Кой са главните „врагове” на отварянето на информацията в обществения сектор в България и ЕС и как „разкрепостяването” на публичната информация ще помогне на отвореното управление? Възможните отговори на тези въпроси търсиха в оживена дискусия студенти и преподаватели по политология от СУ „Св. Климент Охридски” и Ивайло Калфин, лидер на делегацията на българските социалисти и зам.-шеф на Комисията по бюджети в Европейския парламент (ЕП).
Калфин е основен докладчик на ЕП по проекта за промяна на директивата на ЕС за повторна употреба на информацията от обществения сектор. Тя е известна и като директива за отворените данни и трябва да бъде гласувана през 2013 г. Занапред информацията, събирана от държавната и общинските администрации и другите публични институции, трябва да може да се ползва свободно в интернет, безплатно или срещу ниска такса, покриваща разходите по качването й. Данните – статистически, картографски, топографски, метеорологични, от сферата на транспортната инфраструктура, културата и др., ще се публикуват в суров вид. Това ще позволи разработването на специализирани портали и приложения за смартфони и таблети. Информацията не трябва да съдържа лични данни и да бъде класифицирана.
Калфин и студентите бяха единодушни, че променената директива ще допринесе за по-голяма прозрачност на управлението и ще бъде в услуга на потребителите и бизнеса, вкл. на малки и средни фирми, разработващи мобилни приложения.
„Обществените органи събират и ползват информация за свои вътрешни цели, те не бива да печелят от препродажбата й. Вместо това могат да бъдат обезщетявани за разходите си от бюджета, който ще спечели от стимулирането на бизнеса и от намаляването на административните разходи за издаването на различни справки, което сега може да се прави в интернет”. Тази теза разви Калфин в дискусията с политолозите. Преди това студенти посочиха бедността на повечето общини в България като най-голямата пречка пред „разкрепостяването” на тяхната информацията.
Противници на отворените данни са и някои от производителите на софтуер, защото не всички формати, в който се публикуват данните в интернет, са годни за търсачки, анализ и визуализиране. Съпротива има и от страна на библиотеки, галерии, музеи – заради проблема с авторските права на техните произведения, макар че най-вероятно те ще могат да определят по-висока цена за ползването им. Против отварянето на техните архиви в интернет се обявяват и обществените радиа и телевизии в Европейския съюз, обясни Калфин.
„Трябва да се анализират и изследват интересите, които стоят зад нежеланието да се отварят ведомствените данни, за да се знае как се нарушава общественият интерес. Самата публика ще бъде най-надежден съюзник в усилията за разширяване на достъпа до публична информация”, каза професор Николай Найденов, ръководител на катедра „Политология”.
Младите хора и Калфин обсъдиха и какви опасности крие разширяването на обхвата на отворените данни за профилирането на потребителите – една от негативните тенденции в развитието на интернет.
Be the first to comment