Борисов е с по-високо одобрение, отколкото кабинета

Както и по време на първия му мандат като премиер, одобрението към Бойко Борисов е значително по-високо от одобрението за кабинета.

В първите дни на март правителството е одобрявано от 31%, а Бойко Борисов – от 43%, показват данните от огласено днес представително проучване на обшественото мнение, извършено от агенция “Екзакта”. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението – 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер на страната, а 73% от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.
Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение с октомври, 2014. С 5% повече са и критиците на президента (48%). Негативни оценки за държавния глава дават главно избирателите на БСП и на Атака. Три четвърти от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на президента.

31% от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.

Москов и Павлова са най-одобрявани

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи. Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от здравния министър Петър Москов и от Лиляна Павлова (одобрявани съответно от 49% и 48% от пълнолетните българи). На трето място е социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто място е Томислав Дончев с одобрение от 38%. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.

Непосредствено след като Реформаторския блок влезе в парламента и преди сформирането на новия кабинет, Петър Москов беше одобряван от 12% от пълнолетните българи. Като министър, той повишава четирикратно рейтинга си на одобрение. Поставените от него акценти върху дейността в здравеопазването очевидно са точно намерени. Почти масова е подкрепата за работата на Москов от елитните обществени прослойки – от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните градове, както и от хората със среден и по-висок жизнен стандарт.

За разлика от Петър Москов, който отскоро е министър, Лиляна Павлова има изграден публичен образ на работещ министър от предишен състав на министерски съвет. Данните от настоящото изследване показват, че работата на Лиляна Павлова по пътните инфраструктурни проекти, както и санирането на домовете на гражданите, са одобрявани и подкрепяни. Подкрепата за работата на министър Павлова е най-висока сред младите българи, както и сред хората на възраст между 50 и 60 години. Над средното одобрение към министър Павлова регистрираме сред градското население на страната, както и сред високообразованите и заможните респонденти. Лиляна Павлова е министър номер едно в класацията на избирателите на ПП ГЕРБ.

Калфин – любимец на пенсионерите

Ако настоящото изследване се провеждаше само сред пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата позиция като най-одобряван министър. Ивайло Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите обществени прослойки – от по-възрастните и бедни респонденти. Усилията на социалния министър не остават незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите на големите градове. Налице е благоприятна среда за политиките в социалната сфера.

Томислав Дончев е политик с трайно добра репутация и в този смисъл данните за одобрението му в настоящото изследване не са изненада.

На следващо място попадат група министри – както стари, така и нови имена в политиката, които се намират в „златната среда” на рейтинговата скала. Това са: Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов. Повечето от тях трябва да работят за разпознаваемост. Има и такива, обаче, които оглавяват тежки сектори, поради което трупат негативи преди да са станали разпознаваеми. Това важи в най-голяма степен за министрите на финансите и икономиката.

Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на политическата сцена. Факт е, че лицата на министерски съвет не са еднакво разпознаваеми. Това поставя част от министрите в неравностойна позиция. Става дума за Николина Ангелкова, Теменужка Петкова, Ивелина Василева, Тодор Танев и Николай Ненчев.

Първите 100 дни – успехи и неуспехи

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.
На второ място, 6 % посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.
На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.
На четвърто място се отчита стремежа да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5% от интервюираните. Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие – строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

Една пета от българите твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента.

16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

Пълен мандат или предсрочни избори?

Според 52% за България би било по-добре ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори. Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на Атака.
Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление.

Коментарът на данните е на авторите на национално представително проучване за пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 24 февруари и 4 март, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 93 населени места.
Изследването е осъществено със собствени средства на Exacta Research Group.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.