Дора Янкова: Закон за образованието се приема след национално обсъждане

Водещ: Депутатите одобриха на първо четене Законопроекта за училищното и предучилищното образование, внесен от Парламентарната група на ГЕРБ. Госпожо Янкова, защо вие гласувахте против този законопроект?

Дора Янкова: За мен Законът за българското образование е преди всичко политика, икономическа политика, основа за идентичността ни като български граждани и затова аз много очаквах законопроектът да бъде внесен от министър-председателя, да се проведе един широк, национален, обществен дебат, за да може ние действително да положим в този законопроект онези цели, които българската нация, българското общество иска да види в развитието ни чрез образованието. В крайна сметка получихме законопроект от партия ГЕРБ. Нямаше как, след като Българска социалистическа партия е с друг възглед да не внесем законопроект. За мен това беше лошо, лош подход. Независимо, че в началото на мандата на Борисов се внася такъв законопроект, това моментално партизира, политизира въпроса, свързан с образованието. На мен ми се иска на образованието да погледнем като на надпартийно, държавата да се обединени. Има нужда от промяна в законопроекта и защото българското училище е част от цялата ни обществено-икономическа, финансова и държавна реформа, която се извърши в последните 25 години и то не остана встрани. То всъщност като една образователна система получи своите изкривявания. Ние получихме вече на терена на българската образователна система и нови форми на обучение. Утвърди се частното образование, създадоха се частни образователни институции в средното образование. И всъщност – да, имаше нужда от нов законопроект. Сега има няколко неща, които парламентарна група и мен лично ме разтревожиха. Да, аз продължавам да смятам, че ще се получи изкривяване, защото ние не равнопоставяме играчите на терена. Общинските и държавните училища ще бъдат финансирани по стандартите с малкото пари за образование, но частните училища имат възможности да имат прием като ученика води парите със стандарта, съответно да имат и друг свои си прием, да имат и други услуги. Т.е. ние не разрешаваме на общинските и на държавните училища да имат и те частен прием, частни услуги и всъщност ние задълбочаваме неравенството и различията в образователната система. Затова нашите позиции като гледна точка, като политически възглед тук се пресичат като диаметрално противоположни, а можехме да дебатираме и да намерим общото за това как средното образование в България ще допринесе за изграждането и укрепването на националното самосъзнание на българската общност, какво всъщност ни е необходимо – модерно образование, необходима ни е визията за държавата. Вместо това имахме красиви фрази, схема как да се разпределят парите за частните училища, как извън училищното образование да го делегираме на неправителствения сектор, без да имаме анализ на въпроса дали той е подготвен да работи с деца. Помощните училища и ресурсните центрове да ги дадем на общините, а много деца и семейства, които са в бедност имат нужда от достъп до именно тези помощни училища, защото те са със специални образователни потребности. Либерализиране, отваряне вратите на българското образование, безкрайно либерализиране, което е и дори по отношение на учебниците.
Ние предлагаме един учебник и мисля, че то беше одобрявано от българското общество. Тук сега се прави една свободна конкуренция и до 10 учебника може да има. И си представяте как учителят ще трябва да избере кой да е учебникът, да го предложи на родителите. При нас на първо четене тревогите са големи. Ако ГЕРБ бяха надмогнали себе си, между двата законопроекта да седне една работна група сериозна, образователна, с представители на хора, които са ангажирани с образованието, с възгледа за България и да намерим общото решение. Получихме политика на инат.

Водещ: Законопроектът на БСП за народната просвета, който беше отхвърлен, даваше ли отговор на всички тези проблеми, които поставяте?

Дора Янкова: Аз мисля, че ги даваше тези отговори. Да, защото ние направихме един прочит, нашата група, която се ръководеше от Валери Жаблянов, направи прочит именно на тези 25 години. Какво реално трябва да се промени, как да се промени и реално ние дадохме една по-стабилна законова база като устройство. Аз дори бях много притеснена, че министърът на образованието срамежливо се докосваше до темата като дебат, а тук дори в залата, ако ме питате, трябваше да бъде министър-председателят. В закона не видях в центъра да бъде поставено детето и достойнството на българския учител. Ние всъщност постоянно дебатирахме за разпределение на средства, за едни модерни фрази, за частното училище. Да, има го в България, нека то да се развива, но нека укрепим общинското, държавното училище.

Водещ: Вносителите обаче твърдят, че този закон дава възможност системата да се приспособява към детето, а не детето към системата.

Дора Янкова: Аз не можах да разбера как това се случва.
Декларативно да, но на практика не е така.

Водещ: Приемате ли аргумента на колегите ви от Реформаторския блок, че законопроектът няма финансова обосновка?

Дора Янкова: Законът по принцип, за да бъде внесен, това е един устройствен закон, т.е. касае изключително много България, българското общество, децата, бъдещето. Ние нямаме представа с какви финанси догодина ще се финансира, колко от тях ще отидат към частните училища. Ние на този етап знаем, че 3,1% от Брутния вътрешен продукт отиват за средно образование. Ние знаем, че 12 хиляди ученици са в частните училища. Ние знаем, че 600 хиляди са в държавните. Ние сме безкрайно много притеснение за това, което ще се случва в по-малките училища. Имаме голяма тревога за това дали с този законопроект ще се закрият още училища. Основният, големият въпрос, който стои – какъв е критерият за грамотност? В крайна сметка основното, което ние трябва да си поставим за цел е да имаме грамотна нация, но по какъв начин? Заедно със законопроекта има повече от 10 държавни стандарта. Тези стандарти как ще бъдат написани, какво ще бъде заданието – и това го няма. Всички народни представители бяха възмутени защо една от хубавите думички, изконно българска – „просвета“, т.е. светлина, синоним на българщината, на великото дело на светите братя Кирил и Методий, се заменя като че ли бягаме от миналото със Закон за предучилищното и училищното образование. Даже руският писател Данченко, виждайки българските училища, построени преди Освобождението в България казва – „Да, това наистина е народна просвета“. Ние от това искаме да се отречем. За мен с този законопроект пазарът много влиза в образованието. Смятам, че пазарът, пазарните механизми, парите, които дрънкат, средствата, които някой смята да ги извади от училищата и да ги даде в други посоки, това ще бъде изключително вредно след години за нацията като цяло.

Водещ: Приемате ли, че този закон, както се е изразил образователният министър, дефинира образованието като национален приоритет и това е едно от неговите достойнства?

Дора Янкова: Ако на образователния министър му стига само дефиницията без тя да е проектирана в обществото през законопроекта като обществени отношения, не го приемам.

Водещ: Ще се възползвате ли от възможността да направите предложения между първо и второ четене на законопроекта?

Дора Янкова: Ще бъдем изключително активни. Ще се опитаме между първо и второ четене да търсим логиката и представителство да направим нещо полезно. Затова сме опозиция, да държим в кондиция управляващите да не се самозабравят, но искам да ви кажа, че този причудлив консенсус, който се демонстрира, зад него има политически инат – „Това, което ние сме казали, това ще стане“. Ние като опозиция сме длъжни да предупредим българското общество, че има много проблеми с този законопроект и че възникнат още повече. Ние почувствахме много голяма подкрепа в обществото за страховете на хората за извънучилищната дейност, за помощите за ресурсните училища, за единия учебник, който искаме. Преподавателите, директори на училища са притеснени, че ще бъдат поставени в неравнопоставена конкурентна среда. Това са все неща, за които няма анализ. Липсва анализ на силните и слабите страни на този законопроект и как той ще се проектира върху развитието на България и затова на нас ни се искаше този законопроект да беше внесен от министър-председателя, от Министерски съвет. Да бъде проведен дебат на ниво различни министерства, които да дадат визия за него и да го внесат. Сега имаме госпожа Дамянова и сие.

Водещ: Разбирам, че ще продължите да настоявате да има единен учебник. Запазвате ли и идеята, която, доколкото знам, е вписана във вашия законопроект – училищното обучение да бъде задължително до навършване на 18-годишна възраст?

Дора Янкова: Да. Особено в тази ситуация, в която се намират семействата, обществото, стопанството на страната. Ние смятаме, че това ще бъде полезно. Това не е в противоречие с конституцията и затова според мен, това ще бъде изключително полезно. Знаете ли, в момента като че ли е по-лесно да завършиш висше образование, отколкото средно, а средното образование пък е в основата на всичко. Законопроектът е изключително важен. Ние днес споделихме своите тревоги. Ще продължим дискусията с българските граждани, с учителите, с родителите, с общественици, с хора, които имат отношение към това как ще се развива България. Заедно с това ще бъдем много активни между първо и второ четене. Ще се опитваме да убеждаваме колегите. Това ни е работата.

(Източник: Агенция “Фокус”)