Близо 60% оценяват евроизборите като важни в личен план

Една четвърт от българите, участвали в огласеното днес изследване на „Екзакта” твърдят, че предстоящите избори за български депутати в ЕП са много важни персонално за тях. Други 37% определят евроизборите като „донякъде важни” за тях. Много важни в персонален план се оказват тези избори за заможните българи, както и за живеещите в провинцията. Сред политически изкушените избиратели, най-често посочват, че изборите са персонално важни за тях избирателите на ДПС, на БСП и на България без цензура. Изборите се оказват изобщо без персонално значение за две трети от хората, които не възнамеряват да гласуват.

Доста по-различна е картината на отговорите, когато задаваме въпроса: „Доколко важни са предстоящите евроизбори за България?”. Според 44% предстоящите избори са много важни за България. Други 35% пък ги определят като донякъде важни за страната, коментираха авторите на проучването.
Почти двойно нараства делът на посочващите, че тези избори са много важни за страната ни в сравнение с оценките за персоналната им важност. Съзнанието, че евроизборите са важни за България носят в себе си преди всичко хората на възраст над 50 години, високообразованите респонденти, заможните избиратели, както и избирателите на партиите, които имат шансове да бъдат представени в бъдещия състав на Европарламента.

Една отправна точка към предстоящите евроизбори е усещането на българите за това доколко те са политически представени. Данните от априлското национално представително проучване на „Екзакта” показват, че 57% от интервюираните не се чувстват представени от партиите в сегашното 42-ро Народно събрание. Този дял е доказателство за ниското доверие към българския парламент и заедно с това е оценка за неговата работа.
Едва 30% от респондентите твърдят, че се чувстват политически представени, като подобен отговор се среща най-често сред симпатизантите на БСП и на ДПС.
Високият процент на посочилите, че се чувстват непредставени в парламента е сериозна критика към парламентарните формации. Още повече, че най-непредставени се чувстват респонденти, принадлежащи към елитните обществени прослойки – млади, образовани, трудово активни, жители на градовете.
Закономерно повечето привърженици на политическите партии, извън сегашния състав на Народното събрание не се чувстват представени в парламента. Това важи за 74% от избирателите на РБ, за 71% от тези на ББЦ, за 67% от привържениците на НФСБ.

Месец преди евровота през май, 2009 г., 57% от българите твърдяха, че категорично са решили да гласуват. Активността в крайна сметка се оказа с почти 20 пункта по-ниска.

Сега, пет години по-късно, месец преди евровота 44% от пълнолетните българи заявяват категорично желание да гласуват. Логично е да се очаква по-нисък дял от този на заявената засега активност. Кампанията, а и странични и дори външни фактори обаче могат да окажат труднопрогнозируемо влияние на активността, затова всякакви категорични прогнози към момента са силно условни.
Вторичният анализ на данните от настоящото изследване показва, че с нарастване на възрастта на респондентите, расте и желанието да се гласува. Колкото е по-голямо населеното място където живеят хората, толкова по-малко са желаещите да гласуват. От друга страна, най-много посочващи, че категорично няма да гласуват има сред хората на възраст между 30 и 50 години, сред нискообразованите респонденти, сред жителите на малките градове и сред ромите.

Особено висока е готовността да се гласува на предстоящия евровот сред хората, които посочват, че се чувстват представени от политическите партии в сегашното Народно събрание. Близо 70% от тях твърдят, че категорично ще дадат гласа си на предстоящите евроизбори.
Това отправя сериозно предизвикателство към голямата част от българите, които твърдят, че не се чувстват представени понастоящем в българския парламент.
Едва една трета от чувстващите се непредставени в парламента са категорични, че ще излязат да гласуват. Пасивната им позиция води до това, че засега статуквото печели, а гражданското общество не успява да се пребори с непредставителността на парламента. Така става ясно, че към момента въпросът за значимостта на политическото представителство е силно размит на фона на жизненоважните проблеми от материално естество.

43% от българите декларират, че очакват изборите за български евродепутати да бъдат честни. Други 37% се опасяват, че това няма да бъде така.
Честни избори очакват преди всичко хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти и жителите на столицата. Електоратите на БСП, на ДПС и на ББЦ декларират към момента особено високо доверие в честността на вота, което означава, че и трите формации търсят легитимация на конкретни свои политически цели чрез този вот. По-скептични към честността на вота са опозиционните формации и най-вече избирателите на ГЕРБ и на РБ.

В честността на вота по-често от останалите се съмняват хора на възраст между 30 и 50 години, респонденти със средно образование, живеещи бедно, както и жители на малките населени места.
Половината от ромите не вярват в честността на предстоящия вот и очевидно имат своите основания за това, се посочва в анализа към изследването на “Екзакта”.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.