Дефлацията свали издръжката на живот до 563,41 лева за човек

В края на първото тримесечие на 2014 г. стойността на необходимата издръжката на живот е 563,41 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца), или общо това домакинство трябва да разполага месечно с около 2254 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно необходимите норми. Данните са от редовното изследване на Института на КНСБ.

Запазва се тенденцията за задържане на ценовите нива и дори траен спад при някои основни стоки и услуги. През първото тримесечие издръжката на живот отчита намаление с 0.3% спрямо предходния период на наблюдение, а на годишна база намалението е с 0.5%.

Низходящата тенденция започна през второто полугодие на миналата година и вече 8-ми месец се поддържа дефлация измерена на годишна база. Отчетеният спад се дължи основно на намалението на цените на електроенергията на три пъти от началото на 2013 г., като последното намаление влезе в сила от 01. 2014 г. с нови 1% за дневната тарифа и около 10% за нощната тарифа, което дава основания да се очаква, че ще продължи да се задържат цените и през следващите месеци. Кумулативният спад на цените на електроенергията от началото на 2013г. е с 13.6 %.

Понижението на цените на суровините и на основните зърнени култури на международните пазари също допринася за низходящата тенденция. Същевременно влияние оказва и продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. От месец октомври на миналата година инфлацията в еврозоната има стихващи темпове на нарастване, като от 1.1% през септември 2013г. достига до 0.5% през март 2014 г. (спрямо съответния месец на предходната година).

Темпове на нарастване на издръжката на живот

Разгледан в динамика темпът на нарастване на издръжката на живота в сравнение с март 2008 г. е с 25.7%. В стойностно изражение издръжката на живота от началото на икономическата криза се е увеличила с над 115 лева на лице от 4-членно домакинство.

За шестгодишен период кумулативният ръст (в период 2008г. – 2013 г.) на водещи по значение стоки и услуги повлияха върху нарастването на издръжката на живота и се утвърдиха като основни проинфлационни фактори:

– държавно регулираните цени на електроенергията нараства с 12.2%, топлоенергията с 24.6%, водоснабдяване 27.7%;

– поетапно приближаване към минималните европейски ставки на цените на акцизните стоки (цигари, алкохол, горива). Средният ръст на алкохол и тютюневи изделия достига до 58%;

– хранителните продукти, поддържат сравнително високи ценови равнища (12.3%), като отделни групи бележат ръст над 20% (захар и захарни изделия ръст от 25.8%; мляко и млечни продукти от 22.4%; риба и рибни продукти от 29.9%);

– също така в определени периоди водещо значение придобиваха и други фактори, като образование – ръст от 36.6%, транспорт от 16.6% (горива и смазочни материали за МПС отчитат кумулативен ръст от 19.0%).

На фона на тази картина, сравнителният анализ с реалния ръст на годишния общ доход на лице от домакинство показва, че същият е нараснал с 20.7% (при база 2008 г.=100). Все още, обаче се запазва тенденцията относителният дял на размера на общия доход на лице (401 лв.) да представлява около 2/3 от необходимите средства за издръжка на живота. В същото време безработните лица (15+) се увеличават с близо 237 хил., като нивата достигна до 12.9% в края на 2013г. при 5.6% през 2008 г. Засегнати най-вече са младите хора, коефициента на младежката безработица (15-29 г.) е вече 21.8% при 9.4% през 2008г.

При тези условия, наложилата се през последните осем месеца дефлация се оказа недостатъчен източник за реална промяна на статуквото на българските домакинства. Крайното потребление на домакинствата остана трайно свито и в края на 2013 г. бележи реален спад от 1.4% на годишна база. Свитото вътрешно търсене е израз на неубедителното възстановяване на пазара на труда, несигурност на заетостта и доходи. Ако този процес се задържи, ще доведе отново до спад на икономическата активност, дофалити на фирми и освобождаване на персонал, съответно до още по-свито потребление и до ново забавяне на икономиката. Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция са адекватни промени в доходите, достатъчни за да окажат чувствителен ефект върху вътрешното търсене на домакинствата.

Динамика на цените

По отношение динамиката на цените в края на първото тримесечиена 2014 г. се наблюдават разнопосочни тенденции при двете основни групи. При хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 0.9%, а на годишна база бележат намаление с 0.1%. Основната причина за леки колебания нагоре на цените е сезонният характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци и плодове.

През първототримесечие на 2014г. ерегистрирано нарастване на цените на основни хранителни стоки, при групите:

Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване – с 9.2%;
Мляко и млечни продукти – с 1.1%;
Плодове и плодови консерви – с 1.8%;
Риба и рибни продукти – с 0.5%.

Спад на цените се отчита при:

Месо и месни произведения с – 0.2%;
Захар и захарни изделия с – 0.3 %;
Животински и растителни масла с -2.6%.

Поевтиняването през първототримесечие на 2014 г. основно се дължи на нехранителните стоки, като средно за групата се отчита намаление с 1.4%, а на годишна база с 0.9%. По силно изразено е намалението при групите:

Облекло, обувки и лични принадлежности с (-5.5%);
Транспорт и съобщения с (-1.5%), като най-чувствително намаляват автомобилните бензини и дизеловото гориво (средно с около 4%);
Осветление, отопление и енергия намаление с -1.3%, а на годишна база с – 4.2%.

Границата на бедност се запазва на същите нива спрямо предходното тримесечие, като в стойностно изражение е 213,68 лв. на 1 лице. При хранителни стоки се регистрира нарастване спрямо предходното тримесечие с 1.3%, при нехранителните стоки се отчита намаление с -0.8%.

Структурният разрез показва, че поскъпването на живота на бедните домакинства през първото тримесечие се дължи на нарастването на цените на някои основни хранителни стоки, характерни за домакинствата с ограничен потребителски модел, като: сирена (+1.3%); пресни и кисели млека (средно с +1.0%), зрял фасул (+6%).

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и на общ доход на лице от домакинството (НСИ), са въз основа на данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за четвърто тримесечие на 2013 г.. Съпоставянето на данните показват следните констатации:

под линията на бедност остават 20% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 214 лв.). В абсолютно изражение все още са над 1 млн.442 хил. лица, но в сравнение със същия период на 2013 г. броят на лицата под прага на бедност намалява с около 216 хил. лица;
с общ доход на 1 лице от домакинството до 340 лв. са 55.2% от домакинствата в страната (около 3 млн. 982 хил. лица). Наблюдава се увеличение с 19.5% или с около 648 хил. лица спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г..
с общ доход на 1 лице от домакинството от 341 до 563 лв. са 25.1%, това представлява около 1 млн. 811 хил. лица. Техният дял намалява с около 844 хил. лица;
домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (563 лв.) са около 19.7%, което представлява около 1 млн. 421 хил. лица. При тази група се отчита нарастване с около 195 хил. лица, за годишен период.

От изложените данни, може да се обобщи, че се запазва тенденцията около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Делът на крайно бедните домакинства отчита слабо намаление, като резултат от последователното увеличението на МРЗ през последните години. Положителна тенденция се наблюдава при високодоходните групи, които отчитат нарастване с 2.7 процентни пункта за едногодишен период. Тези данни, свидетелстват, че средните доходи при домакинствата плавно нарастват, като при високодоходните групи това увеличение е по силно изразено.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.