Димитър Димитров: Изборните туристи вече са 100 хиляди

Димитър Димитров е политолог, преподава избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет. Участвал е като експерт в консултациите по  Изборния кодекс,  както и в множество изследвания на изборите в България от 1990 г. насам.

Г-н Димитров, тазгодишният изборен туризъм, който наблюдаваме преди местния вот, в по-голeми размери ли е в сравнение с предходни вотове?

Можем да направим само сравнение с данните от предходната година, която също беше изборна. Преди тези избори има около 100 хиляди новорегистрирани. Миналата година числото беше 30-40 хиляди. Обръщам внимание върху това, че изборният туризъм е най-видим и най-организиран на местния вот, тъй като там участниците са много и разнообразни. Като се започне от кметове на общини, премине се през кметове на населени места и кметски наместници и завършва със съветници. По тази причина броят на регистрираните кандидати е голям и те се опитват да получат някакво техническо предимство преди началото на кампанията.

Има ли данни изборните туристи колко кметове и общински съветници обикновено избират, за да определим мащабите на явлението?

Много е трудно да се каже в колко кметства и общини изборните туристи биха повлияли на разпределението на такива новорегистрирани, защото процедурата е двустъпкова. Сега се намираме в периода, в който има много регистрирани по настоящ адрес. Примерно 70 хиляди повече, отколкото миналата година. Но колко от тези хора ще получат активно избирателно право по настоящ адрес, ще разберем 12 дни преди изборите, когато приключва периодът, в който е възможно регистрираните по настоящ адрес да пожелаят да упражнят активното си избирателно право. Тоест в момента има една подготовка, но това не значи, че всички новорегистрирани ще пожелаят да гласуват, защото освен всичко останало те трябва да активират своето активно избирателно право с изрично заявление, че искат да участват в изборите по настоящ адрес. Което ще е основанието много от тези регистрации да бъдат анулирани. За това трябва да се погрижат общинските администрации и МВР.

Какъв е профилът на изборния турист?

Има няколко групи. Едната група са близки и роднини на потенциални участници в изборите. Втората са маргинални общности, които най-вероятно срещу заплащане преместват своето изборно право с идеята да го упражнят в полза на този, който ще го плати. И третата група са хора, които пребивават по други причини на настоящ адрес, те са много удобна таргет група. В нея влизат сезонните работници по морето и заетите в туризма, върху тях се упражнява натиск да се регистрират по настоящ адрес. Те имат такова право, тъй като имат трудови право отношения. Община Несебър е нарицателна.

Има ли информация кои партии се възползват най-активно от изборните туристи?

Важно е да се отбележи, че обикновено инициативата е на най-ниското ниво. Наскоро репортаж показа как се развива явлението в едно от селата във Видинско. Действащият кмет най-откровено формулира проблема, като обясни, че конкурентът му за изборите е регистрирал 42 души и за да му се противопостави, кметът е регистрирал 28. Да уточним, че всички налични избиратели в това населено място са малко над 100. Ще видим какво ще предприемат институциите за упражняване на някакъв контрол.

Ако се вдигне прагът за регистрация на кметство от 100 на 250 души примерно, явлението изборен туризъм ще намалее ли?

Ще има по-малко мотивирани потенциални кандидати да се възползват от изборни туристи, тъй като назначението на кметски наместник зависи от резултата за гласуването на кмет и на общински съветници. Но това няма да премахне съвсем явлението, тъй като проблемът е достатъчно дълбок и е свързан с начина, по който работят избирателните списъци.

Как гледате на напрежението в с. Гърмен. Кметът на Гърмен обвини предшественика си, че е регистрирал преди години роми, за да гласуват за него, а те са си построили незаконни къщи?

В цялото политическо говорене не се прави нищо друго освен да се премества отговорността от един в друг период или от един върху друг кмет. Докато не бъде променен начинът, по който се изработват избирателните списъци, този проблем ще съществува. Нека напомня, че това не е нов проблем. През 1999 година съдът гледа дело, в което действащият кмет е регистрирал определен брой роднини и благодарение на това е избран отново.

Един от проблемите на настоящата ситуация, е че действащата администрация е тази, която извършва новите регистрации и пак тя по закон трябва да ги анулира, ако установи, че са в противоречие на закона. Кметове, кметове наместници, администрацията са заинтересована страна.

Ромите ли са по-голямата част от изборните туристи, които предопределят резултатите?

Броят на общините, в които изборният резултат зависи от това как е гласувала махалата, е голям. Дължи се на това, че е увеличен броят на вътрешните емигранти и на застаряване на местното население, особено в периферните общини. В тях избирателите от 90-те години стават все по-малко и биват замествани от кохорти от гласоподаватели от ромски произход. Това е проблем, който ще се задълбочава.

Как гледате на предложението на РБ да бъде променено законодателството в посока на това да бъдат анулирани регистрациите? Ще имат ли такива мерки положителен резултат?

Представете си, ако са извършени 100 хиляди нови регистрации, каква буйна дейност ще кипи по тяхното анулиране от тези, които са направили регистрациите. Това прилича на субсидиите за тютюна – който мине, мине. Който го хване журналистическо разследване – ами, случило се. Проблемът е принципен. Докато не бъде създаден регистър на избирателите с изборен адрес и с ясни правила, по които да се контролира и поддържа този регистър, нещата ще бъдат в такова състояние, в което ги виждаме днес.

Цялото интервю четете в life.bg

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.