Данаил Кирилов: Въпросите за референдума може да се прегласуват и утре


Г-н Кирилов, напоследък престрелките между Реформаторския блок и ГЕРБ зачестиха по различни поводи – промените в конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ, на омбудсман… Заговори се за преразглеждане на броя на министрите. Стабилна ли е коалицията?

Като цяло смятам, че коалицията е стабилна. Действително имаше някои действия, които наведоха на усещането за липсваща координация или взаимодействие между двете политически сили. Но това е по конкретни случаи, а не е задълбочаваща се тенденция. Изводът при всички положения е, че не бива да се допуска задълбочаване на напрежението. Трябват предварителни разговори и съгласувания и в този смисъл трябва да се работи в тази посока.

Защо двата въпроса за референдума не бяха одобрени? Имахте ли разговори в РБ и в ГЕРБ защо се стигна до такова гласуване в зала, което на практика бламира президента?

И да е имало разговори, те са постфактум. Целта на такъв тип говорене е анализ и превенция – да не се задълбочават недоразуменията и да се извадят поуки.
Истината е, че гласуването на колегите от РБ по първия въпрос от референдума – дали се подкрепя гласуването за част от депутатите да е мажоритарно, сериозно ни обезпокои и обърка. Не очаквахме реформаторите да гласуват по този начин – против. Ние знаем тяхното виждане, което бих казал, е общо политическо. Те предпочитат преференциалното пред мажоритарното гласуване, но въпросът на президента беше принципен. Безспорно е, че преференцията и мажоритарният вот са два различни вида гласуване и не би следвало да се коментира модификация, каквато колегите предложиха, когато въпросът е зададен ясно – за частична мажоритарност в пропорционалната система.

Изказахте тезата, че има възможност тези въпроси за референдума да се прегласуват отново. Ще се случи ли това през септември?

Като правно положение считам, че няма ограничение в срока за инициативата на признатите от закона за инициатори. Ограничението за срок е само по отношение на подписката. Тоест, теоретизирайки, на практика е възможно и утре да се внесе отхвърлен въпрос наново за обсъждане по отношение на предложение за референдум. Но ако погледнем обективно ситуацията, аз си мисля, че това сега не е уместно, още повече че времето напредна изключително много и все повече се доближаваме до старта на предизборната кампания за местен вот.

Как се отрази на отношенията между ГЕРБ и РБ изборът на подуправители на БНБ. Вашите партньори бяха категорично против кандидатурата на Димитър Костов. Имало ли е обсъждане в парламентарен формат между двете групи на хората, които ще оглавят Централната банка?

На мен не ми е известно да са обсъждани кандидатурите на подуправителите на БНБ във формата, в който ме питате. Аз не съм член на бюджетната комисия и не мога да отговоря какво е нивото, на което е протекло обсъждането. Но нека все пак кажа, че не разбрах голяма част от аргументите на колегите от Реформаторския блок в пленарна зала. Имаше един общообвинителен уклон, който чисто правно няма как да го приема. Ако някой има конкретни данни и факти, следва да ги огласи. И на база на тези данни да се предприемат съответните действия по преследване и доказване на вина. Стремежът трябва да е да се придържаме към презумпцията за невинност. Дебатът в зала беше доста личностно унищожителен. А това не е достойно поведение към експерти. Ние не сме богата държава, за да се гаврим с експертите си. Трябва да ги уважаваме и подкрепяме.

Чисто юридически как стои въпросът за заплатите на БНБ. Излезе информация, че в институцията са си гласували заплати между 13 и 15 хил. лева, при положение че премиерът взима 4 хиляди лева. Подлежи ли на регулация този процес на взимане на възнаграждения от хора на висши държавни служби?

В дебата в пленарна зала имаше предложения от независими депутати, които касаеха уреждането със закон на максималния допустим размер на възнаграждението на управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ. Към момента отсъства такъв законов праг. От друга страна, БНБ е субект с особен статут, със законово установена независимост и с обвързаност с Централната европейска банка. Възможно е да продължат обсъжданията в посока на това да има регламентиран максимален размер на възнагражденията.

Какъв е вашият прочит на трите точки, по които се обединиха политическите сили за промяна в конституцията. Ще осигурят ли те така необходимата промяна на съдебната система?

Тези три точки съдържат сериозна част от нашето предложение за промени в основния закон и са неща, по които сме постигнали консенсус. Да, имало е и други предложения, но в резултат на преговори се е стигнало именно до това съгласие, което е покрило тези принципи и проблеми.

РБ например настоява за по-голям контрол върху прокуратурата. Може ли неприемането на това предложение да стане повод за допълнителни търкания между вас?

По отношение на прокуратурата не е имало кой знае какъв дебат. Единственото, което РБ предложи по отношение на прокуратурата, беше да се предвиди възможност да се изслушва главният прокурор по принципни въпроси на наказателната политика, и това беше заложено в първия проект за изменение на конституцията. Тази възможност си съществува и сега. В дебатите главният прокурор изрично заяви, че би подкрепил и такава промяна, и би отговорил на така поставени въпроси. Редно е да подчертая като председател на правната комисия, че и от страна на прокуратурата, и от страна на председателите на върховните съдилища, и от страна на ВСС, както и от страна на МП, винаги сме получавали адекватна реакция. Когато сме поискали присъствие или становище, сме срещали своевременна реакция.

Какво очаквате като отговор от КС по питането за електронното гласуване?

Може да разсъждаваме по няколко хипотези, но докато това питане е висящо пред КС, не бих искал да коментираме вариантите за реакция, да не би това да се изтълкува като стремеж за повлияване върху решението. Аз съм сигурен, че с оглед на досегашната практика на КС съдът ще намери основание да продължи практиката си да дава в такива случаи задължителни тълкувания, така както го е сторил в решение номер 8 от 2005 г. По въпроса дали ще имаме произнасяне на недопустимост и отказ на отговор, или отговор, си мисля, че след като зададохме така въпросите, както сме ги формулирали, имаме голям шанс да получим отговори по същество. По същината на тълкуването смятам, че логиката, която е развита в предходните решения, ще бъде потвърдена и в този случай, и мисля, че в голяма степен нашият анализ ще съвпадне с този, който КС ще направи.

Прокурорите дадоха категорично отрицателно становище на проектозакона за промени в Закона за съдебната власт на правосъдното министерство. Ще успеете ли да стигнете до съгласие, при положение че имате три отделни законопроекта за промени в този закон?

Ще обсъждаме и трите законопроекта – на МС, на ГЕРБ и на АБВ. Смятам, че ще възприемем най-адекватните правни решения съобразно становищата, които са формирани досега в дебата и в обществените обсъждания по тези законопроекти. Надявам се, че ще се постигне консенсус. Досега, макар и трудно, се доказа практиката, че консенсусните решения са правилните решения.

Във връзка с избора на обмудсман получихте много обвинения за подкрепата, която част от депутатите на ГЕРБ оказаха на Мая Манолова. Защо не бе избран Константин Пенчев?

Трудно ми е да коментирам този избор. По изискването на закона то е тайно. В медийното пространство се развиха какви ли не изчисления и твърдения кой как е гласувал, но аз си мисля, че поне за нас изборът беше свободен и неповлиян.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.