Борисов: Експериментът с Орешарски удави България

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов за пореден път заклейми правителството на предшественика си Пламен Орешарски, окачестви управлението му като неуспешен експеримент и дори, почти като заклинание, настоя който и да дойде след сегашните управляващи – като нация да не позволяваме подобни експерименти и поне да запазим еврофондовете, пуснати благодарение на Борисов.

“Няколко години живяхме в най-тежка финансова криза, светът се тресеше от финансова разруха, успяхме да се справим с нея в предишния мандат и когато тя отмина, България се “удави”. Това заяви Борисов пред участниците в бизнес-форум “Да! На българската икономика”, организиран от КРИБ и в. “Стандарт”. Освен премиерът там бе и финансовият министър Владислав Горанов, министърът на транспорта Ивайло Московски, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на икономиката Божидар Лукарски.

“Експериментът от година и половина-две мина, пасивите ги знаете – спрени всички фондове, а две трети от всичко, което работи тук, е от европейски фондове”, коментира Борисов.- “Надявам се този експеримент да не го допуснем отново като нация.
“Който и да идва на власт, трябва поне да е сигурно, че фондовете ще работят”, добави Борисов. По думите му възможно е това временно спиране на еврофондовете да се тълкува като наказание от Брюксел и то е донякъде така заради ниския административен капацитет и корупцията.

След това премиерът Борисов обаче изтъкна, че проблемът с корупцията у нас се прекспонира.

“Ние много услужливо се опитваме да вдигаме темата за корупцията – обикновено са тези, които са недоволни от някой конкурс. В чужбина, когато говорим в ЕК, тази тема за България не се повдига. Опитаха се на няколко пъти, дадох им няколко примера – взимаш официалната статистика на ЕК и виждаш, че при усвояването на еврофондовете всяка една държава има процент грешки или т.нар. финансови корекции. От 28 държави България е в първата десетка от добрите, защото имаме 1.5% корекции само. Нашите съседи имат по 40%. След като държавата е изградила такава мощна система за самоконтрол, защото трябва да се подаваме на такива приказки. Това отблъсква бизнеса!”, обясни премиерът Борисов. Според него тази наша народопсихология да се бичуваме не е най-правилната, защото чуждите инвеститори четат, гледат и се притесняват. “А всички Вие имате нужда от инвестиции и партньори”, каза министър-председателят.

Попитан от участници в бизнесфорума докога българският бизнес ще плаща най-високата цена в ЕС за природния газ и горивата, премиерът Борисов изрази увереност, че тези неща ще се оправят с изграждането на общия енергиен Европейски съюз и ако открием свои газови находища. В микса от причини за сегашното положение бяха включени и санкциите срещу Русия.

“Ние сме за общ енергиен Европейски съюз, за алтернативни източници и най-вече за разработване на наши източници и за това да бъдем енергийно независими. Убеден съм, че през следващите години този проблем постепенно ще бъде решаван. Тези санкции, това жестоко обезкръвяване, от което всички губим – и Европа, и Русия, се надявам да престанат”, изтъкна министър-председателят. В допълнение министър Теменужка Петкова посочи, че за преодоляване на проблема България трябва да разполага с междусистемни газови връзки и диверсификация. Според Петкова, интерконекторът (газовата връзка) с Гърция скоро ще бъде изграден и това ще регулира неминуемо цената на природния газ.

Което е повод да припомним, че по време на парламентарния контрол на 19 февруари министър Петкова, в отговор на въпрос на депутат, заяви че интерконекторната връзка с Гърция би трябвало да е готова до края на 2019 година.

“По-добри условия за бизнеса в Европа няма като данъчна система. Всеки, който види камера обаче, казва: “държавата да даде пари”. А парите държавата ги събира с две приходни агенции – данъчни и митници. При 10% данък колко държава да има? В Европа има държави с 64-65%… Искате ли да Ви обложим с такъв данък?”, заяви Борисов, цитиран от standartnews.com

По време на днешния бизнес-форум стана ясно, че министърът на финансите няма да допусне намаляване на ДДС за храните, както и промяна от плосък данък към диференцирано данъчно облагане, защото на плоския данък са се крепели всички империи.

Директният ми отговор (за въвеждането на диференцирана ДДС-ставка за храните) е “не”, тъй като в България тази ставка далеч не е толкова голяма. (…) Обратното начисляване е единствено форма да се краде повече, коментира министърът на финансите Владислав Горанов.

Само за сравнение – през февруари стана ясно, че ДДС в Румъния ще бъде намален от 1 януари 2016 година с четири процента до 20 на сто, а от 1 януари 2018 година ще бъде намален на 18 процента. От догодина в Румъния се предвижда диференцирана ставка от 9 на сто за месото, зеленчуците, рибата и плодовете.

Всъщност България е една от малкото държави в ЕС без диференцирани ставки за ДДС, с изключение на туристическия бранш, където ставката е 9%. В Чехия ДДС за храните е 15%, в Германия – 19%, в Кипър – 18%, в Гърция – 13%, в Испания и Италия – 10%, в Холандия – 6%, В Люксембург – 3%, а в Малта храните не се облагат с ДДС.

Средната данъчна тежест у нас е 27%, а най-ниски данъци се плащат в Хърватия с 18,8%. Следват Люксембург с 20,2%, Кипър с 23,2%, Ирландия с 25,9% и Дания с 26%. След България се нареждат Швейцария с 29,0% и Исландия с 29,7%.