БСК: Законодателството е неефективно и лобистко

Законодателството от 2010 г. насам е нискоефективно и лобистко. Икономиката търпи преките последствия от неефективната работа на депутатите, а грижата за демографията не е отразена в нито един закон. Това се посочва в анализ на Българската стопанска камара (БСК), изготвен съвместно с Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи.

“Въздействието върху икономиката е изключително негативно от тази нестабилност на законовата рамка в страната. Ако искаме да имаме просперираща икономика и добра бизнес среда, ние трябва да имаме стабилна законова рамка. Не охулване на някой, например, да прекратява договори. Как може да прекратяваме договори, защото има съмнения или нещо подобно. Нула закони за демографията. Като че ли те не са на вълната, не са на пулса на обществото”, коментира по БНР председателят на БСК Божидар Данев. По думите му, законите често се приемат без кворум и без обществено обсъждане.

На темата за качеството и количеството на законодателството е посветен четвъртият по ред материал от поредицата на БСК „СТИГА ВЕЧЕ!“. В него са включени данни от споменатия вече анализ на законодателната дейност
в периода 2010-2015 г., осъществен съвместно от БСК и ЦЗОЗИ

Ето и самият материал:

В периода 2010-2015 г.:

  • Внесени общо 1628 проекта на нови закони, закони за изменение и/или допълнение, от които:
    • 792 бр. (49%) приети, а 836 бр. (51%) неприети, вкл. 374 (23%) не са стигнали до обсъждане;
    • 889 бр. (55%) внесени от депутати и 739 бр. (45%) внесени от Министерския съвет,
  • Средногодишно са внасяни по 271 законопроекта и са приемани по 132. За същия период от време във Великобритания са приемани средногодишно по 31,5 законопроекта, а в Естония – по 60.
    Любопитно: За 215 години (от 1800 г. досега) във Великобритания са приети 4401 закона, а у нас само за 6 години са приети 792. При тези темпове на законодателна активност, за 215 г. България трябва да приеме   29 500 закона.
  • 147 за 6 години (=24,5/годишно) са решенията на КС за тълкуване или отмяна на нормативни текстове, поради тяхната противоконституционност, и решенията на ВКС и ВАС за тълкуване на законовата уредба.
  • Тематично:
    • Най-много са приетите законопроекти (вкл. за изм. и/или доп.) в сферата на правосъдието, сигурността и обществения ред (98 бр.), следвани от финансовото и данъчното законодателство (87 бр.).
    • Най-ниска е активността в сферата на демографията (0 проекта), културата (4 бр.) и държавното управление (9 бр.).
  • Най-често изменяни нормативни актове (чрез нови закони или чрез закони за изм. и/или доп.):
    • 12 бр.: Закон за енергетиката
    • 10 бр.: Кодекс на труда
    • 9 бр.: Закон за обществените поръчки
    • По 8 бр.: Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и законите за автомобилните превози, за ДДС и за приватизация и следприватизационен контрол.
    • По 7 бр.: Граждански процесуален кодекс, Закон за гражданското въздухоплаване и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;
    • По 6 бр.: Кодекс за социално осигуряване и законите за акцизите и данъчните складове, за висшето образование, за електронните съобщения, за здравното осигуряване, за корпоративното подоходно облагане, за пътищата, за рибарството и аквакултурите, за Търговския регистър, за физическото възпитание и спорта, за Министерството на вътрешните работи и за хазарта;
    • По 5 бр.: Изборен кодекс, Кодекс за застраховането, Кодекс на търговското корабоплаване и законите за движението по пътищата, за защита на личните данни, за лечебните заведения, за насърчаване на заетостта, за водите и за управление на отпадъците;
  • За 6 години са приети 47 изцяло нови закони, като в тази бройка не са включени тези за бюджетите на РБ, ДОО и НЗОК, както и ратификациите и денонсирането на международни правни норми и споразумения.
  • 72% от промените в нормативните актове се правят през преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони. За 6 години само данъчно-осигурителното законодателство е претърпяло 209 промени (по около 35 промени годишно), като 77% от тях са чрез ПЗР.
  • При средна норма на успеваемост 49%, проектите с вносител МС имат потенциал да бъдат приети в 75% от случаите, а вероятността внесен от МС законопроект да не бъде приет е почти нулева. В същото време, всяко пето (22%) предложение на народен представител или група народни представители бива отхвърлено.
  • 538 извънщатни сътрудници (към н.п., ПГ и ПК), т.е. по 2,24 сътрудници на 1 депутат.

43-то НС:

  • 538 извънщатни сътрудници (към н.п., ПГ и ПК), т.е. по 2,24 сътрудници на 1 депутат.
    • С максимален брой сътрудници (по 10) са парламентарните комиси, които са свързани със сферите, финансирани по линия на еврофондовете. Това са комисиите по икономическа политика, по регионална политика, по транспорт и съобщения, по европейски въпроси и контрол на еврофондовете.
    • 358 са сътрудниците към отделни народни представители, което прави по 1,5 сътрудници на един н.п.
  • Бюджетът на НС през 2015 г. е с 21% по-голям от този през 2010 г. при ръст на БВП (по текущи цени) за същия период 17,1% и инфлация 8,1%.
  • Възнагражденията на народните представители през 2015 г. са с 24,2% по-високи от тези през 2010 г.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.