Държавата не иска да реанимира фалирали болници

В никакъв случай няма да бъдат покривани задължения на болниците – общински, областни или университетски, заяви министърът на здравеопазването Десислава Атанасова в предаването „Добро утро, България!” на ТВ7. Атанасова, която е четвъртият министър на здравеопазването в правителството на Борисов, бе категорична, че е противозаконно – с данъците на всички българи да се плащат задължения на фалирали болници.  По думите на министъра, държавата и правителството на ГЕРБ не носят отговорност за случилото се, тъй като няма абсолютно никаква намеса във финансовото състояние на фалиралите болници.

Десислава Атанасова обясни недостига по места на някои лекарства за онкологично болни с нежеланието на притежателите на разрешения за употреба на тези медикаменти да се явяват на търгове за доставката им. Това, като цяло, била и една от причините в редица болници да има липсващи лекарства. Затова министерство на здравеопазването обмисляло да се даде възможност на болници да се обединяват при провеждането на търговете за доставка на медикаменти и консумативи, съгласно Закона за обществените поръчки. Това би било и възможност да се намалят някои цени, смята Десислава Атанасова.
За 13 лечебни заведения – областни болници и болници с национално значение, ще бъдат закупени восокотехнологични апарати за най-съвременна диагностика и лечение на онкозаболявания с европейски средства. Това е добрата вест, съобщена от министъра на здравеопазването. Г-жа Атанасова изтъкна, че цялата концепция, която Министерството на здравеопазването, отстоявана и пред европейските партньори по средносрочната рамкова програма, е насочена към борбата с онкологични заболявания. По нея вече се реализират 148 милиона лева, допълни здравният министър.

Гледната точка на министър Атанасова за диагнозата и „лечението” на задлъжнелите болници не се споделя от цялата медицинска гилдия.

Различната гледна точка

Налице е целенасочена държавна политика за закриване на общинските болници. Тезата, че общините не са достатъчно ангажирани и болниците имат лош мениджмънт е опит да се прехвърли отговорността "от болната глава – на здравата", коментира неотдавна д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. По думите му закриването на общинските болници е заявена държавна политика, която се подкрепя с действия още от 2009 г.

Ако държавната политика в областта на болничното здравеопазване не се промени, до края на годината се очаква още общински болници да бъдат закрити, прогнозираха на пресконференция в края на октомври представители на Сдружение на общинските болници в България. Те настояха да се възстанови възможността за реална конкуренция и равнопоставеност между лечебните заведения, както и да се разработи цялостна национална здравна стратегия. 

Закриването на общинските болници е груба грешка, те имат денонощен режим на работа, диагностична апаратура и специалисти, които не могат да се осигурят от спешните или медицински центрове, в които искат да ги преобразуват, коментира тогава д-р Атанас Атанасов, управител на МБАЛ-Нови Пазар. Колегата му каза д-р Цветомир Цветков, управител на МБАЛ-Поморие допълни, че жителите на страната са целенасочено неравнопоставени в достъпа до здравеопазване. Докато на един жител на столицата се падат 129 лв. за болнична помощ годишно, то в малки градчета като Преслав сумата е 17,50 лв., а в Средец – 16,59 лв.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.