Казусът с продажбата за 1 евро на мажоритарни дялове от пет фирми, притежавани от банкера Цветан Василев – повечето от тях пряко свързани с националната сигурност – може и да не бъде засегнат от готвените промени в ГПК, които бяха приети на първо четене, тъй като работата по законопроекта е спряло. Това съобщи председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който бе един от вносителите на проектите за проектите за промени в ГПК и НПК, разширяващи правомощията на прокуратурата да се намесва и дори да спира сделки между частни лица, когато има основания да се мисли, че е застрашен интересът на държавата.
През миналата седмица депутатите приеха на І четене с впечатляващо мнозинство поправките в ГПК, а председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов оттегли законопроекта за допълнения и изменения в Наказателния кодекс (НПК).
В понеделник главният прокурор Сотир Цацаров се срещна последователно с премиера Борисов и с представители на работодателски организации, пред които остро критикува готвените промени в ГПК и НПК и поясни, че ако се налагат промени, целящи защитата на държавата в търговски сделки, по които тя не е страна, е най-добре съответните задължения и правомощия да бъдат делегирани на министъра на финансите, а не на прокуратурата. Обявено бе, че премиерът Борисов се е съгласил с доводите и аргументите на Цацаров и е обещал да ги съобщи на ПГ на ГЕРБ.
Срещу подобен подход на законодателни промени, макар и с аргумента “защита на държавния интерес”, още от самото начало се обявиха работодателските организации, а по-късно това направи и съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев. С аргументите на главния прокурор Сотир Цацаров във вторник се съгласи и вицепремиерът и представител на РБ в правителството Миглена Кунева.
След като информира, че народните представители са спрели да работят по приемането на второ четене на законопроекта за промени в ГПК, депутатът Данаил Кирилов обясни, че вносителите на проекта (петима депутати от четири ПГ) са търсели способ за защита на държавния интерес. Кирилов допълни, че сега съществуващата възможност да се оспорват такива сделки чрез предявяването на един граждански иск отнема време и промените в ГПК осигуряват именно това време.
Председателят на Правната комисия уточни, че вносителите на законопроекта се съобразяват с изявленията на (представители на) всички институции.
„Ние прецизирахме в максимална степен предложенията така, както ги бях обявил и в пленарна зала и в разговорите преди това“, обясни Кирилов. Депутатът допълни, че в поправките на законопроекта са ограничили видовете прокурори, които могат да участват в процеса на спиране на сделки. „Това може да бъде само главен прокурор и упълномощен от него заместник от Върховната касационна прокуратура. Махнали сме всички други форми на встъпване в гражданския процес, освен първоначалното образуване и встъпване във вече висящ процес“, поясни депутатът, цитиран от “Фокус”.
Председателят на Правната комисия допълни, че в проектозакона са махнали задължението на съда да уведомява прокуратурата за наличието в дела, в които се засяга държавния интерес. На въпрос остават ли правомощия на главния прокурор да спира сделки за 48 часа той отговори: „По времето, когато ги внесохме, това беше най-важното, оставили сме ги в този вид, какъвто беше през 1998 година“.
Данаил Кирилов информира, че са обсъждани много варианти на този законопроект, като посочи, че в законопроекта, който е предлаган от Реформаторския блок те единствено са сменили субекта от – главен прокурор с финансов министър.
„Ние разсъждаваме от основата, която тръгнахме. Имаме законопроект, който беше приет на първо четене и в този законопроект се казваше, че тези права са за главният прокурор“, изтъкна Кирилов. По думите му, има три групи предложение-предложение от страна на ГЕРБ да се минимизира участието на главния прокурор; предложение на РБ в текстовете на закона да се замени, където пише “главен прокурор” с “финансов министър”; има и ново предложение на Патриотичния фронт за промени в текста между първо и второ четене.
Be the first to comment