БСК: 80% от дълговете между фирмите са просрочени

Общата задлъжнялост на предприятията, на бизнеса расте с 5 милиарда лева в сравнение с предишната година, в това число и междуфирмената задлъжнялост също расте. Това съобщи пред БНР заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него не самият размер на тази задлъжнялост е толкова тревожен, колкото това, че вече близо 80% от тази междуфирмена задлъжнялост е просрочена, забавена и това блокира възможностите в икономиката за по-висок растеж. По думите на Колев в България се наблюдава специфичен феномен: държавата е слабо задлъжняла – 17-18%  от БВП – но това контрастира с една свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор, където тази задлъжнялост е над 200% от БВП. Камен Колев е категоричен, че вредното влияние на тази свръхзадлъжнялост при бизнеса е много по-силно отколкото в държавата.

Потискащият ефект на тази свръхзадлъжнялост в рамките на година се изразява в непостигнат растеж от порядъка на 1,5-1,8% допълнителен растеж, който ние не успяхме да постигнем, поради блокирането на финансовите възможности на бизнеса да оперира даже и на този ограничен пазар с ограничен брой поръчки, казва зам.-председателят на БСК. Сред мерките, които Камарата предлага са да се ускорят процедурите по несъстоятелност, да се улесни достъпът на фирмите до финансиане, подобрение в усвояването на евросредствата и не на последно място – това е разплащането на държавата, на общините към бизнеса по изпълнени обществени поръчки.

През 2012 г. тази задлъжнялост на държавни и общински институции към бизнеса се движеше от порядъка на 350-360 млн. лв., посочи Камен Колев. Според него един от най-важните проблеми е, че в процедурите за обществени поръчки, самите проектодоговори, които се предлагат от възложителя, съдържат такива възможности за забавено плащане.

Бизнесът може да участва в една обществена поръчка или да не участва, но не може да предоговоря това, което възложителят предлага като срок на плащане, поясни Камен Колев. Според него не са малко случаите, когато възложителите предлагат примерно срокове на плащане 6 месеца след изпълнение на поръчката или след фактуриране, а бизнесът трябва да внесе съответните вноски, след като е фактурирал – той няма плащане насреща, не може да се разплати, включително и с контрагенти, със своите служители.

Заместник-председателят на БСК изрази съжаление, че  никой не следи именно злоупотребата с тази възможност, а това създава и корупционни възможности.

Колев посочи, че има и една оптимистична тенденция – че ръстът на корпоративната задлъжнялост като темп вече спада и ръстът на БВП, колкото и минимален да е той, вече е по-висок от ръста на задлъжнялостта.