ББЦ и БДЦ губят от начина, по който изясняват отношенията си

Българската политическа история – и най-новата, и най-старата – е богата, за съжаление, на случаи, в които сериозни партии са губили много от начина, по който са изяснявали отношенията със свои коалиционни партньори или със свои членове. В този смисъл определено може да се каже, че ваденето на кирливи ризи и размяната на личностни нападки е стар и гарантиран начин за ритуално партийно самоубийство – както на личностно ниво, така и на цели партийни формации.

Напоследък нещата между ББЦ като партия и коалиция и БДЦ, като коалиция и парламентарна група, твърде много загрубяха. А освен това се усложниха толкова много, че на моменти изглеждат неразбираеми. И не на последно място, тези отношения толкова натежаха от емоции, обяснения и скандали, че се превръщат в жълтинка. А в политиката, както и в живота, жълтите новини обикновено бързо се забравят.

На този етап буквално изглежда сложно за обяснение и за разбиране, че има партия ББЦ, но няма коалиция от партии ББЦ, тъй като тя била целево създадена за участие в изборите и вече, по думите на Бареков, не съществува де юре и де факто. За да стане още по-сложно, имаме парламентарна група, която първоначално се казваше ББЦ, а сетне се преименова на Български демократичен център (БДЦ). Тази парламентарна група в цялост няма доверието на лидера на партия ББЦ и евродепутат Николай Бареков, който буквално до вчера бе и председател на председателския съвет на коалицията ББЦ. Но пък парламентарната група вече си има говорител – Любен Дилов, който твърди, че тя е единна, а г-н Бареков не изразява със своите коментари и действия позицията на групата.

От друга страна, парламентарната група може и да е единна, но показа точно обратното при гласуванията си за промените в закона за МВР и за пенсионната реформа. Което се изтъква от г-н Бареков като причина да оттегли доверието си от онези нейни членове, които според него не се държат достатъчно опозиционно. Формално погледнато, Бареков подкрепя и дава доверието си само на депутатите от партия ББЦ в парламентарната група, която коалицията ББЦ формира в този парламент. И която вече има един член по-малко след скандалите с поредния Любимец 13 – депутатката Анна Баракова, обявила, че става независима, преди още да се закълне като депутат.

В самата парламентарна група партийно независим е и Росен Петров, който до неотдавна бе не само член на партията ББЦ, но и нейн заместник-председател. Но пък, за да бъде всичко сложно, попадна в депутатските листи на коалицията ББЦ като кандидат на партия “Гергьовден”.

Росен Петров и Николай Бареков се разделиха общо взето цивилизовано, което обаче не променя фактът, че става дума за разрив и разминаване на пътищата.

Цялата тази динамика на коалиционни и вътрешнопартийни отношения може и да има своята логика и развитие, но е трудна дори за проследяване. А вероятно и притеснителна или дори отблъскваща за част от симпатизантите на една или няколко от формациите, за които става дума.

Най-малкото, което може да се каже в случая е, че и ББЦ, и БДЦ губят от начина, по който изясняват отношенията си. А колко и какво точно губят ще покаже времето.