“България на гражданите” се раздели на две

В събота партията „България на гражданите“ се раздели на две. Раздели я проф. Даниел Вълчев, който застанал пред залата като Мойсей пред Червено море, тури от едната си страна приблизително половината от делегатската маса, а втората почти половина тури от другата си страна. Едната половина беше „ЗА“, другата половина беше „ПРОТИВ“. По средата остана ивица суша из която се замяркаха плахи въздържали се.

За разлика от Червено море, което в общи линии може да се раздели само по един начин – от едната страна на бягащите от Египет евреи и от другата им страна, една делегатска, пък и една членска маса на дадена партия може да се раздели по много други признаци. На какво се разделихме ние? На жълти и сини? На леви и десни? На колективисти и индивидуалисти? На дисциплинирани и бунтовни? На фенове на прогресивния данък и фенове на плоския данък или пък на такива, които смятат, че трябва да има данък наследство и на други, които мислят, че не трябва? Вероятно сме се разделили и така, защото хората се делят по-често по групи признаци, а не само по един. Но в случая поводът за разцеплението беше принципът, по който да се определят областните координатори на партията.

Едната половина от Червено море каза, че областните координатори трябва да се назначават от националното ръководство, а другата половина на Червено море каза, че областните координатори трябва да се избират от местните структури. Какъв е всъщност

проблемът с областните координатори

В посока и на двете схващания има разумни аргументи. Който иска областните координатори да се назначават от националното ръководство, ще каже така:

– Тъй както кметовете се избират пряко от хората в общините, а пък областните управители се назначават от държавата, така и общинските ръководства на партията трябва да се избират на място, но областните координатори е добре да се назначават централно, за да се постигне баланс на влиянието и ограничаване на деформациите като например тази някой местен дерибей да напълни партията със свои членове и те да възпроизвеждат областни координатори по негов образ и подобие, додето свят светува.

Който пък иска областните координатори да се избират демократично от местните структури, ще отвърне:

– Не е справедливо десетина души в София да назначават и свалят областните управители според конюнктурните си интереси или просто както им скимне. Но има и един още по-сериозен аргумент. По устав областните координатори, 31 на брой, са членове по право на Националния съвет. Тоест, Конгресът, този най-висш и свещен орган на всяка партия, избира Националния съвет, а после Националният съвет самоназначава половината от себе си. Объркана работа. Объркана и не особено справедлива.

Така или иначе тази дилема беше поставена на явно гласуване, хората вдигнаха ръце и делегатски карти, а преброителите започнаха да преброяват. И ето тук стана скандалът и се стигна до

повторното гласуване

Защо се стигна до повторно гласуване ли? Ами защото няколко души бяха чули как здрави сили инструктират преброителите да „пишат повечко“ за назначаемост и по-малко за избираемост на областните координатори. И действително, когато официалните органи на Конгреса обявиха резултатите от гласуването, оказа се, че областните координатори ще бъдат назначавани от централното ръководство. Очевидно обаче интуитивната представа на залата за собственото ѝ гласуване беше друга и се вдигна патърдия. На сцената даже излезе една от преброителките и си призна, че са се опитвали да ѝ въздействат в посока на „правилния“ резултат. Така се стигна до повторното гласуване, когато проф. Вълчев раздели с жезъла си делегатската маса на две. Масата взе да се размества, като от едната страна на залата се трупаха централистите, а от другата – демократите. Ще се отнася до бедната преброителка, нея я изхвърлиха и тя си тръгна разплакана.

Нямаше да е толкова драматично, ако резултатите от второто гласуване бяха повторили по принцип, макар и с числови корекции, резултатите от първото. Те обаче показаха точно обратното. Показаха, че Конгресът иска областните координатори да се избират, а не да се назначават. Но в действителност

толкова ли е важен този въпрос?

Не. Въпросът за принципа, по който ще се определят областните координатори, изобщо не е важен. По-важно е това, което сблъсъкът показа, а той показа три неща, всяко от които симптоматично и тревожно:

1. Партията е разделена на две крила по редица други признаци, принципи и интереси. Сблъсъкът по въпроса за областните координатори беше само първо премерване на силите между двете крила.

2. Доказа се опит за манипулация на резултатите от гласуването. Именно това е страшното, а не дали ще се назначават или избират областните координатори. Именно това задълго ще хвърли сянка върху отношенията вътре в партията.

3. Лидерът си позволи да вземе страна. Когато се разделяше Червено море, Меглена Кунева стана и се премести в половината, която искаше областните координатори да се назначават отгоре. Според мен един лидер, когато види, че партията му е разделена на две ясно изразени крила (в което, впрочем, няма нищо страшно и повечето от партиите по света са в подобно състояние), трябва да направи така, че да държи фракциите еднакво близо до себе си, да балансира интересите им и чрез този баланс да утвърждава собствената си власт. Но явно аз съм далеч от лидерското мислене.

Така или иначе, резултатите от повторното гласуване бяха приети, макар и мъчително, макар и с болка и гняв и след затваряния на делегации в малки странични стаички. След което се пристъпи към избор на нов Национален съвет. Радвам се, че Конгресът прояви мъдрост и не постави този таен избор под съмнението, под което постави предишния явен вот. А имаше пълното основание да го направи в светлината на неприятния прецедент. Сега по-важното е друго.

Първо, Националният съвет трябва много внимателно да избере политическия съвет, който ще му бъде предложен скоро от Лидера. Ако трябва, нека Националният съвет гласува Политическия съвет човек по човек, но да създаде действащ и най-вече адекватен на актуалната ситуация орган.

Второ, Лидерът да успее да намери баланса между всички групи в партията си, за да продължи партията да съществува като нещо повече от съдебна регистрация. Защото, за разлика от Картаген, на този етап „България на гражданите“ не е добре да бъде разрушавана.
http://stambolov.com/

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.