Д-р Явор Дренски: Трябва да спре разделението на частни и държавни болници

Д-р Дренски, преди време се оплакахте от абсурдните регулации, които пречат на инвестициите в здравеопазването. Промени ли се ситуацията?

Най-страшното с което се сблъскваме, е, че не можем да предвидим какво ще се случи и да планираме своите инвестиции. Виждате, че касата в един момент казва, че финансиране ще има и нищо няма да се доплаща. Да, но аз получавам бюджета през април. Как мога при това положение да планирам дейност до края на годината и да заложа в бюджета съответния план за иновации. А една компанияособено в медицината, сфера, в която динамично се развиват и технологии, и нови методи на лечение, е загинала без инвестиционно и стратегическо планиране. За този проблем обаче не се говори. Здравните институции и регулатори не си дават сметка, че с тези действия тежко се осакатява състоянието на медицината в България.

Какво ви отговарят управляващите, когато ги информирате за тези проблеми?

Най-стандартният отговор е, че пари няма и затова се режат средства. Това обаче е грешна плоскост на мислене. Целта на Здравната каса всъщност е не да лимитира дейността на болниците, а съвместно с министерството да търси възможности и начини да покрива тази дейност. Добре, ясно е, че средствата не са достатъчни, но това не означава, че трябва да бъдат притискани лечебните заведения. Грубото административно вмешателство въввзаимоотношения между болница, пациенти и реимбурсираща структура е незакономерно и неправилно и нанася единствено вреди. Трябва да се търсят други възможности да се подсигурят средства – дали вноските ще се повишат, дали ще бъде въведено доплащане или ще прехвърлят пари от други пера в консолидирания бюджет – това е работата на държавата. Не е предмет на взаимоотношения между изпълнителите на лечебна помощ, пациенти и каса.

Разделянето на здравни пакети как ще повлияе на системата?

Има резон в предложението да бъде оформен базов пакет и да се получи допълнителен пакет, който по една или друга причина да бъде ангажиран със здравно застрахователните дружества, както го представя министърът. Проблемът е, че не е ясно кои са социално значими заболявания. И веднага давам пример. Пластична операция след операция от рак на млечната жлеза социално значимо ли е? За министъра може да не е, но за пациентката е. Очаквам големи проблеми при дефинирането на социално значимите заболявания за базовия пакет. Друг е въпросът, че има по-добър вариант. Да се направи основен пакет, който да покрива всички заболявания и за надграждането му да има кофинансиране от пациентите чрез здравно застрахователните дружества.

Т. е доплащането е неизбежно…

Трябва да има финансова ангажираност от страна на пациента, което в никакъв случай не означава пациентът да ходи с куфарче в болницата. Трябва да се отворят хоризонтите през здравно застрахователните дружества. Те би трябвало да имат възможност да разгърнат широк набор от пакети и програми, с които да подсигурят без проблем лечението на пациента, независимо какво е заболяването. В момемта здравно застрахователните дружества не е ясно какво точно надграждат над финансирането от НЗОК.

Идеята Здравната каса да финансира тези лечебни заведения, които отговарят на критериите й, добра ли е за здравната ни система?

Като говорим за цялостната политика в здравеопазването, е добре да си припомним, че здравното осигуряване навлезе през 1999 година . То стана по програма с ясно обозначени етапи. До този момент никой от последните ръководства на министерството не се върна към тази програма, за да види каква философия е залегнала в тази реформа. Липсата на приемственост у нас е една от слабостите не само в здравеопазването, а и изобщо. Тази програма указваше, че Касата трябва да заплаща за качество. За съжаление, в медицинските стандарти сега е наблегнато само на количество – структури, персонал, оборудване. Но това не е цялостна гаранция за качество, а просто елемент от нея. Ето защо трябва да се изгради система от обективни индикатори, които би трябвало да бъдат изпълнявани от болниците, за да могат лечебните заведения да постигнат по-добри условия в договора си с НЗОК. Ако дадено лечебно заведение в провинцията не може да достигне тези нива на качество, това не означава, че пациентите в региона не трябва да се лекуват там. Може в тази болница да не работят най-добрите специалисти и да не разполагат с най-новата апаратура, но за редица неусложнени заболявания именно тази болница ще бъде най-удобната за пациентите. Здравната каса не бива да лишава от тази услуга пациентите, като отказва да сключи договор.

Кои точно болници трябва да бъдат закрити?

Всички виждат проблема само в болниците – казват, че са много, че леглата са много, но в крайна сметка философията на реформата е да се заплаща за дейност – финансирането да следва пациента. И от тази гледна точка би следвало пациентът, който е избрал дадена болница, да се лекува там и разходите да бъдат реимбурсирани на болницата. Ако се следват правилата, е необходим сериозен контрол от страна на Касата, която да следи дали парите наистина следват пациента. При този контрол не би трябвало да намаляват разходите за болнична помощ, тъй като пациентите, ако не са в една болница, ще отидат в друга. Неприятно ми стана, когато се заговори, че целта на реформата е да бъдат преразпределени средствата така, че да бъдат ограничени и да не отиват в частните болници. Няма държава, която да се стреми да унищожи частната инициатива.

Политика на кабинета ли е да се готви спиране на финансирането на частните болници, или това са само отделни мнения?

Не ми се иска да вярвам, че това е политика. До този момент д-р Москов не е изказал подобно намерение в прав текст. В същото време обаче се работи върху инструмент за администриране на системата. Имам сериозни опасения, че Здравната карта е груб административен акт. Ще седнат някъде експерти с молив и гумичка и не на база обективна информация ще кажат – за София ни трябват осем, а не десет коремни хирургии. На министъра не му трябват здравни карти. Държавата разполага с най-подходящия инструмент, с помощта на който напълно обективно да се преценява обема дейност и сложност на случаите, които всяка болница извършва. Той е пряко отражение на правилото Пациентът избира къде да се лекува

За тези 25 години преход защо у нас не успяха да се въведе здравен модел, който да работи в полза на пациентите?

Трудно ми е да отговоря. В сферата на здравеопазването интересите са големи. Не искам да засегна никого, но българската поговорка „В мътна вода риба се лови най-лесно“ важи с пълна сила за нашия сектор. Не мога да допусна, че ако имаше политическа воля и желание за яснота и прозрачност, реформата нямаше да се реализира. И то при положение, че инструментът за осъществяване на целта е закупен от българската държава и в момента събира прах на някоя лавица. Това е безумно.

Как гледате на заявките за здравна реформа сега?

Силно сме затруднени, защото виждаме, че нещата се правят частично и стихийно. Това води след себе си силна турбулентност и непридвидимост в системата, . което изключително много затруднява частния сектор. Би трябвало да затруднява и общинските болници, но до този момент не се е чуло държавна или общинска болница да фалира. Затварят болници, защото нямат лекари, но не ги заличават от Търговския регистър. Докато при частните болници нещата са различни. А всъщност добрите специалисти са в частните болници. Освен заплащане и комфортът им на работа е по-добър, по-модерна е апаратурата, по-добри условия има. Затова при изпълнението на реформата трябва да се отчита, че най-ценният ресурс на системата е медицинският персонал и неговото съхраняване и зачитане е приоритетно. Именно частните болници са последната преграда на границата на България за висококвалифицираните лекари и професионалисти по здравни грижи, която ги задържа тук, за да останат и лекуват пациентите у нас. И този носител на прогреса – частната болница, е поставена под заплаха и отново е обект на оправдание за неслучващата се реформа.

Как се отнасяте до последната идея на министър Москов пациентите да плащат по-високи осигуровки, ако не ходят на профилактични прегледи?

Идеята е добра, защото пациентът трябва да е отговорен към здравето си. И това е нормална практика в развитите държави.

Сливането на болници добър ход ли е?

Да, моето мнение е, че това е добра идея и смислен ход. При положение че са и териториално близки, сливането добива по-голям смисъл. Това дава възможност при преговорите с доставчици да се договаря по-ниска цена, а тежестта на администрацията като перо, ще бъде облекчена . Може да бъде оптимизирана и медицинската дейност. Например дублиращите се структури в тези лечебни заведения да бъдат обединени и по този начин оптимизирани.

Какви са препоръките на частните болници?

Напрежението в системата трябва да се намали. Трябва да се вгледаме в центъра и мислим за правото за бърз достъп до качествено лечение, за навременността на лечението и за успокояване в системата. После да се представи цялостна програма, която, ако не може да бъде направена много бързо – да се преоцени направеното през годините, за да се намери правилният модел на финансиране на болнична и доболнична помощ. Трябва да се спре с разделението на частни и държавни болници. Индивидуалният договорен процес също е много важен, защото той е елемент на тази предвидимост, за която говорим. В момента нямам чувството, че се мисли за пациента, а не трябва да забравяме, че всички ние имаме една основна и единствена мисия – да оказваме медицинска помощ и грижа на болните – навреме и качествено

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.