Да инвестираме в имами, но дали е достатъчно антитерористично?

Забраната за бурки мина на първо четене

Напоследък стана актуално да се говори за вредата от бурките върху главите на 30 – 50, нека да са дори 100 пазарджиклийки. Вероятно политически и етнически коректно е тези жени, забулени в черно от глава до пети, да бъдат наричани представителки на ромския етнос, приели нормите на радикалния ислям.

Мнозина жители на града, в който се води второто за последните години дело за радикален ислям, ще ви кажат в прав текст обаче, че това са циганки, които са се забулили, защото им плащат. И ще ви припомнят, че преди години пазарджишките цигани бяха протестанти. В махалата ходеха протестантски пастори, учеха мургавите ни събратя как да отстояват правата и свободите си и най-вече как да се възползват на 100 процента от социалните помощи. И ромите се кръстеха, че буквално са родени протестанти и никоя друга религия не може да им замае главите, дори и да е от най-добрия опиум за народите.
Е, оказа се, че може. Поговорката „Интересът клати феса” приляга на тази ситуация като тримесечна брада на млад циганин – кеф ти правоверен мюсюлманин, кеф ти потенциален привърженик на „Ислямска държава”, кеф ти електорат по поръчка – въпрос на търсене и предлагане.

Това е пазар, нали?


Трябва да инвестираме в българските имами – преди известно време се заговори за подобен проект, за създаването на ислямска духовна академия или на ислямски богословски факултет в Софийския университет под шапката на Министерството на образованието и науката. Идеята е по този начин да се знае какво се случва.

Това заяви неотдавна от „синия екран” Тома Биков, представен като съветник на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. По думите му трябва да се води честен разговор в обществото дали българските данъкоплатци са готови да инвестират в исляма у нас.

„Мисля, че е еднозначно, че е по-добре имамите да са произведени у нас, а не в Саудитска Арабия”, категоричен бе той. Според него “службите” трябва да проучват тези неща, вкл. подходите и методите на турския Дианет и да приобщят мюфтийството към държавата.
Биков е убеден, че това, което се случва в ромската махала в Пазарджик, не е показателно за цялата страна. „Трябва да се припомни как изглежда традиционният ислям у нас, и да се пресече това, което се случва в Пазарджик, докато още е в зародиш”, препоръчва съветникът на Бъчварова.

И като стана дума за службите, нали не сте забравили, че когато през януари 2012 г. Комисията по досиетата огласи данните от проверката на висшия клир, изведнъж се оказа, че 11 от 15-те митрополити, формиращи Светия синод, са били агенти на бившата Държавна сигурност.
Да се чуди човек разколът в БПЦ дали е пропуск на „службите” или тяхна заслуга, нещо като активно мероприятие.

Но днес „службите” вече са други, премиерът говори за тях със симпатия и съпричастие към работата им, техни хора са и скрити свидетели на обвинението срещу проповедниците на радикален ислям – може би вече работят за приобщаването на мюфтийството към държавата. А съветникът на министър Бъчварова само подготвя почвата за добрата новина…

Иван Костов за историята и разкола сред мюсюлманите

Бившият лидер на ДСБ и експремиер Иван Костов също се включи в дискусията за радикалния и добрия ислям, за бурките и за българската история.
Костов, както е известно, е председател на сдружение „Център за анализи и управление на рискове” и оглавява Лаборатория за управление на рискове към НБУ. В това му качество Костов участва в дискусия за неоосманизма и за опасностите от радикалния ислям и като по навик отправи препоръки най-вече към медиите.

„Българските медии трябва да разграничават ясно толерантния, коректен ислям, българското мюсюлманско вероизповедание така, както се споделя от хората и радикалният (ислям). Защото радикализираните имами на места доведоха до разделение дори на джамиите, например. В едната се изповядва радикален ислям, а в другата – традиционен”, каза Иван Костов и допълни: „Ние трябва да подкрепим изконния, традиционния ислям у нас, който е помогнал да се изгради тази държава, бил е един позитивен елемент за нейното укрепване и преминаване през кризите”.
Да би могло в този момент наблизо да е Божидар Димитров например, щеше да е прелюбопитна картинка човек да наблюдава как увисва от потрес ченето на мастития историк и доказан патриот.

Защото вероятно и той не е чувал как „изконният, традиционният ислям у нас” е помагал да се изгради тази държава – било около 681 г. или през 1185 г. при създаването на Втората българска държава, след въстанието на Асен и Петър срещу византийската власт, камо ли при изграждането на Третата българска държава след онова петвековно принудително „съжителство”.
Жална й майка на тази българска държава, за която ислямът е бил „един позитивен елемент за нейното укрепване и преминаване през кризите”…

Вкарването на темата за бурките в така наречените обществени дебати е проста игра с първичните емоции и повече прилича на плосък PR за отвличане на вниманието. Заиграването с тази тема надали е случайно, още повече, че на пръв поглед инициативата дойде от главния прокурор Сотир Цацаров. Само че обвинител №1 бе юридически прецизен и политически свръхкоректен в излагането на идеята си за забрана на пълното забулване на лицата на публични места.
„Темата трябва да бъде дискутирана много внимателно. При всички случаи трябва да не се посяга на религиозната свобода, но не бива да се позволява религиозният мотив да се използва за непозволена пропаганда, за политически цели и за радикализация”, каза Цацаров.

Пътят за решаването на този проблем е много прост и се нарича референдум, с извинение. Извинението е не толкова защото българските политици не обичат всенародните допитвания, а заради изкористяването на практиката, с което се поставя под съмнение дори демократичността на тази идея.
Добър пример за такъв порочен подход би било вторият въпрос в един бъдещ референдум за бурките да бъде, например, „Смятате ли, че ЦСКА трябва да участва по право в българската Висша футболна лига?”. Така дори умните и красивите ще трябва да направят шпагат, за да могат да отговорят и на двата въпроса според убежденията си…

Шегата настрани – пълното забулване на жените (с бурки) е забранено със закон в Турция, Франция, Белгия, в някои провинции на Германия – вероятно и другаде – светът е голям и забрани дебнат от всякъде.
Има и всякакви не-забрани, разбира се: преди време съд в Австрия разреши на някакъв чешит да се снима за лична карта с гевгир на главата. Стигнало се до съд, защото в полицейското управление му отказали това „право”.

Толкова за простото, доколкото простите решения са изобщо възможни на българска почва.
Сложното се нарича радикален ислям и е опасност за България, за Европа, за цивилизования свят изобщо – защото поне за момента се явява като другото име на най-кървавия тероризъм. Борбата срещу него наистина трябва да бъде всеобхватна, дори ако за целта се наложи да бъдат променени не само Наказателният кодекс, но и Законът за вероизповеданията, Законът за училищното образование… Както и всички останали елементи от правно-политическата рамка, които могат да възпрепятстват проникването, проповядването и практикуването на радикален ислям.

Както винаги между простото и сложното има много общо. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов несъмнено е прав, когато казва, че на разпространението на бурките и фереджетата трябва да гледаме така, както на разпространението на минаретата – като на маркиране на територия, която трябва да бъде защитена и отвоювана обратно с цялата сила и строгост на закона.
Вече има подготвен законопроект, забраняващ финансирането отвън на което и да било от регистрираните вероизповедания. Освен това от Патриотичен фронт искат в храмовете на българска територия, независимо на коя религия принадлежат, службите да се водят само и единствено на български език.

Казано по друг начин – проблемите няма да се решат с едното решение да инвестираме в обучението на имами, колкото и антитерористично да звучи. И няма да ги решим сами, така както не успяха в Париж и Брюксел.

Нужно е пренаписване на правилата.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.