Бжежински: Путин има три възможни варианта за Украйна

Руският президент Владимир Путин има три възможни варианта за Украйна, пише бившият държавен секретар на САЩ и изтъкнат политически анализатор и теоретик Збигнев Бжежински в коментар, публикуван в американския вестник „Вашингтон пост“ и цитиран от редица медии по света, вкл. и в Русия.

Бжежински пише, че вече са изминали повече от три месеца изминаха от триумфалната реч на Владимир Путин в руския парламент, в която президентът обяви за успешното военно превземане на Крим “топлейки се от върволицата от шовинистични чувства”. Според бившия дипломат Путин очевидно не е мислил много за по-големите, по-дългосрочни стратегически последици на това, което отприщи.

Три месеца по-късно, посред продължаващата несигурност за бъдещето на руско-украинските отношения, както и увеличаващата се цена в международен план за Русия, Путин е изправен пред три основни избора, казва Бжежински и изброява:

1. Путин може да се опита да се приспособи към (новите реалности в) Украйна,

като прекрати нападението срещу нейния суверенитет и икономическо благополучие. Това би изисквало мъдрост и постоянство от страна на Русия, както и на Украйна и на Запада.

Подобно приспособяване би трябвало да включва прекратяване на руските усилия за дестабилизация на Украйна отвътре, слагане на край на всякаква заплаха за по-голяма инвазия, както и някакъв вид разбирателство между Изтока и Запада. Това включва като последица и Русия мълчаливо да приеме продължителното пътуване на Украйна към евентуално членство в Европейския съюз.

Същевременно трябва да се подчертае, че Украйна няма да се стреми, а Западът не планира да я приеме в НАТО. Русия има основания да изпитва дискомфорт от тази перспектива.

Освен това по същия начин трябва да се подчерта е, че Русия вече не очаква Украйна да стане част от Евразийския съюз, който е явно прикритие за претворяване на нещо, доближаващо се до Съветския съюз или Царска Русия.

Това обаче не трябва да изключва руско-украинско търговско споразумение, тъй като и двете страни могат да спечелят от търговски връзки, която все повече да са в дух на сътрудничество, както и от финансови отношения.

Международната общност може да повтори подкрепата си за такава развръзка и възобновяването на по-нормални отношения със самата Русия, включително вдигане на санкциите, отбелязва Бжежински.

2. Путин може да продължи да подпомага една слабо прикривана военна интервенция,

предназначена да разстройва живота в части от Украйна.

Ако Русия продължи по този курс, очевидно Западът ще трябва да предприеме продължително и наистина наказателно прилагане на санкции, предназначено да покаже на Русия, че ако тя нарушава суверенитета на Украйна, това ще има болезнени последици.

Тази злощастна развръзка вероятно ще произведе два безнадеждни случая в Източна Европа: Украйна, поради разрушителните действия на Русия, и самата Русия.

3. Путин може да нахлуе в Украйна,

възползвайки се от доста по-големия военен потенциал на Русия. Такова действие обаче не само ще породи ответна реакция от страна на Запада, но също така би могло да провокира украинска съпротива.

Ако този отпор бъде продължителен и интензивен, ще има увеличаващ се натиск върху членовете на НАТО да подкрепят украинците под различни форми, правейки конфликта по-скъп за агресора.

За Кремъл последицата от тази трета опция би била не само едно дълготрайно враждебно настроено украинско население от над 40 млн. души, но също така и икономическа и политическа изолация на Русия, изправяща се пред растящата възможност от вътрешни смутове.

Очевидно правилният избор е да се намери формула за приспособяване, която трябва да включва отказ от употребата на сила срещу Украйна от страна на Русия, изтъква в статията си Збигнев Бжежински. По думите му, въпросът за Крим ще остане нерешен засега, но ще служи за продължително напомняне, че шовинистичният фанатизъм не е най-добрата отправна точка за решаване на сложни въпроси.

Тъкмо за това действията на Путин са заплаха не само за Запада, но, в крайна сметка, и за самата Русия, обобщава Збигнев Бжежински в своя статия за “Вашингтон пост”.