Боливия – живот близо да небето

Боливия-живот близо до небето

дани
Ла Пас e столицата с най-висока надморска височина в света. Един мегаполис, сгушен високо в Андите, който олицетворява живота в една от най-изолираните и същевременно най-интересни страни в Южна Америка.
Граничен контрол
Влизането в Боливия щеше да се окаже невъзможно, ако предварително нямах ваксинация срещу жълта треска (и сертификат за това), билети за връщане, извлечение от банкова сметка, хотелска резервация, както и програма с разписание по време на престоя в страната. Добре е да се знае, че при липса на някой от тези документи следва отказ за виза. Също така, ако доларовите банкноти не са в перфектно състояние, рискувам да остана без боливианос – местната валута, тъй като никъде няма да ми обменят „бракувани“ (за тях) долари. Картови разплащания се приемат само в големите хранителни вериги и някои ресторанти.
Ла Пас
Отсядам в центъра на града в един от имотите на възрастна двойка, която отдава апартаменти под наем в Airbnb. След като разбират, че съм от България, с радост си спомнят за няколкото им часа престой в София. Преди 40 години са пътували в „Ориент Експрес“ от Истанбул до Западна Европа, но им е било забранено да слизат на българска земя и се наложило да нарушат закона, за да разгледат района около Централна гара. Причината – Боливия е против комунистическите режими и на гражданите им е забранено да посещават страни зад Желязната завеса. Тук разбрах, че представите ми за тази страна от онова, което съм чел в медиите, се разминават с реалността.
Президент индианец
Населението, водено от своя президент с индиански произход – Ево Моралес, подкрепя националистическите идеи на лидера си. Моралес е начело на страната вече 3-ти мандат и почти навсякъде се вижда неговият лик – от тениските на пазара до билбордовете по улиците. Преди да стане президент, е бил фермер на кока, а понастоящем ръководи и асоциацията на производителите на растението. След поредица от национализации в частния сектор започва период на икономически растеж и днес Ла Пас поне малко прилича на добре развит латиноамерикански мегаполис. Извън него хората са обречени на крайна бедност, но правителството се стреми да стимулира земеделието чрез различни програми.
Пазарът на вещиците
Програмата ми за Ла Пас започва с посещение на колоритните пазари в града. Те са разнообразни и много като брой, най-подходящо е да се посетят през уикенда. Започвам с Пазара на вещиците – може би най-странния от всички. Тук е пълно с всякакви амулети и отвари за традиционните ритуали, които се прилагат дори от институциите в страната. Съдът е направил признание, че при трудни решения прибягва до традиционни ритуали, за да определи изхода от някое сложно дело. Следващото тържище, към което се отправям, е единственият регламентиран пазар на кока в страната – във фавелата Вила Фатима. Всяка сутрин фермерите от планинската провинция Юнгас продават своята продукция, като процесът наподобява изкупуването на тютюн в България. Стоката се разделя според качеството и се изкупува от местната асоциация. Последното тържище, където се отбивам, е пазарът Родригез, където може да се намерят всякакви храни от различните краища на Боливия. В страната има няколко обособени географски региона, като освен планинските части важна роля има регионът Бени – Амазонският басейн на Боливия. Оттам пристигат много плодове, подправки и месни продукти. Другият важен регион е езерото Титикака, който снабдява страната с прясна риба.
Метро във въздуха
Ла Пас е разположен на огромна площ между планински склонове, като центърът на града е в подножието, а по склоновете са т.нар. фавели, където живеят по-бедните семейства в малки тухлени постройки. Денивелацията е огромна, затова градският транспорт тук всъщност е кабинков лифт, т. нар. „Телеферико“, който свързва центъра на града с високите и отдалечени хълмове и съседния Ел Алто. Освен че този вид транспорт е практичен, през кабинките се откриват и невероятни гледки. Разбира се, откроява се и типичният за Южна Америка контраст между високи и лъскави сгради в центъра с неизмазани полуразрушени тухлени постройки по хълмовете. Проектът за „Телеферико“ е бил доста критикуван в началото заради големия размер на инвестицията – заедно с планираните допълнителни линии сумата надхвърля $450 млн. Парите са платени на практика в брой от Централната банка и са натрупани от продажбите на газ в Аржентина и Бразилия. За бедна страна като Боливия това е много, но успехът от проекта оправдава изцяло вложението и днес боливийците се гордеят с придобивката си.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Долината на Луната
В близост до Ла Пас се намира Долината на Луната, където варовиковите скали са образували уникален лунен пейзаж. Мястото е наистина специално, но това, което ме впечатли повече, беше фактът, че на боливийците им е забранено да го посещават. На входа ми поискаха документи за самоличност (след близо месец в Южна Америка може би съм изглеждал като местен), за да се уверят, че не съм боливиец. Мястото е само за туристи, а така и не намерих логично обяснение защо е забранено за местните.
Смъртоносни пътища
Друга известна „забележителност“ около Ла Пас е Пътят на смъртта. Това е тесен път, свързващ столицата на страната с градовете в района Юнгас, на североизток. Дълго време това е била единствената пътна връзка, но вече има и алтернативен маршрут. Пътят е дълъг 70 км и по него минават много камиони и автобуси, които е невъзможно да се разминат в голяма част от участъците. В резултат някои от тях пропадат в огромната пропаст надолу, а ежегодно около 200 души намират смъртта си тук. През последните 10 години пътят е превърнат в опасна туристическа атракция за маунтинбайк и до момента около 30 туристи са поели еднопосочно към пропастта поради невнимание или неуспешни опити за селфита. Ако се пускате с колело, то задължително се уверете, че спирачките работят!
Сп. Икономист

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.