Белите престилки затанцуваха с властта

В Чехия лекарите готвят нова стачка, Испания още се тресе от ехото на уличните шествия на медиците,  у нас  съсловието загуби своята чест и обществена функция.  Синдикатите затанцуваха виенски валс с властта. И се плъзгат ефирно и безмълвно по паркета.  А лекарският съюз се изгуби в сложната игра на „тука има-тука няма”. И позволи други лекарски и пациентски организации да дишат тежко във врата на тези, които сътвориха поредния здравен хаос.

В зародиша на здравната реформа.

„А бяхме млади“, а беше време, когато в българското здравеопазване  имаше синдикати и те отстояваха правата на съсловието и на пациентите. В края на далечната 1996 година под прозорците на Виденовия здравен министър  д-р Мими Виткова  лекари скандираха  исканията си за достойни условия на работа и заплащане. Тогава заплатите на медиците  наистина бяха символични –  като  черните  знамена, пуснати от прозорците на болниците  в знак на траур за българското здравеопазване, защото вътре нямаше чаршафи, лекарства, храна. Тези протести се водеха от двама синдикални лидери – д-р Иван Кокалов от КНСБ и д-р Теодора Вълчева от КТ „Подкрепа“. В хода на демократичното време се наложи едно друго синдикално  име от „Подкрепа” – д-р Евгени Душков.
Три години след тези събития  в поликлиниките българските лекари осъмнаха като еднолични търговци –  “джипита“, а малко по-късно  в болниците като практикуващи в търговски дружества – лечебните заведения. Създаде се здравната каса – НЗОК,  потекоха парите от здравноосигурените български граждани и….. съсловието забогатя.  Няма лошо. В началото все пак имаше  правила и права. И най-голямото от тях беше, че със закон  и с политическата воля на реформаторското мнозинство от СДС се създаде съсловната организация Български лекарски съюз с обществената функция да  договаря обема, цените и качествено да предлага  медицинските услуги, които здравната каса заплаща с нашите вноски.  В онези борбени времена  председател на БЛС бе д-р Димитър Игнатов, зам. председател д-р Илко Семерджиев. С идването  на правителството Костов д-р Игнатов стана депутат, а д-р Семерджиев зам.министър (за трети път, преди това в правитетелството на Беров и Софиянски) , после  директор на НЗОК и министър. По-късно кабинетът  Борисов копира „марката” министър от съсловието два пъти. И Божидар Нанев, и Стефан Константинов бяха лекари  първи активисти  на БЛС, единият председател, другият заместник.  Рабира се, премиерът  добави и свой патент – министър от магистралата и тежка артилерия от партийните гербови редици. Но явно БЛС и преди, и сега  е  люпилня за кадри на властта. Друг е въпросът кой какво от споменатите съсловни лидери успя и не успя да направи. Може и така да го кажем – му позволиха да направи, защото партийните централи знаеха или не знаеха какво искат, изпълниха или не предизборните си програми в сферата  на здравеопазването.

Във времето, когато се „одържави” и разграби  НЗОК

През последните 12 години управление на НДСВ, БСП, ДПС и особено сега на ГЕРБ не остана и помен от принципите на здравното осигуряване. Така се омешаха държавно планиране, частно консумиране  и обществено даване на пари, че скоро дирята няма да се хване. То и никой не го е еня за тази диря. Тези, които по  обществена функция и съвест трябва да  я „душат” и съблюдават правилата, абдикираха. Говорим за синдикатите. И те са своебразен инкубатор на сраснали с постове лидери. Но за разлика от БЛС техните кадри са несменяеми. Да сте чули членовете на Надзорния съвет (НС) на НЗОК синдикалният здравен лидер на КНСБ д-р Иван Кокалов и на КТ „Подкрепа” д-р Евгени Душков  (сменен в края на август 2012 от Тома Томов) нещо да се противопоставят на здравните далавери, които изплуваха напоследък? Не. В пълна степен това се отнася за Душков – „Вечната Амбър“, който така се вживя в ролята на диспечер на пазара на здравни услуги, та години наред  не излизаше от управата на касата, даже за няколко месеца през 2009 стана  и шеф на управителния съвет. Публично бяха изнесени данни, че докторът е замесен  в конфликт на интереси и толериране на определени болници за сметка на други.
Според информация в средите на кардиолозите, твърди коментарен сайт, той е бил свързан и  с веригата лаборатории „Кардиолайф”,  собственост на дъщерята на бившия директор на РЗОК Ловеч – Георги Стефанов, които се ползвали с изключителна щедрост от НЗОК. Прогнозните бюджети за болниците за 2012 година показаха,  че НЗОК и с подписа на Душков  е прехвърлила невиждано големи  размери средства от държавни и общински болници към частни. Увеличението в парите на някои клиники за 2012 година достига 1769% в сравнение с 2011. Този скандал бе потулен и никой не разбра участвалите и облажилите се. Така не се и разбра кой е виновен за колосалните цени на лекарствата, заплащани с нашите вноски. Сега синдикатите пак мълчат – за новите недоразумения-методики на здравната каса. Д-р Иван Кокалов, същият, който на времето разпалено бранеше правата на лекари и пациенти под министерските прозорци на пл. „Св. Неделя” 5,  днес безмълвно и с танцови стъпки подписва  решения на НЗОК на „Кричим”1, които колегите му лекари  дават на съд и заради които пациентските организации се надигат. Каква е неговата позиция? Защо той не говори, не обяснява, не се отчита пред членската си маса и обществото?  Всъщност за какво са ни синдикатите в здравеопазването? Да им плащаме членски внос, изкарваме заплатите на администрацията, а лидерите  в страстна прегръдка с икономически и политически лобита да парцелират нови и нови „медицински” ниши за печалба.

Българският лекарски съюз се оказа неподготвен за играта „тука има-тука няма”.

На 06. 10. 2010 БЛС подписа споразумение с кабинета Борисов от 10 точки  и започна играта „тука има-тука няма”. С  него – т.5 ,  на практика съсловието се съгласи да се национализира резерва на НЗОК.   Според юристи  „т.нар. „споразумение” показва, че това е пропаганден политически материал, а не документ с нормативно и практическо значение”. Обаче ръководството на БЛС вече се беше хванало на“врътката”. И събра яка  критика от редовите си членове,  медицински сдружения и пациентски организации. Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването „И БЛС и Правителството получиха това от което се нуждаеха-политически пиар. БЛС излезе от неудобството да провежда протести, които самото ръководство нито иска, нито може да организира. Правителството си приписа заслугата за увеличаване на парите за здравеопазване без при това да го прави в действителност, а като бонус получи съгласие да експроприира почти 2 милиарда лева, събрани от здравни вноски през последните 10 години. Всички са щастливи, с изключение на тези, които плащат здравните вноски, тези, които се лекуват и тези, които предоставят медицинските услуги.”  Две седмици по-късно след подписването на споразумението се разбра , че проектобюджетът на НЗОК за 2011 обрича здравеопазването на финансов колапс. Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов напусна заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се разглеждаха средствата на НЗОК, със скъсано копие от споразумението. И пак се почна „тука има-тука няма”. Оказа се, че в проектобюджета на здравната каса за 2011 е предвиден трансфер от 340 млн. лева към здравното министерство. Така  парите от здравни вноски  се насочваха към дейности, които дотогава  поемаше  министерството. Логично тръгнаха протести  на лекари…..После имаше НРД-2011. Имаше и НРД-2012. На автопилот системата креташе. Така до края на м.г., когато  делегатите на извънредния събор на БЛС отказаха да дадат мандат на ръководството за подписване на НРД-2013. Лекарите с право  не бяха съгласни с прехвърлянето на дейности от МЗ  към касата,  както и с огромния ръст на парите за лекарства, а не за извършените медицински дейности. Но БЛС се оказа неподготвен и не предприе изпреварващи действия, за да се противопостави на Решението  на НС на НЗОК,  „узаконено” от парламентарното мнозинство с промени в Закона за здравното осигуряване. То не е просто  допълнение на НРД 2012 с новите дейности – интензивните грижи в болниците, ин-витро процедурите и осигуряването на ваксини, приети със Закона за бюджета на касата за 2013 година.  Решението  е еднолично налагане на правила от касата.  А сега се оказва, че  нейните методики за регулативни стандарти  в извънболничната медицинска помощ и за реимбурсиране на медицински изделия са с много недостатъци,  вероятно в най-скоро време ще разберем и за проблеми с  лекарствата. Оказва се, че не са разчетени добре и средствата за интензивни грижи. За всички е ясно, че политиката на управляващите в здравеопазването е брауново движение. Но и всички плащаме твърде висока цена за това въртене!
За честта на белите престилки и за благото на пациентите БЛС трябва да  върне правата си и уважението на обществото. В противен случай пространството не търпи вакум – една лекарска камара ще го напълни, а правозащитните и пациентските организации  ще й партнират. Дали пък не идва времето на новите професионални и граждански общества? Няма лошо, стига да не се плъзгат скришно по паркета на властта.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.