая отговорността за мандата на кабинета Орешарски?

Искам да кажа, че за да може кабинетът да свърши работа, трябва да съумее да конструира т.нар.плаващи мнозинства по всеки проблем, който иска да реши. А самият парламент трябва да може да отговори на тази необходимост, за да се движат нещата в България. Това е една взаимозависимост от съвсем нов порядък. Затова по проектозакона за образованието още през следващите месеци ще работя и се надявам да формираме едно мнозинство, което да подкрепи изменение. От ученическите си години до днес съм убедена, че можем безкрайно да разширяваме обеча на знания, които ще вкарваме в главата на едно дете. Ефективността, обаче, на познанието няма да може да се повиши  по този начин. Количественото натрупване не води до качествено  изменение поне по отношение на интелекта. Много важно е да дадем на децата това, което се случва в света по отношение на измененията в комуникациите, образованието да ни е адекватно. Да въоръжим децата с инструменти, което ще им помогне да разберат нещата. Защото колечиство информация се усвоява, но разбиране и знание се гради по-трудно. Това е ново предизвикателство и пред самите учители. Но това е единственият начин. Иначе високоинтелигентните ни деца, които във всякакви конкретни състезателни варианти печелят по света, но когато трябва да ги анализират от гледна точка на това колко могат да разберат, сме назад в класацията. И винаги се сещам за реакцията на колега, ученик на едно от най-големите имена на социолингвистиката Люсиен Свес, дошъл у нас в началото на 90-е години, когато и ние все още в дебати си изяснявахме какво ни се случва, как едно момче, победител в световен конкурс за правопис във френския език. Неговата реакция беше: о, трябва да има нещо много ненормално в един човек, който се гордее, че може да пише правилно на френски език, по-важното е да може да разбира езика, дори и да допуска грешки. Това също е качество. Това е съвременната образователна система-да имаме личности, които дори да допускат грешки, това да е част от по-важното им качество. А сега цялата ни образователна система е структурирана на принципа за безгрешното. Това е абсурд, който в живия живот го няма.


* Доц. Татяна Буруджиева е социолог, началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев и депутат от 42-то Народно събрание


 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.