България има шанс само ако претрансформира политическите игри

ББ обича простите и ясни игри, в теорията на игрите те се наричат тактически, при тях изходът е „или-или“ – от сорта и със сложността на БриЧ белота и сантасето. В тази игри има елементарни правила, не е нужно въображение, възможно е да се блъфира, да се послъгва, да се правят заблуждаващи противника физиономии, да се гледа в едната посока, а да се действа в другата и прочие трикове, без особена и главното – без съдържателна стратегия. Не напразно ББ всяка политическа ситуация свежда до този тип игри – “или-или”, тарикатски номера, правене на „умряла лисица“, шмекеруване, шикалкаване, героични пози, мелодраматични физиономии, подвеждане на опонента, отмятане от казаното, вдигане на много шум…
В същото време ББ не обича, не разбира и затова избягва по-сложните игри – които са тактико-стратегически или дори стратегически, които са „и-и“, със строги правила, нужно е мислене, блъфирането е безполезно и проява на ниска култура, шмекеруването е изключено, при тях има друга култура на поведение, съществуват ритуали, рицарство, не се ругае, не се псува, не се крещи, не се „шляка“, например, с картите по масата; за повечето от тези игри има компютърни варианти с високо ниво на сложност на противодействието и силата на компютъра. Изключват се белязаните карти, знае се, че „пипнато – местено“, т.е. играят се с определена етика на поведението и чрез многовариантни и алтернативни стратегии, ролята на случая и случайността, на симулацията и импровизацията е сведена до минимум.
В днешната ситуация в страната примитивните игри, игрите от типа „най-добрият противник е смачканият/смазаният/тушираният/нокаутираният противник“ са изчерпали своята приложимост, те са деструктивни, разпадащи обществото, институциите, управлението.
Затова ББ губи ориентация, не може да осъзнае какво се случва, смята, че е заграден от злосторници и неприятели, стреми се да докопа врага с партиен билет и да набеди за провалите си тъмните сили и гадните стечения на обстоятелствата наоколо.
България има шанс само ако претрансформира политическите игри от „или-или“ в „и-и“. Впрочем, само ще вметна, че Робърт Райт в своята прекрасна книга „Не-нула“ (Robert Wright,. Nonzero. The Logic of Human Destiny) смята, че човекът е „надиграл“ всички други хиляди видове животни и е станал властелин на Земята, защото пръв и в най-голяма степен е преминал в своето съществуване и развитие от игри/конфликти/ситуации „или-или“ към „и-и“ и така е започнал да гради в своите общности все по-дълбока и по-сложна социална структура, все по-сложни социални взаимоотношения и все повече същностна, високоорганизирана , солидарна и съпричастна „човешкост“, която не противопоставя индивидите вътре в общността, а ги обединява за по-мащабни и по-позитивни цели.
С други думи, ББ е противопоказан днес за все още съществуващите възможности България да оцелее и да се спаси от пропадането и разпадането. На нея й са нужни друг тип лидери – събиращи, а не разединяващи, интегриращи, а не противопоставящи; мобилизиращи, а не обезсърчаващи; разсъждаващи и действащи не в духа на безпощадния егоизъм „или-или“, а в духа на реципрочния алтруизъм „и-и“. Способни на стратегическо мислене, на виждане няколко хода напред. Високо образовани и широко скроени. Граждани на Европа, а не провинциалисти с объркана представа за истинските стойности и ценности.
Впрочем, даже реагирането на карикатурите показва неадекватност в преценките и оценките за ситуацията, жалък стремеж да се мисли в черно-бяло, мнителност и изживяване като жертва.
Реакцията беше на обида, на засегнатост, на опит да се покаже, че карикатурният образ няма нищо общо с реалния образ. А всъщност скандалът с карикатурите отекна толкова силно, защото е все по-масово усещането, че не реалният образ (този, който притежателят му иска да се вижда от обществото), а образът от карикатурите съответства на истинската същност на техния герой.
В това за мен е най-голямата лична драма на ББ. Той не разбира, че това, което иска да се види за него вече не е той, отдавна не е той. А той е това, което отразяват карикатурите.
Не съм специалист по карикатурното изкуство, но Комарницки, Николов и останалите творци извършиха пред очите ни в последните години революция, за която аз им свалям шапка. И същността, смисълът и съдържанието на тази революция е, че те разконспирираха, разопаковаха, разобличиха и разшифрираха истинските образи на водещите политици. Медиите, пропагандата, ПиаР-ът, манипулациите, дезинформациите, промиването на мозъците системно се опитваха да пресъздадат неистинска, неестествена несъществуваща, несъответстваща представа за водещите ни политици, а карикатуристите извадиха на бял свят и на показ техните иистински образи – това, което те СА. И ако искаме да знаем какви те СА, трябва да гледаме не насажданите ни от медиите „образи“, а образите им в карикатурите.
Да завърша малко по-постмодерно. Карикатуристите ни извършиха революция, като показаха на обществото, че създаваните от медиите представи за образите на политиците са симулакруми (или симулакра), т.е. копия на несъществуващи оригинали, а техните карикатури са всъщност оригиналните им образи.