
Оказва се, че това което се обявява като консенсусно решение на най-високо равнище в държавата – лично от президента Плевнелиев след консултации с лидерите на основните партии – може да остане само на книга. И месеци по-късно да стане ясно, че решенията, взети при президента, са били мълчаливо бламирани. Което означава, разбира се, че ако това са антикризисни решения – както е в случая с влиянието на кризата в КТБ върху банковата система – то на практика вместо антикризисни мерки има мълчаливо съгласие да не се предприема нищо.
А колко категорично звучеше президентът Плевнелиев на 17 юли тази година. Чуйте само…
“Постигнахме съгласие незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на ЕС. Това е първа стъпка към присъединяването на България към Европейския банков съюз. Има пълно съгласие по тази тема”.
Точно това заяви президентът Росен Плевнелиев на 17 юли след 4-часови консултации при него с лидерите на парламентарно представените партии, свикани заради кризата с КТБ. На срещата с Плевнелиев бяха и председателят на НС Михаил Миков, премиерът Пламен Орешарски, вицепремиерът Зинаида Златанова, главният прокурор Сотир Цацаров, финансовият министър Петър Чобанов и управителят на БНБ Иван Искров, заедно с подуправителите си Калин Христов и Димитър Костов.
Нека повторим: темата на консултациите е свързана със състоянието на финансите на държавата, проблемите около КТБ и евентуално ново законодателство за кредитните институции.
А ето как стоят нещата цели пет месеца по-късно.
В понеделник българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова взе участие в изслушването на председателя на Надзорния съвет на единния надзорен механизъм Даниел Нуи в икономическата комисия на Европейския парламент. То се проведе само един ден преди ЕЦБ да поеме прекия надзор върху най-големите финансови институции в страните от Еврозоната, като основна тема на обсъжданията бяха резултатите от финансовия преглед на най-големите европейските банки, който установи, че 24 от тях не разполагат с необходимите капиталови резерви, за да запазят своята стабилност при влошаване на икономическата ситуация.
Komentator.bg вече писа как преминаха стрес-тестовете за банките в ЕС…
В своето изказване Ева Паунова припомни това, с което започнахме – че в България още през юли бе постигнат широк консенсус между политически лидери и експерти за стартирането на процедурата по присъединяване на България към единния надзорен механизъм.
“БНБ съобщи на 15 юли, че е осъществила контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, но след това се възцари мълчание относно действията за постигане на напредък по тази цел“, припомни Паунова и попита дали ЕЦБ е запозната със ситуацията в България, провеждани ли са вече двустранни срещи и готова ли е ЕЦБ да окаже съдействие за подготвяне на промени в банковото законодателство?
В отговор Даниел Нуи посочи, че ЕЦБ следи внимателно случващото се в България и изтъкна необходимите процедурни стъпки за присъединяването на България към единния надзорен механизъм.
“Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне 5 месеца преди желаната дата за присъединяване. Досега не сме получили подобно уведомление, но ние сме готови да сътрудничим на колегите от България при необходимост. В случай, че са провеждани някакви срещи на този етап мога да кажа, че те са били само неформални“, изтъкна г-жа Нуи, цитирана от пресцентъра на ГЕРБ.
Изграждането на единен банков надзор, който отговаря за идентифицирането на рискови банки, цели да засили стабилността на финансовата система в ЕС. Това бе едно от дългогодишните искания на Европейския парламент и е основополагаща крачка към банков съюз в Европа.
Оказва се, че по волята на сегашното ръководство на БНБ, решенията взети на най-високо равнище в държавата, наистина остават само на хартия.
А президентът Плевнелиев дали знае за това развитие на нещата? Обратното би означавало, че в президентството нямат достатъчно добре работеща система за контрол върху изпълнението на решенията!
Be the first to comment