(Продължение)
Днес, на поредното заседание на Окръжен съд-Пазарджик по делото срещу 12 имами и съпругата на един от тях – до един обвинени в изповядване и проповядване на антидемократично учение (радикален ислям), както и в далеч по-тежки престъпления – доколкото се твърди (и тепърва ще се доказва), че радикалният ислям е престъпен, тъй като априори не признава демокрацията и изборите, а цели промяна на законоустановения обществен строй чрез джихад – та на това поредно заседание, може би за първи път се чу въпросът: А къде са имамите?
Нека повторим този въпрос с по-друга редакция: А къде са мюсюлманите?
Ако живеехме в Америка, този въпрос щеше преди всичко да се отнася до съдебното жури – онези заседатели, които отсъждат „виновен” или „невинен” и чийто избор нерядко е много по-зрелищен от пледоариите на прокурора и на защитата. В САЩ със сигурност сред съдебните заседатели щеше да и представители на онази общност, чийто член (членове) е на съдебната скамейка.
Но болшинството български граждани все още живеят у нас, където съдебно жури няма; няма ги и онези съдебни заседатели, които помним дори от процеса срещу Тодор Живков и под герба е единствено Съдията.
Въпреки това – нека потретим този въпрос: А къде са мюсюлманите?
Върху него може да се разсъждава, при това задължително без да се взема страна в съдебния спор по същество.
На заседанието в понеделник този въпрос или ако щете – тази тема за размисъл – беше зададен от адвокат Васил Василев. И не случайно…
Сред вещите лица, изготвили двете експертизи, с които днес се запознаха страните в делото, има двама преподаватели в Богословския факултет на Софийския университет, политолог, историк, дори арабист – специалист по исляма, но всички те изповядват традиционната за страната ни християнска религия (въпреки че когато в съда им се зададе този въпрос, те не са длъжни да отговарят). Поради тази видима част от характеристиката на вещите лица, защитникът Василев попита:”Как ще се чувстват 12 православни свещеници, ако са обвинени в престъпление на религиозна основа и срещу тях няма нито един православен, а само мюсюлмани?”.
Толкоз за въпроса в тази му част – за паритета и нужен ли е той. А що се отнася до имамите – именно до имамите – те тепърва ще идват в съдебната зала в качеството си на свидетели. Предстои изслушването и на главния мюфтия. И от това вече отлагано явяване са очаква много – както като информация по същинската част на делото, така и като сведения за едни големи пари, идващи заедно и паралелно с това, което наричаме радикален ислям.
За колко време се четат 89 страници?
Отговорът на този въпрос в момента се…чете страница по страница. Както вече бе казано, така наречената комплексна експертиза е точно 89 страници, а защитата и прокурорът разполагат с нея. За да се спести време съдия Ивета Парпулова предложи да се прочете в съдебната зала само онази последна част, съдържаща заключенията на вещите лица Клара Стаматова, Антоний Гълъбов, Симеон Евстатиев и Иван Дюлгеров.
Но след повторения „на второ четене” опит да се направи отвод на две от вещите лица – в случая: Клара Стаматова и Антоний Гълъбов; след направения опит да се отхвърли изслушването на тяхната експертиза, защото третира въпроси по същество, които са от компетенцията единствено на съда и освен това има опасения за предубеност (госпожата била известна като учен с пристрастия към християнството, а социологът е участвал в изследването „Нагласи на мюсюлманите в България – 2011 г.” и съответно е предубеден) – след като всички възможности за недопускане на комплексната експертиза бяха изчерпани, а исканията за отвод – отхвърлени – дойде време на известна изнервеност и напрежение.
В този момент съдия Парпулова попита дали има съгласие да прочете само заключенията в комплексната експертиза, а отговорът на един от адвокатите гласеше: Нека се придържаме към изискванията на Наказателния кодекс!
Кодексът предвижда експертизите да се четат от начало до край. Ставаше дума за 89 страници, нали?
Нищо ново в нещо старо
В част от религиозната литература, която е иззета от домовете на подсъдимите се съдържат постановки, характерни за радикалния ислям. Това е написано в частта от комплексната експертиза, подготвена от доц. Клара Стаматова. В някои от религиозните трактати се посочва, че краят на раздорите в света ще дойде с идването на исляма, който ще доведе до изграждането на идеална държава, основана на принципите на шериата. В тези текстове има изопачаване на другите религии с цел да се наложи една – ислямската. Според доц. Клара Стаматова има текстове, които могат да бъдат тълкувани буквално като инструкция за религиозен тероризъм.
Гледната точка на защитата е, че в България не е престъпление притежаването на религиозна литература, няма забранени книги (засега – по думите на адвокат Васил Василев) и хората не могат да бъдат подвеждани под отговорност за своите лични убеждения и вярвания (отново „засега” – по оценката на адвокат Васил Василев).
В тази част от експертизата се цитират доста подробно постулатите на исляма за брака и мястото на жената; за вредата от моногамията и недопустимостта праведната мюсюлманка да работи, да показва лицето си, да се усамотява с мъже и т.н. Което пък, от гледна точка на познанието, не съдържа нищо ново, въпреки че продължава да звучи достатъчно екзотично.
Антоний Гълъбов обръща внимание, че от предоставените му източници може да се направи извод, че религиозната литература (иззета като веществени доказателства по делото) е предназначена за проповядване сред вярващи с различна степен на религиозна подготовка, а наличието на фотокопирани страници предполага тиражиране на тази литература сред хората.
И една препратка към Ахмед Доган
Този процес е политически, без съмнение. Но не защото се политизира, а защото радикалният ислям и неговата цел – ислямската държава – са чиста проба политика. При това много различна от онази, която се прилага с избори в която и да е правова държава.
Но процесът срещу имамите има и своята степен на политизиране, при това на много високо равнище. Става дума за онази част от доклада на Ахмед Доган пред VІІІ конференция на ДПС, която почетният (днес вече) председател на ДПС не можа да прочете лично, защото беше нападнат на трибуната с газов пистолет.
„Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах, пише Ахмед Доган -. Те бяха обвинени по същите членове от " глава първа" на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на Тоталитарния режим.
И най-странното беше, че в съдържанието на Обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!?
Подобни събития са изключително тревожни и опасни. Това е произвол на държавата спрямо правата и свободите на гражданите й.”
Тези думи доказват, че в Пазарджик тече един политически процес – независимо дали ще възприемете тезата на обвинението или на партията ДПС в лицето на нейния почетен председател.
Впрочем процесът продължава…
Текст към снимката: А ВМРО и "Атака" сякаш се умориха да митингуват пред съда в Пазарджик "в подкрепа на неговата независимост"…
Be the first to comment