Доц. д-р Мария Пиргова: Възможен е кабинет ГЕРБ – ДПС

Г-жо Пиргова, каква ще е конфигурацията на политическите сили в следващия парламент?

Четири партии засега са сигурни в следващия парламент – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Очаквам относително равен брой народни представители от ГЕРБ и от БСП, с преднина от 10-ина депутати от ГЕРБ. При 90 депутати от ГЕРБ, Атака трябва да вкара 35, за да се състави кабинет ГЕРБ – Атака. Десните, особено след разпада между Иван Костов и Надежда Нейнски едва ли ще влязат в парламента. БСП и ДПС заедно също няма да постигнат мнозинство. Така че правителство трудно ще се състави. Много е важно, ако може да влезе някакъв, макар и неочакван пети субект от новите партии – тогава картината ще е по-различна. Очаквам това да се случи сред няколко субекти: коалицията около Слави Бинев, Лидер, Нова алтернатива. Но вероятността да съберат достатъчно гласове, за да влязат е малка. Оттук идва и лошата новина – вървим към блокаж от италиански вариант – невъзможност да бъде съставено правителство и това е най-притеснителното.

Възможно ли е управление „ГЕРБ – ДПС“?

Смятам, че да – като краен вариант. Нито ГЕРБ, нито ДПС са последователни и праволинейни партии. Те менят решенията си според конюнктурата. Затова едно тяхно управление е напълно възможно, стига да се споразумеят, а те ще го направят. Остава да се види дали заедно ще имат мнозинство в парламента. Което не ми се вярва и по-скоро ще ни отведе към италианския вариант.

Как ще коментирате последните политически разводи и разпади – между Иван Костов и Надежда Нейнски, в партията на Меглена Кунева?

Най-големият и тревожен разпад е при Иван Костов и Надежда Нейнски. ДСБ и съюз „Единство“ имаха сериозен шанс да влязат като единен десен политически субект в следващия парламент и да играят ролята на автентичното дясно. Името, което измислиха – „Синьо единство“ беше попадение. Но изглежда, отново заради лидерски амбиции, те пропиляха тази възможност и това е изключително жалко. Огромната маса десни избиратели сега ще гласуват или за ГЕРБ или за Кунева. ГЕРБ пък ще имат основание в следващия парламент да настояват, че те са дясната политическа сила, още повече, че са ухажвани от ЕНП. Кунева ще получи възможност и тя да се ориентира вдясно.

Не знам на какво разчита Иван Костов – в неговите Демократи за силна България не са останали кой знае колко демократи и едва ли сами ще влязат в парламента – това е голям риск от негова страна. Надежда Нейнски вероятно ще разчита на следващите избори за европейски парламент и на натиска върху дясното, който ще дойде от ЕНП.

Разпадът в партията на Меглена Кунева е очакван. Тя вероятно няма да влезе в парламента. Нейните 14% на президентските избори бяха резултат от мажоритарен избор. При този вътрешен разпад в нейната партия и то от големи организации, които напускат България на гражданите, по-скоро се очертава Кунева да остане извън парламента.

Имат ли някакъв шанс партиите на протестиращите?

Ако се явят разделени – не. Те са неразпознаваеми като лица, без опит, вече достатъчно разделени и разнородни. Да, като цяло имат едни 14% доверие, но като цяло – а протестиращите в момента не са единен субект. Добре е все пак някои от тях да се заявят на тези избори, за да могат на едни следващи да бъдат разпознаваеми в политическото пространство.

Как ще коментирате разминаванията в социологическите проучвания от последните дни?

Социологията в българските политически условия се случва трудно. Тя е статистическа наука, която борави с точни данни и точни методики. Социологическите агенции у нас не разчитат на точност на методиките. Голяма част от респондентите – около 40% изобщо не отговарят или не отговарят честно на въпросите. Социолозите не са виновни за това – от една страна липсва традиция, хората не са свикнали да казват какво мислят – и оттам идват изкривяванията. Това се случва при коректните социолози. От друга страна – има и агенции, които се изхранват от некоректни данни. Една партия, например, плаща на социологическа агенция, за да бъде включена в изследваните партии. При положение, че тя няма основание за това, изведнъж се вижда, че тя получава 2 – 3 или 4 процента. Директно казано – става дума за пари. Затова данните от социологическите агенции не трябва да се ползват безкритично. Трябва да се чува и гласът на политолозите, които по-скоро очертават тенденциите.

До каква степен резултатите на изборите ще зависят от процента на гласувалите?

Не мисля, че това ще е определящ фактор. Традиционно у нас гласуват между 60 и 65%. На предстоящите избори очаквам отново да гласуват около 60%.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.