БАН: Преразгледайте плоския данък и диференцираната ставка

Плоският данък не върши работата, за която беше въведен, и си заслужава да се мисли дали не трябва да се въведе прогресивен данък с различни ставки.

Това коментира проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България, съобщи investor.bg .

Той е на мнение, че изборът на системата за данъчно облагане трябва да е съобразен с разбиранията и очакванията на обществото за социална справедливост и икономическа мотивация. Професорът е категоричен, че за девет години с плосък данък  практиката  подкрепя хипотезата, че няма позитивна връзка с инвестиционната активност.

„Призоваваме към дебат, академичен, обществен, който да прерасне в управленско решение. Плоският данък не беше въведен със сериозни обсъждания и не е сериозно така да се махне“, посочи доц. Виктор Йоцов.

Според него дебат трябва да има и за диференцираната ставка на ДДС. За пример ученият даде Румъния, която въведе диференцирано ДДС и това вече дава положителен ефект, като през миналата година северната ни съседка отчете 7% икономически растеж.

До края на 2020 г. икономическият растеж ще е между 3 и 3,5%. Не очакваме  завишена инфлация, икономиката няма да тръгне да прегрява.“

Той обаче се надява да се засили темпът на усвояване на европейските средства, които „отбелязват посредствени резултати през последните две години“.

Капиталови разходи

„От 2009 до 2017 г. от страната са „спестени“ 10 млрд. лева капиталови разходи от планираните официално държавни инвестиции от 47 млрд. лева. Брутният вътрешен продукт можеше да бъде с една трета повече, ако тези инвестиции бяха действително реализирани и БВП към 2017 г.  щеше да е  с около 33 млрд. лева повече, пресметна проф. Минасян. – Към 2017 г. БВП на човек от населението в България се оценява  на около 7 хил. евро, а при реализацията на планираните от консолидираната фискална програма  инвестиции този показател трябваше да надхвърли 9 хил. евро. Щяхме да  изпреварим, макар и с малко, Румъния – предпоследната страна в тази поредна тъжна, за нас, европейска класация.“

Проф. Минасян съобщи, че в периода 2010 -2017 г. общият износ на български резидентни капитали в чужбина  се оценява на 13 млрд. евро, което  с три четвърти повече от нетните постъпления от ЕС. В структурно отношение те се разпределят по средния начин: инвестирани преки инвестиции в чужбина – 3,6 млрд. евро или 28%, инвестирани портфейлни инвестиции в чужбина – 5,3 млрд. евро или 41%, инвестиран друг капитал в чужбина – 3,9 млрд. евро или 30%.

Минасян отчете, че българските капитали в чужбина реализират минимална доходност,  като през 2017 г. тя е била 1%, но ако тези капитали са били инвестирани в производство в България тя би могла да донесе доходност от 5%.

Гарабяд Минасян е на мнение, че икономиката трябва да намери път към динамична стабилност.

 

Дефицит в експорта

Според гл. ас. Недялко Несторов износителите в България работят на границата на своя производствен потенциал и без инвестиции няма да има увеличение на експорта.

Очакванията му са през тази година са салдото по търговията със стоки да се влоши през следващите години, както поради задържане на темповете за износ, така и поради увеличавене на вноса заради засиленото вътрешно търсене. Така нетният износ вероятно ще бъде с отрицателен принос в растежа на БВП.

 

Намалява безработицата

Анализите на икономистите от БАН показват, че  може да се очаква запазване на положителните тенденции на пазара на труда, но без основания за голям оптимизъм в тази насока. Частният сектор ще бъде предпазлив по отношение на откриване на нови работни места в условия на натиск  за повишаване на заплащането на труда.

„По-скоро се вадят хора от нафталина“, каза проф. Победа Луканова.

Тя отчете като постижение, че намалява броят на неактивните  – с 68 хиляди през миналата година, а се увеличава броят на заетите. По думите ѝ има директен преход от неактивност към заетост на хора, които чакат да се включат в работната сила.

Данните паказват, че  на пазара на труда заетите са над 3 милиона, безработните са само 9,3%, а неактивните – 20,3%.

Прогнозата ѝ е, че заетостта догодина ще се стабилизира и ще намалее с -0,1%. Безработицата през тази година ще е 5,7%, през 2019 – 4,9% и 4,1% през 2020 г. , но ще се характеризира с ниска устойчивост.

Проф. Луканова смята, че освен общините и работодателите трябва да получават субсидии за поддържането на работните места.

Тя напомни, че се повтаря като мантра  липсата на квалифицирани кадри.

„Има нужда от работници в строителството и промишлеността и трябва да се инвестира в обучение в такива професии“, убедена е Победа Луканова.

  

По-малко пари в банките

Доц. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН прогнозира, че със сигурност ще има повишаване на лихвите по банковите депозити до края на 2018 г.

Той изтъкна, че по данни за април е имало само една банка, която е понижили лихвите по депозитите.

„Технически няма поле за маневра повече накъде да се понижават лихвите, затова някои банки със сигурност ще преминат към увеличаването им. Според паричната статистика на БНБ в края на 2017 г. квази парите намаляват, като на годишна база отрицателният прираст в края на този период достига около 600 млн. лева. В началото на 2018 г. този отрицателен прираст леко се съкрати, но прирастът е отрицателен, отбеляза Сарийски. – По тази причина темпът на нарастване на парите, с които банките реално могат да кредитират, намалява. Това е причина ученият да допусне, че някои от банките ще започнат да увеличават лихвите по продукти, които са по-дългосрочни – две или тригодишни депозити.

Ученият подчерта, че при лихвите по кредитите нещата са по-различни, защото банките имат проблем с пласмента на свободния им ресурс.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.