Държавният платноход е без платна

Спрях пред Народното събрание и се загледах уж в сградата, ама и по-далече виждах. Гледах и правех физиономии, също толкова неопределени, както и посоката на погледа ми. Днес всичко е различно. Зад гърба ми няма палатки от събиращи подписи. Най-често против нещо си. Или в подкрепа, все едно. И загражденията ги няма. Те май най-много ми липсват. Бяха обвинение срещу властта. С тях властта разкриваше същността си. Бяха ги сложили изроди, готови да бият и пребиват, стига да им заплашват лапането. Това от една страна, от друга, този площад ми харесва повече изпълнен с недоволни и възмутени граждани. Винаги съм готов да протестирам най-накрая умните и добрите хора да се наредят в първата редица. Да работят без да им пречат, да управляват и да насочват живота в правилна посока. А не както до сега да ги изпращат на майната си. И да пълнят Народното събрание с престъпници и всякакви други изроди, дето си сменят партиините книжки при всяко отиване в тоалетната. А и български не умеят да говорят. Гледам празния площад и си казвам, мамка му, това ли беше целта на толкова дни протести. Временно правителство. Уж било правителсво на протестиращите. Протестиращите нямат нужда от правителство. Протестиращите са готови винаги да пратестират щом няма справедливост и така нататък. Сега си мисля, че протестите са се превърнали в алиби на новите управници. И преди беше така. Измислени от ДС дисиденти колко време вече обясняват какво е добро и лошо. Признавам, тишината сега пред Народното събрание ми се сткрува фалшива. Тишина, в която се подготвя поредния заговор на отвратителната пасмина, която се оживи покрай предстаящите избори и смяната на правителствата. И се появява по телевизорите. За да не пропуснат поредното раздаване на пелечивши карти. А че отново ще има раздаване няма съмнение. За тях. И за мене няма. Като гледам как отново дават акъл и ентусиазирано споделят глупостите си.
Понякога ги гледам и ги слушам, но само колкото да им тегля една майна. Знам, че всичко което казват няма смисъл. Така е било винаги. Сега защо да не е същото. Станах и излязох точно когато щяха да покажат предаването на властта като щафета. Много ми пука как го правят. Стани да седна, така става. Ама за много кратко ги избират временните. Не се знае колко ще успеят да измъкнат за себе си. Какво, да не ги обиждам?… Ами кажете кой от управляващите не е крал и с ръцете и с краката, ако е имамл възможност. А те винаги имат. Винаги са йес щом има гепене. Построиха си не само палати, а и нещо като космически кораб беше си съградила една от предишните министърки. Кацнал или излитащ? Няма значение. Е, тези новите няма да успеят да построят космически кораби. Но все нещо ще построят. Чух, че щели да свършат много полезни работи. Аз пък, мисля, че нищо няма да свършат, което лично да го усетя. Ама и всеки друг, ако е обикновен човек. Шефът на правителството бил сред претестиращите. Ама преди това бил и на много други места, все послушен и активен другар. Отново активистите на социлизма са и днешни активисти. Няма място за други. Сакън да не изпуснат нещо. Новият кой го избера? Същата шушумига. Така са ги определяли на улицата. Много е полезно да си представиш какви са били министрите и другите като тях като малки деца.
Като изключат някого от прекалила с грабежите партия все си мисля, че въпросният го изключват за да му подготвят алиби за следващото раздаване на печеливши карти. И дори го карат да се включи във всенародни протести и недоволства. Сигурно е съвпадение, но щом бивш активист от някогашните партийци дойде на власт, започват да осъвременяват силовите структури. Някогашните бандити на вечната революция за тормоз на хората и повече келепир за тях щели да правят партия. Сякаш сегашните партии са нещо друго освен икономически и силови структори за налагане на интересите на шефовете си. Не само Главния, всички от сегашното временно управление са с подходящо алиби. Една част протестирали, други практикували в световни банки. Всички знаем в какво се превръщат у нас внуците и другите некадърници практикували в световните банки. Стават обикновени пладнешки разбойници. Затова не трябвало да натоварваме кабинета с прекалени очаквания, предупреждават. Тези чуват ли се!… Какви очаквания?… Ние се молим да не потопят окончателно държавния платноход, макар хич да не му виждам платната. Отдавна има само голи мачти. Стърчат, и изглеждат страшно, дори зловещо непотребни.
Освен другото, тези от временното правитество нямало да поемат рискове за толкова кратко време. Майната им! Много ясно е, че не само рискове, нищо няма да поемат като работа и отговорност. Само ще взема каквото може да се вземе. Винаги до е било така. Защо сега да е различно. Не виждам причина. Само дето накрая ще добавят още едно изречени към биографиите си. Всички били с полижителен опит в управлението. Каза го вечно ухилен и както го наричат „знаков за прехода крадец”. Няма как да не го каже. Друга работа няма. Всички те разчитат, че сме забравили какво е ставало през изминалите отвратително престъпни години, превърнали животът ни в жабешки балон.
Едни и същи хора и фамилии мачкат и направо смазват с алчността и потомствената си некадърност. Никого не оправдавам. Сигурно затова не отварят дума да се потърси сметка за състоянието на държавата. Защото всички, и предишни и сегашни управници, са за затвора. Добре, нека да лежат различен срок. Едни заслужават по сто и двайсет години. Други, приемам, може и само десет дни да са заслужили. Но са ги заслужили. Щом са участвали в разрухата, и във всекидневния грабеж. Затова не отварят дума. Казах го вече, отново ще ни уплавляват активисти от времето на социализма, мамка чу, и техните деца и внуци. Няма отърваване. Винаги на тях раздават печеливщите карти. Затова не се интересувам кой е дошъл на власт и кой си отишъл. Разбрал съм, че е важно и тези по-бързо да си отиват. Дойдат ли нови, и те да си отиват. Изборите са ми ясни. Но да идват, да избираме каквото те вече са избирали и с циганските гласове, и с гласовете на умрелите, и с гласовете на когото си искате, и бързо да си отиват. Та дано по някое време мръсното се оттече. И дочакаме да се появят хора, каквито сега няма. Не мога да ги видя. А празния площад пред Народното събрание, дори и без заграждения в момента, само засилва това усещане.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.