Диригентът Михаил Йорданов: Филип Кутев от гроба ще прокълне всеки, който посегне на ансамбъла

Ветеранът музикант Михаил Йорданов споделя любопитни спомени за работата си в ансамбъл „Филип Кутев”. Редом с тях маестрото засяга и болезнения въпрос за сегашното състояние на ансамбъла. Тъй като komentator.bg засегна пръв темата, препечатваме интервюто на Михаил Йорданов, дадено за в. „Уикенд”. В очакване сме да получим и становището на ръководството на ансамбъл „Филип Кутев” по повдигнатите въпроси, както обеща ПР-а на формацията. Кomentator.bg е готов да даде думата на всички, които по един или друг начин се чувстват свързани с ансамбъл „Филип Кутев” и милеят за неговото бъдеще.
89 годишният маестро Михаил Йорданов живее със сестра си Цветанка, обгърнат с много внимание от колеги, приятели, съмишленици и роднини. Въпреки напредналата възраст, той продължава да се интересува от музикалния живот в страната и трепетно следи изявите на ансамбъл „Филип Кутев”, където е преминал неговият трудов път от 15 ноември 1951-ва до 1994-та година.

Г-н Йорданов, вие сте дипломиран архитект, но нито ден не сте работили по специалността си. Как попаднахте в ансамбъл „Филип Кутев”?
Предстоеше ми да завърша архитектура и да напиша дипломната си работа, но поработвах по различни заведения като музикант за да се издържам. Свирех на мандолина и в прочутия Софийски мандолинен квартет към радио София, където припечелвах стотинки от записи. Един ден, вървя си по ул. „Васил Коларов”, сега е „Солунска” и стигам до Алианса. Там ме срещат Кирил Дженев и Иван Кирев и викат: „Я, ела да се явиш на конкурса за музиканти в ансамбъла за народни песни.” Бях останал по онова време без работа. Взимам китарата и отивам. Направо в кабинета на Филип Кутев влизам, а той ме води при бай Иван Кавалджиев, диригента на оркестъра. ” Бай Иване, я чуй това момче и кажи дали става!” Вкараха ме в оркестровата стая, там е целият оркестър. Дадоха ми ноти, изпитаха ме, аз каквото можах, направих. По едно време Филип Кутев се показа на вратата: „Какво става, бай Иване? „А-а, ще върши работа!” – отсече бай Иван. Харесаха ме. Ама аз от тъмно до тъмно работех в политехниката върху дипломния си проект при арх. Станчо Белковски и не се вясвах в ансамбъла. Една сутрин идва у нас на ул. „Три уши” тамбурджията Христо Трайков, по известен като Рустем: „Айде, бе, бате, идвай на работа, назначен си!” Тогава започнах да ходя редовно на работа. Два часа работя в ансамбъла, оттам – в политехниката. Успях да се дипломирам. Малцина знаят – аз съм дипломиран архитект. И така, заедно с всички колеги музиканти се отдадохме на подготовката за първия концерт.Имаше пред-премиерен концерт, в читалището в Бухово. С такъв възторг ни посрещна публиката! Такива аплодисменти, че свят да ти се завие. Филип Кутев беше много умен човек – нищо не правеше без да е наясно ще има ли успех, няма ли да има. Та като се увери, че продукцията ни се харесва, направихме премиерен концерт и в зала „България”. Аз обаче не можах да участвам в тази премиера, защото ме взеха запас. Филип Кутев изпрати писмо да ме пуснат от казармата заради концерта, но това не се случи.
Каква беше мисията на ансамбъла по онова време?
Да показва българския фолклор в целия му блясък. Из цяла България. Бяха бедни години. Нямаше винаги автобуси. Даваха ни жп-вагони. Там спим, там ядем, пътуваме по села и градове. Ако знаете как са ни посрещали! Хората ни се радваха от все сърце. Радваха се на песните, на танците – на автентичния фолклор. Тая магия е несравнима с нищо друго. Минаха една две години от старта, аз получавам писмо, че ме назначават като архитект в Министерството на благоустройството. Дори и не помислих да си оставя ансамбъла и да стана някакъв чиновник. Вече фолклорът ме бе омагьосал напълно. Работехме с огромен ентусиазъм, с голямо удоволствие. Първото ни турне беше в Чехословакия през 1953-та. И те бяха като нашия следвоенен хал, нямаха хотели, но за нас намериха – настаниха ни в хотел „Флора” в центъра на Прага. На сутринта ни поднасят купичка с нарязана краставица, поръсена със захар! Представете си българин да яде краставица със захар. А после с нашите си вагони, в които спахме, обиколихме цяла Чехословакия. На ръце ни носеха. Защото Филип Кутев и хореографът Маргарита Дикова създаваха чудеса. Но редом с творбите на Филип Кутев и Маргарита Дикова, звучеше и Иван Кавалджиев, и други автори.
Знайно е че Филип Кутев събира и професионални музиканти, и неуки певци и свирачи от цяла България. Как се справиха онези, които не познаваха нотите?
Малко по малко ги понаучиха. То не става отведнъж, то не е никак лесно. Не може за месец два. Но атмосферата в ансамбъла бе такава, че всеки имаше възможност да се научи. В почти всяка група имаше по някой нотно грамотен. Бай Драго например, адвокат беше, но знаеше нотите, и помагаше на другите. С Йордан Карапчански, най-възрастния между кавалджиите, не съм имал никакви проблеми – лека-полека, научи нотите! На сцената, по време на всички концерти в страната и в чужбина, аз ръководя оркестъра и влизания-излизания на певици, солисти, танцьори. Аз трябва да усетя къде може да стане гаф по време на концерт и да го предотвратя. Нямам право да греша. Беше си много отговорна работа. Но и много приятна.
Образците на хореографията ги създаде Маргарита Дикова – нейните танци са съвсем близо до фолклора и това беше силата на ансамбъла. Тя е ученичка на голямата балерина и педагожка Руска Колева, в операта е работила. И Маргарита Дикова и Филип Кутев, бяха суперспециалисти в своята област, а същевременно с това – големи педагози, много внимателни с хората. Кой дошъл от Тракия, кой от Добруджа – всекиму помагаха. Филип Кутев масово раздаваше пари, а като искаха да му ги връщат, често отсичаше: Айде, като почнеш да печелиш като мене, тогава ще ги връщаш! Пример за точност беше той – никога не е закъснявал. Като тръгваме на турне – в сборния пункт той пръв пристига, най-рано от всички.
Имаше ли съперничество между певиците? Бяха ли толерирани по политически причини?
Никога не е имало специално толериране, нито пък политическа протекция. Всичко си идваше само – от самото изпълнение. Как да бъде толерирана една Вълкана Стоянова, като тя е Вълкана Стоянова! Или Надка Караджова! Най- красивите гласове сами пробиваха – Вълкана Стоянова, Йорданка Илиева, Роза Цветкова, Янка Танева, Надка Караджова, Верка Сидерова, Груйчо Дочев, Еленка Динева, по-нататък – Стефка Съботинова, Христина Лютова, Куна Желязкова, Лиляна Галевска… Сигурно пропускам някоя. Руска Началничка – вижте какво име – Началничка, шопкиня от Станке Димитров. Пееше шопско. Ама как пееше! Пееше в дует със Стояна Лалова, нищо че Стояна беше тракийка. Руска Началничка „ока”, а Стояна й влачи. Как влачеше тая Стояна Лалова! В програмата намираха място всички представителни фолклорни области – имаше и тракийски, имаше и добруджански, и македонски, отвсякъде. Конкуренция „вътре”, между певиците имаше, но Филип Кутев не толерираше една или друга. Нито веднъж не се е случило. Даваше път на всяка. На Вълкана Стоянова и викаше како Вълкано. На големия Никола Ганев му викаше бай Кольо. Близък до езика на хората, които работеха в ансамбъла. И периодично обсъждахме продукцията си и програмите си – всеки си казва думата, прави забележки, казва кое как се свири и пее в неговия роден край. И Филип Кутев се вслушваше. И имаше нюх към талантите В един момент напусна Иван Кавалджиев, дойде Живка Клинкова – написа хубави неща, танца „Кукли”, например. Тя беше и добър ръководител. После замина после за Германия, позабави се там три-четири години, тогава Филип Кутев привлече Петър Крумов, който по-късно основа Добруджанския ансамбъл в град Толбухин, сега – град Добрич, по-късно дойде в ансамбъла Божидар Абрашев, после – проф. Димитър Христов. После дойде Красимир Кюркчийски – той от всичките най-дълго стоя, даже се ожени за една от танцьорките, Христина Христова, която стана говорителка по телевизията. И музиковедът Димитър Зенгинов за кратко беше в ансамбъла. Много народ се изниза през школата на Филип Кутев.
Една сутрин отивам на работа, викат ме при шефа. Там е и Мария Кутева, съпругата му, личност с огромен принос за ансамбъла. Стоят Филип и Марийка Кутеви и се подсмихват: „Мишо, тук има едно момче много талантливо, какво ще кажеш да го вземем. Ти пак ще си вършиш работата!” И ми представи новия диригент на оркестъра, Стефан Драгостинов. С него не само работихме дълги години прекрасно, но той, повече от всички останали, ме окуражаваше с професионална подкрепа. Да не пропусна да кажа още нещо за Марийка Кутева – филолог по образование, тя работеше кротко, тихо, скромно, без шум, написа и чудесни текстове, вдъхновена от фолклора, например текста за прочутата „Прехвръкна птичка”.
За какво ви е мъчно сега като гледате отстрани любимия ансамбъл?
Последно гледах концерта на Ансамбъла навръх рождения ден на Филип Кутев, миналата година, в зала 1 на НДК, Нямаше го Филип Кутев. Авторът Филип Кутев го нямаше. А изсвиреното класическо Филип-Кутево хоро „Трите пъти” не го познах, аромата на тракийското хоро не усетих. За съжаление. Едва-едва се разбра, че свирят и пеят в памет на Филип Кутев. Много, много ме заболя!.
Светът чества Верди и Вагнер, навсякъде ги изпълняват. Гледаме по телевизията какви ли не нови сценични постановки, но Верди и Вагнер си звучат както едно време, в оригинал. Какво нещо е традицията – народите пазят музиката на тези велики творци. А ние не пазим нашия велик класик Филип Кутев! Мъчно ми е да кажа, че в програмата на ансамбъл „Филип Кутев” Филип Кутев го няма, и Маргарита Дикова я няма. Няма ги и Кюркчийски, и Драгостинов, и Кауфман, и ред още имена. Как можеше Филип Кутев приживе да допуска в програмата и Кюркчийски, и Кауфман, и Драгостинов, и Иван Кирев, а сега – тези имен изчезнаха!
Та Филип Кутев и на мен е възлагал да пиша музика! На мен – архитекта!… Възложи ми да направя „Еркечки танци”. Преди това, бях правил обработки на песни на певици-солистки, съпровождани от оркестъра. Беше ми неудобно, защото не съм завършил музикална академия, но Филип Кутев ми гласува доверие. Взех една касета от Института по музика в БАН с танци от село Еркеч. Преди това, макар и отдавна, бях ходил там. Седнах и написах музиката. Хубав танц стана. По-нататък, когато го показвахме из цяла България, даже хората от село Еркеч харесали музиката и го казали на Стояна Лалова и Янка Танева – да ме поздравят. И музиката на известните танци „Лазарки” е моя.
Приживе Филип Кутев казваше: От гроба ще прокълна оня, който посегне на ансамбъла”. Толкова му беше мило това негово уникално творение. Не мога да си обясня защо днес, неговите последователи го обрекоха на забвение в името на някаква нова, чужда естетика. Казвам го с голяма болка. И затова, споделям и подкрепям поставените на дискусия творчески въпроси от писмото на Мариана Павлова.

49 коментара за “Диригентът Михаил Йорданов: Филип Кутев от гроба ще прокълне всеки, който посегне на ансамбъла

  • 26.11.2018 в 21:04
    Permalink

    Преди 2 дни, на 24 ноември бе рожденият ден на бате Мишо. Да си спомним за него!

    Отговор
  • 16.10.2018 в 20:57
    Permalink

    Да си спомним за бате Мишо с любов и уважение.

    Отговор
  • 07.09.2018 в 7:57
    Permalink

    Поклон пред Маестро Михаил Йорданов. Учил ме е на музициране преди близо половин век. Ще го тачим и пазим в сърцата си завинаги.

    Отговор
  • 23.06.2018 в 15:42
    Permalink

    Дъллоко споделям написаното от Михаил Йорданов. Четох и другите публикации на М. Павлова и И. Войнова. За съжаление, струва ми се че нищо няма да се измени. Пътят на ансамблите в БГ е странен, неравномерен и неправомерен. Разбира се, някои от тях се държат по-всредата на руслото на течението, като „Тракия“ например, макар и те да не го карат по правия път изцяло. А за тоя ансамбъл на Кутев да не говорим.

    Отговор
  • 10.12.2017 в 17:55
    Permalink

    Велик човек бе бате Мишо. Дълбок поклон пред паметта му.

    Отговор
  • 27.11.2017 в 9:53
    Permalink

    Преди три дни, на 24 ноември, Света Екатерина, бе и рожденият ден на големия български музикант Михаил Йорданов. Да почетем паметта му. Бате Мишо, поклон!

    Отговор
  • 18.08.2017 в 12:56
    Permalink

    Велик човек е Маестро Михаил Йорданов.
    Остави след себе си знаменити творби.
    „Лазарки“.
    „Еркечки танци“.
    „Шопски хоро“.
    И десетки обработки на солови песни с оркестър на големите наши първи певици – от Вълкана Соянова насам, Комня, Надка, Бойка, Верка…
    Беше верен сподвижник на Филип Кутев.
    Изгради поколения млади и талантливи изпълнители, които по-късно се вляха в пълноводната река на съвременната фолк-музика.
    Дълбок поклон пред паметта на бате Мишо!

    Отговор
  • 05.05.2017 в 9:44
    Permalink

    Велик човек беше др. Михаил Йорданов, светла му памет. И всичките му музики потънаха в небитието. Никаква грижа за нотите му от сегашните управници на ансамбъла. САМО ЕДНО ШОПСКО ХОРЦЕ, ДЕТО СЕ СВИРИ, АМА ТЕ МУЗИКАНТИТЕ ГО ПРЕДАВАТ „ОТ УСТА НА УСТА“, КАКТО СЕ ВИКА. Ама някой ден, може някой нов гавазин да вземе и да рече да се подпише под него като автор, и край! Това сме ние.

    Отговор
    • 23.05.2017 в 21:05
      Permalink

      Шопското хорце от Маестро Михаил Йорданов е гениално! Трябва обаче някой да го издаде на ноти, подписано с името Михаил Йорданов, защото иначе с времето нещата ще избледнеят и някой хубав ден някой може и да го присвои!
      Алооо, Съюза на българските композитори!

      Отговор
  • 04.04.2017 в 17:31
    Permalink

    Чувал съм за Маестро Михаил Йорданов. С почит към делото му. И беззаветната му преданост към българското!

    Отговор
  • 17.01.2017 в 7:06
    Permalink

    Имах честта да познавам бате Мишо. Велик човек. Много страда накрая. Болно му беше за големия ансамбъл. И си отиде забравен от всички. И как Цеца след него. Бате Мишо има едни „Еркечки танци“ и едни „Лазарки“, гениални и непреходни. Българско в кръвта и душата. А това сега, което става е душманско.

    Отговор
  • 02.01.2017 в 23:40
    Permalink

    Поклон пред свято чистия Маестро Йорданов!

    Отговор
  • 24.11.2016 в 17:32
    Permalink

    Днес, 24 ноември, Света Екатерина, е рожденият ден на Маестро Михаил Йорданов.
    Да си спомним за Светия Човек, делото му и Благородно изминат творчески път!
    Мир на праха му!
    Поклон!

    Отговор
  • 06.10.2016 в 14:09
    Permalink

    Поклон пред Светлото дело на Маестро Михаил Йорданов! Верен съратник на големия Филип Кутев! За съжаление, великото творение на Кутев е осквернено с турчолящини и анадолски гювендилъци! Срамота! Какво падение! И то от кого?! – от собствената дъщеря и смотаните й съмишленици!
    А ма, дърта проклета продънена Кофа, махни се от ансамбъла и дай възможност на ансамбъла отново да се въздигне!

    Отговор
  • 27.07.2016 в 7:38
    Permalink

    Две години откакто си отиде от тоя свят Маестро Йорданов – незабравимия бате Мишо. А ансамбъл Филип Кутев е в същите некадърни ръце!

    Отговор
  • 05.06.2016 в 15:49
    Permalink

    Много е точно изказването на Маестро Михаил Йорданов. А за най-голямо съжаление, ансамбъл Филип Кутев не е това което беше. Лоша работа.

    Отговор
  • 13.03.2016 в 6:59
    Permalink

    Не оставяйте националният български ансамбъл „Филип Кутев“ да загине в ръцете на анадолски некадърници!

    Отговор
  • 11.03.2016 в 13:01
    Permalink

    Така ми викахте, Зорничка!…
    С много уважение и с преклонение!
    Сигурно имате основание за тежките думи!

    Отговор
  • 19.01.2016 в 8:57
    Permalink

    С най-светли спомени за незабравимия учител, приятел и колега Маестро Михаил Йорданов.
    Скъпи бате Мишо, ансамбълът загива!
    Потурчиха го!

    Отговор
  • 25.11.2015 в 17:50
    Permalink

    На вчерашния ден, 24 ноември – Св. Екатерина, дълги години наред празнувахме и рождения ден на Маестро Михаил Йорданов.
    Светла му памет, отиде си преди една година. Ако беше сред нас, щеше да отпразнува 91-я си рожден ден.
    Поизчаках вчера, някой да се сети. Да напише две светли думи за бате Мишо. Уви, не се случи!
    Бате Мишо, помним те!

    Отговор
    • 11.12.2015 в 22:34
      Permalink

      Бате Мишо, колко прав излезе за Елена Кутева, тая дето всичко бащино затри. Ама затри го, до дупка, завинаги. По-страшно от това не може и да бъде, на това му викат Отцеубийца.
      А най-страшното е, че днес най-новата генерация изпълнители, и певици и музиканти, а най-вече от танцьорите, те това не го схващат, не могат да го разберат, не могат да го смелят, защото не са имали щастието да живеят в онова „живото Филип-Кутевско време“.
      Аз имах голямото щастие да докосна това славно време. И при другаря Кутев и при неговите добри и верни сътрудници, другарката Маргарита Дикова, Данчо Янакиев, Тошко Карапчански, Павлина Бедрова, Мария Лешкова, Стефан Драгостинов.
      Това славно време безвъзвратно е отминало и всичко създадено през това време е затрито и пратено в коша от жалката Елена Кутева.
      Само да кажа, че няма как да напиша името си, защото после няма да ме оставят после на спокойствие и на тоя и на оня свят.

      Отговор
  • 20.09.2015 в 13:11
    Permalink

    Поклон пред делото и паметта на маестро Михаил Йорданов. Голям човек. Топъл и сърдечен, прям и неподправен. В приятелството, приятел до край. И болката му за ансамбъла, за отклонението на Филип Кутевци от правия път, е истинска болка, не е измислица, както се опитват да го извъртят някои.
    Поклон пред паметта на Мишо Йорданов.

    Отговор
  • 13.07.2015 в 7:53
    Permalink

    Не зная коя си, Галино, ама грях ти на душата да ги говориш такива. Познавах бате Мишо от половин век, каквото е казано, точно в неговия стил на говорене е туй. Пък и човекът вече си е отишъл, бива ли така да се говори.
    А ансамбълът не е добре. Отвсякъде личи. Нови неща трябва да се случат. Нови, ама български. На български език трябва да се говори от сцената.
    Благодаря на внука, че ми го прочете и че кандиса да напише моя отговор. не сме ние за компютри. Ново време е дошло. Явно стари сме. Но когато става дума за народната песен, от старото време по-добро няма.

    Отговор
  • 05.07.2015 в 17:02
    Permalink

    Хубаво писмо. Има ли реакция?

    Отговор
  • 02.06.2015 в 16:40
    Permalink

    Е-ее, бате Мишо, верни думи казваш, ама кой ли да те чуе?! Даже има едни, ей като тая Галина, гдето се присмива, че говориш фантасмагории. Нека Бог да прости на всички. Само дано Светият ансамбъл оцелее и си възвърне силата, дръзновението и светлината!
    Поклон пред паметта на Големия възрожденец Михаил Йорданов!

    Отговор
  • 23.05.2015 в 11:34
    Permalink

    Стига крокодилски сълзи. Къде има гаранции че това е интервю на Михаил Йорданов и че пък Филип Кутев е изрекъл, че щял да се обърне в гроба. Фантасмагории. На измислени журналисти пред жълтия Уикенд. Спрете тая канонада срещу ансамбъла. Стига вече.

    Отговор
  • 20.05.2015 в 12:09
    Permalink

    С дълбоко прискърбие влизам отново тука, с поклон пред делото и мислите на големия Маестро Михаил Йорданов. И изненада констатирам, че Маестрото е сякаш забравен! коментарът му за днешното състояние е особено актуален, точен, коректен и изречен с топла загриженост!
    Уви, предходният коментар датира от преди 5 месеца!
    Моля, запознайте детайлно Министъра на културата със становището на Маестро Михаил Йорданов! Ансамбъл „Филип Кутев“ трябва да бъде спасен!
    Поклон пред делото на бате Мишо!

    Отговор
  • 04.02.2015 в 19:15
    Permalink

    Поклон пред светлото дело на Михаил Йорданов.
    А в последните му думи трябва някой да се вслуша!

    Отговор
  • 24.12.2014 в 17:21
    Permalink

    Голям и дълбок поклон пред делото на верния съмишленик на ансамбъл „Филип Кутев“ диригента и композитора Михаил Йорданов!

    Отговор
  • 02.11.2014 в 9:42
    Permalink

    Много ми е мъчно, бате Мишо за тебе. А думите, дето си ги казал за Ансамбъла са съвсем верни и Елена Кутева и другите трябва да се вслушат в тях и да тръгнат по верния път. Няма друг ансамбъл като ансамбъла на Филип Кутев!

    Отговор
  • 15.08.2014 в 16:04
    Permalink

    Поклон,дълбок поклон пред паметта на големия музикант Маестро Михаил Йорданов, верния съратник и следовник на Филип Кутев!
    Нека живите обаче никога не забравят, че последните му думи са били за Ансамбъла и са били следните:
    „Още приживе Филип Кутев казваше: От гроба ще прокълна оня, който вземе да посегне на ансамбъла”. Толкова му беше мило това негово уникално творение. Не мога да си обясня защо днес, неговите последователи го обрекоха на забвение в името на някаква нова, чужда естетика.
    Казвам го с голяма болка. И затова, споделям и подкрепям поставените на дискусия творчески въпроси от писмото на Мариана Павлова.“
    Помнете тези думи!

    Отговор
  • 03.08.2014 в 11:27
    Permalink

    Дълбок последен поклон пред живота, делото и паметта на незабравимия Маестро Михаил Йорданов!
    Имах честта да познавам от години този свят човек.
    Маестрото си отиде с отворени очи, трепетно искаше да чуе последната си създадена творба,с насълзени очи искаше да види любимия си ансамбъл „Филип Кутев“ в светлината на чистата,святата, съхранена Филип-Кутева традиция…!
    Поклон, Маестро!
    Благодарим ти за всичко!
    За музиката.
    За грижите, които полагаше непрестанно за нас, младите.
    За „Изворче“!
    За трепетите ти около Ансамбъла…!
    Помним!

    Отговор
  • 22.07.2014 в 11:01
    Permalink

    Накратко: считам, че организаторите на тези 4 или 5 паралелни дискусии около ситуацията в Ансамбъл „Филип Кутев“ следва да обобщят окончателно резултатите от „говорилнята“ и да предприемат следващ решителен ход, какъвто предполага законът.

    Отговор
  • 22.07.2014 в 10:38
    Permalink

    Поклон пред живота и делото Маестро Михаил Йорданов!
    Сбогом, Мишо!

    Отговор
  • 15.06.2014 в 6:58
    Permalink

    Напусна ни големият музикант и учител-възрожденец Михаил Йорданов.

    Поклон пред светлата му памет!

    Сбогом, Маестро!

    Светльо

    Отговор
  • 20.05.2014 в 17:59
    Permalink

    Моите аплаузи за достойното изявление на големия български музикант и съратник на Филип Кутев – Маестро Михаил Йорданов! Желая Ви от все сърце, крепко здраве и бодрост, уважаеми Маестро!
    Благодаря Ви проявените грижи към мен и сестра ми Ваня… преди много,много-много години… в Двореца на пионерите!
    Поклон!

    Отговор
  • 15.05.2014 в 4:24
    Permalink

    В неделя, в Нощта на ансамблите на сцената на НДК, ансамбъл „Филип Кутев“ достойно представи прекрасния шопски танц „Лазарки“ по музика на маестро Михаил Йарданов и хореография – Маргарита Дикова. Вечната класика си е вечна класика!
    Благодарим ви, Филипкутевци.
    Поклон – Маестро Йорданов!

    Отговор
  • 26.04.2014 в 18:49
    Permalink

    Уважаеми господин Йорданов!
    Много съм развълнувана от споделените от Вас думи. Разрешете ми да изкажа дълбокото си уважение към цялостния Ви творчески път, преминал в чертозите на прекрасния ни колектив, преклонение пред супер-оригиналните ви танци „Лазарки“ и „Еркечки танци“, да изкажа възхищението си пред ясната ви и недвусмислена позиция, че днес нещата в нашия ансамбъл не са наред! Прекланям се пред Вас!

    Отговор
  • 17.04.2014 в 0:38
    Permalink

    Дълбок поклон Маестро за достойната позиция ,да си жив и здрав!

    Отговор
  • 14.04.2014 в 19:50
    Permalink

    Към „анонимния господин“ опитващ се да критикува г-н Михаил Йорданов:
    /Не/уважаеми Г-н Аноним! – Уважаемият господин Михаил Йорданов, от височината на своите 89 години има смелостта и доблестта да назове истината в очите!
    А вие /не/уважаеми, дори нямате смелостта да изпълзите с името си!
    Съчувствам ви.
    Ама в природата трябва да има и пълзящи…!
    Баланс!

    Отговор
  • 14.04.2014 в 14:03
    Permalink

    Г-н Йорданов, защо ли ви трябваше да се забърквате в помията и на тия години да се напръскате? А пък дали сте прав?

    Отговор
  • 11.04.2014 в 17:45
    Permalink

    Утре е Лазаровден! Благодарим ти, бате Мишо, за прекрасните „Лазарки“, които създаде за Ансамбъла. Бъди здрав и все така духом силен. Възхищавам ти се!

    Отговор
  • 10.04.2014 в 19:07
    Permalink

    Бате Мишо, бате Мишо-оо!… И сам войнът е войн. Шапка да ти свалим за смелостта. Приятели и колеги, какъв достоен човек!

    Отговор
  • 10.04.2014 в 11:06
    Permalink

    Мишо, миличък, подкрепяме те. И нас ни боли за дереджето в Ансамбъла. Какво можем ние старите да направим? Нищо не можем. Можем само да заплачем. И с мъздишка да си спомним ония неповторими пътувания, начело другаря Кутев. Ей, Париж, Лондон, Москва, Прага… Цял свят беше в краката ни. Пазя една обща снимка от…. Мишо, миличък, прегръщам те силно. И не само аз! Горда съм че има куража да кажеш истината в очите! Боже,прости ми, как не мога да кажа името си, защото ония жива ще ме одерат.

    Отговор
  • 09.04.2014 в 20:47
    Permalink

    Бате Мишо, прегръщам те. И подкрепям думите ти.

    Отговор
  • 09.04.2014 в 10:17
    Permalink

    Прекрасно писмо… разплака ме! 🙂

    Отговор
  • 08.04.2014 в 22:05
    Permalink

    Дълбок поклон пред уважаемия Маестро Михаил Йорданов!
    Споделям вашата критика и Вашата болка, свързани с дългогодишно трупаните дълбоки проблеми в Ансамбъла.
    Желая Ви от все сърце, добро здраве и бистър ум!
    С възхищение пред Вашите „Лазарки“ и „Еркечки танци“…!
    Галя Димитрова
    /от „Изворче“ – само отпреди около 50-тина години/

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.