БАРМ: Държавата безпардонно се разпорежда с публични средства

Във връзка с обществената консултация по Закона за обществените поръчки получихме становището на Асоциацията на регионалните медии, която остро възразява срещу практиката държавата, която се превърна в най-крупния рекламодетел, да се разпорежда с публични средства без правила и критерии така да си купува медиен комфорт.

До сдружение

„Журналисти за прозрачно управление“

Уважаеми дами и господа,

От името на УС на БАРМ приветстваме вашата инициатива за подобряване на публичната и законодателната среда, чрез която да се гарантира медийната независимост и плурализъм, както и прозрачността при финансирането на медиите.

От години асоциацията поставя тези проблеми на вниманието на всички държавни и политически отговорни фактори, но резултатът до този момент е нулев. Тяхното мълчание и липса на реакция има едно единствено обяснение – запазване на порочната система, която им осигурява политически и икономически медиен комфорт.

Каква е реалната ситуация, в която се борят за оцеляване местните медии и не само те?

Икономическата криза нанесе тежки финансови загуби. Принудително бяха свити тиражите на вестниците, намаляха приходите от реклама. Фалираха редица местни фирми и предприятия. Срина се строителният бранш и пазара на недвижими имоти, които бяха сред основните финансови източници на изданията.

Постепенно държавата се превърна в най-крупния рекламодател, който безпардонно се разпорежда с обществени средства, без ясни правила и критерии. Резултатите: финансов натиск върху медиите, създаване на корупционни схеми, образуване на вечно печеливши „лобистки” кръгове, което доведе до реанимираща журналистика.

През изминалият програмен период 2007-2013 г., по 7-те оперативни програми, бяха сключените договори по комуникационната стратегия за над 72 милиона лева. Повече от 90 % от тази сума са минали през 25 фирми и ако се направи справка за тяхната свързаност, лесно може да се стигне до заключението, че са отишли в касите на 8 конкретни медийни фактори. В същото време към регионалните медии бяха насочени само 1,5 милиона лева. След приспадане на комисионните на фирмите, спечелили проектите, във всички регионални медии – печатни и електронни, по всички оперативни програми, за седем годишен период са влезли под 1 милион лева!?. Държавата допълнително изнудва медиите, като ги принуждава да я кредитират. Съгласно заложените изисквания в договорите, разплащането се извършва след 90 дни. Често изданията си получават парите близо година след изпълнение на услугата.

Циничен е фактът, че по ЗОП електронните медии ще продължават пряко да се договарят. Дори разшириха корупционната практика с допълнение, че администрацията не е длъжна да обявява обществена поръчка. На практика 5 медийни групи и няколко техни сателити ще получат над 70 % от държавните и европейски средства. Всичко това е за сметка на печатните издания, които задължително се явяват на конкурси. Изкуственото делене по „видове” медии е още една несправедливост, водеща до изкривяване на пазара и нарушаване на естествената пазарна конкуренция. Удобното обяснение, че такова е решението на ЕС, е срам за българските политици. Нали те одобряват законите в суверенната ни държава. Би трябвало да знаят, че за разлика от България, икономиките в останалите европейски страни са стабилни, частния сектор осигурява стабилни приходи чрез реклама във всички медии, което ги прави икономически и политически независими. Освен това, в някои страни държавата подпомога печатните издания, които търпят допълнителни загуби и заради Интернет, по този начин не се допуска зависимост и опорочаване на медийния пазар.

Какво е предложението на Българска асоциация на регионалните медии?

1. Създаване в най-близки срокове на законова нормативна уредба за изразходване на публичните средства, включваща:

• Институционална реклама /министерства, агенции, общини и други държавни институции/

• Средства за комуникация по всички оперативни програми на ЕС

• Политическа реклама

2. Разпределението да се извършва на принципа 60/40 в полза на електронните медии.

3. Всяка медия, която желае да получава обществени средства, трябва да отговаря на следните критерии:

• Да е регистрирана съгласно действащите закони в България.

• Да е обявила публично собствеността на медията и свързаните с нея юридически и физически лица.

• Да има минимум 3 години присъствие на пазара без промяна на периодичността

• Да е подписала Етичният кодекс на българската журналистика

• Да е член на припозната от гилдията браншова организация

2. Разпределението на публичните средства да са пропорционални на тиража и обхвата на разпространение на медията. Да се вземат под внимание допълнителният обем от Интернет, както и обема местна информация. Да имат минимум 5 души назначени по трудов договор. Да нямат финансови задължения към държавата, осигурителните институции, персонала.

3. Излъчени представители на действащите медийни организации да участват при обсъждане на законовите и нормативни промени, както и в обсъждането и разпределянето на обществените средства

4. Държавата да финансира 3 независими социологически изследвания на медийния пазар, за да се създаде ясна картина за обхвата и влиянието на отделните медии на национално и регионално ниво. По този начин ще може ясно да се аргументира изразходването на обществените средства.

 Уважаеми дами и господа,

Дълбоко се надяваме, че това няма да е поредната PR акция, която ще мине и замине, без да се случи нещо по различно, без да се продължи публичният натиск до предприемане на конкретни действия и решения.

Проблемът наистина е сериозен и с времето все повече са задълбочава. За съжаление българската държава няма политика за спасяване на печатните медии. През последните години над 30 % от местните медии са спрели да излизат. Реална е опасността цели региони да останат без достъп до местни печатни издания.

С уважение:

Иван Бунков

Председател на УС на БАРМ

Димитър Николов

Член на УС на БАРМ

Маргарита Трифонова

Член на УС на БАРМ

Весела Вацева

Изпълнителен директор на БАРМ

Българската асоциация на регионалните медии /БАРМ/ е създадена на 11 май 2002 г и обединява 30 регионални вестници у нас, някои от които са с над 90-годишна история. Това са издания с авторитет и утвърдени позиции на медийния пазар, с основен принос при формиране на общественото мнение в страната. Общият им дневен тираж надхвърля 120 хиляди. По-голяма част от тях са информационни всекидневници, с разнородна читателската аудитория. Обхватът на тяхното разпространение покрива територията на България.