Да, така е. За съжаление, ние държим едно от първите места по смъртност в Европа и това го дължим не само на лошата здравна система, както се твърди. Защото ние нямаме чак толкова лоша здравна система, каквито внушения се правят напоследък. Смъртността в една държава не се дължи само на системата на здравеопазването, а на много други причини – социална политика, трудова заетост, икономика и на каквото искате още. Всички тези причини водят до състояние, в което страната ни е на едно от първите места по смъртност.
Какъв е вашият прочит на промените в Закона за лечебните заведения, който предстои да влезе в парламента и вече събуди доста дебати?
Промените в закона не са влезли още за разглеждане в комисията по здравеопазване, приети са само като философия. Има и резонни предложения, но има и такива, с които ние не сме съгласни, и вече посочихме кои са те – приватизацията на всички лечебни заведения. Не сме съгласни, че може да се приватизира дейност в лечебни заведения, особено със структуроопределящ характер.
Добре е, че и министър Москов вече преосмисля идеята. Освен това още през май месец казахме, че сливането на лечебни заведения по такъв законов път, какъвто се предлага, не е съвсем целесъобразно. Смятаме, че хората, които работят в тези лечебни заведения, сами трябва да стигнат до тези изводи и да го направят по начин, който да е от полза за самите тях и за пациентите. Разбира се, БЛС има и други несъгласия с промените, но в момента още ги анализираме и скоро ще ги формулираме със съответната аргументация.
За нуждата от здравна карта се говори от години. Според БЛС има ли излишни болници?
Не, не бих казал, че има излишни болници, но има нужда от преструктуриране на лечебни заведения за болнична помощ. Това са болници, които впоследствие могат да бъдат предназначени за рехабилитация, за продължаващо лечение, хосписи и т.н. От такива лечебни заведения има нужда. Така че да тръгнат да се закриват механично болници, не е най-разумният начин на поведение.
Споменахте, че сте срещу механичното сливане на болници. Но как се отнасяте към предложението малки и големи болници да имат възможност да правят холдинги?
Да, нека да съществува такава възможност. И лечебните заведения, и персоналът в тях ще реши дали е целесъобразно и дали ще е функционално тези лечебни заведения да образуват холдинги, с оглед по-добро лечение на пациентите.
Ако бъде създаден такъв холдинг, ще могат ли действително да се договорят лекарства на по-ниски цени и административните разходи ще намалеят ли?
Административните разходи до известна степен може да се свият, но да намалеят толкова драстично, че например да доведат до по-високи трудови възнаграждения на работещите в болниците, едва ли ще стане. А Лекарският съюз все по-настоятелно ще отстоява тезата за достойно остойностяване на медицинския труд на специалистите. По-скоро тук можем да говорим за комплексност на лечението, с оглед повишаване качеството на лечение на пациентите.
Трябва ли акредитацията на лечебните заведения да е задължителна, или да си остане пожелателна. Коя е по-добрата формула?
На този етап акредитацията носи своя субективизъм и затова ние сме малко притеснени от наличието на задължителна акредитация, но определено ще трябва да има такава система, която да окачестви болниците и тяхната дейност, за да сключат те договори с регионалните осигурителни каса. Но определено акредитацията е един от начините за повишаване качеството на обслужването.
Преди време здравният министър каза, че 8 милиарда лева отиват в здравеопазването, без насреща да има необходимото качество. На какво се дължи тази липса на ефективност?
За тези 8 милиарда лева се говори, че половината са легални, а половината – не, дават ги пациентите. Затова ние предложихме да се извадят всичките пари, да се остойности медицинския труд и тогава да видим за какво става дума. В момента никой от работещите лекари не знае колко струва неговият труд. Когато стане ясно това остойностяване, ще стане ясно и от какви пари има нужда системата. Може да се окаже, че не са достатъчни тези 4 и половина милиарда лева, които дава държавата в момента, а ще се наложи да дава 7 милиарда. На този етап обаче няма такава яснота и приказките, които се хвърлят в общественото пространство, че 8 млрд. лева се харчат за здравеопазване, не могат да бъдат конкретизирани и никой не може да ги докаже.
Участвате ли с ваши специалисти в комисията, която работи върху това остойностяване?
Да, ние и сега работим по този въпрос. Проучили сме опита на доста европейски страни, ползваме техните алгоритми и това е най-сериозният ангажимент на съсловната организация в момента. Работи и Министерството на здравеопазването, ангажимент има и Министерството на финансите.
До края на септември ще успеете ли да се справите, или ще е нужно повече време?
Надявам се да имаме много повече яснота от 15-20 септември нататък.
Беше споменато, че в основата на промените, които се предлагат, стои пациентът. Така ли е наистина?
Все още ни липсва определена конкретика. Има много изговорени идеи, които трябва да се превърнат в реалност. Затова – да, идеята е да се постави пациентът в центъра на здравеопазването. Аз мисля, че и до този етап той не е бил отхвърлен. Има известни недостатъци, известни пропуски, известен субективизъм, но в никакъв случай не мога да се съглася с битуващото мнение, че, виждате ли – пациентът е бил някак си встрани. Какво значи това? Защо има толкова хоспитализации, толкова доволни пациенти и в крайна сметка нашата здравна система не е толкова черна, колкото се опитват да я изкарат. Желанието да се нарушава такава ценност като доверието между лекар и пациент, няма да доведе до добър край.
Беше споменато, че в момента пациентът се прехвърля като топка от частни болници, които лекуват донякъде тежките случаи, а после ги пускат за долекуване на държавните лечебни заведения? Имате ли такива данни?
Някои по-малки частни лечебни заведения допускат такива неща, но големите частни сериозни лечебни заведения притежават голям капацитет и си вършат работата достатъчно отговорно и на високо ниво.
Как ще коментирате отнетия лиценз на болница „Пампуров“ и очаквате ли други да я последват?
Това беше изключително неприятен факт, но в крайна сметка всички трябва да бъдат равни пред закона. Това, че на едно лечебно заведение му е отнет лицензът, не значи, че ще се случва навсякъде. Където са извършени нарушения, се носи отговорност за тях.
Свидетели сме как години наред здравната система непрекъснато се реформира. Какво трябва да се пипне в нея, за да се случват правилно нещата?
Едно от нещата, които трябва да станат, за да се реформира системата на здравеопазването, е да се установят правила и те да не се променят непрекъснато. Трябва да се извърши едно разумно остойностяване на лекарския труд, за да бъдат мотивирани специалистите и да ги задържим в България. Държавата трябва да започне редовно да изплаща пълните суми за категориите, които тя осигурява здравно, а не частично, както досега.Трябва задължително да се въведе личната електронна здравна карта, която ще осигури контрол вътре в системата, както и останалите регулаторни мерки, заложени в плана за реформа на министър Москов. По този начин ще се влеят достатъчно пари и няма да има нужда да се дават пари под масата. Тези средства ще са ясни и трябва да започнат да се управляват по един разумен и ефективен начин. Заедно с това трябва да се наблегне на доболничната помощ, и по специално на профилактиката, по простата причина, че тя е предпоставка за предотвратяване на големия брой хоспитализации. Задължително започваме да извеждаме някои медицински процедури от болничната в извънболничната помощ, което ще намали ненужни разходи и на практика води до изкривявания на реформиращата се в продължение на години система.
Be the first to comment