”О, Българийо, Българийо, майко на светии, на герои! О, теб, малко кътче, градина райска, Небето посети и с огън те удостои да носиш ти времена и векове Юдиното удостоение! И смело ти знака на Юда изяви, Знамето твое, сочещо на великата тайна на оправдание чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа – Вождът Юдин от Юдино коляно – Бойният Лъв и звезда! От теб Лъв се роди, символично Витлеем Юдов възвиси, сочещ на Гласа Божий, помни!
О, чрез теб, Българийо, векове тръбя и ти знамето Мое с емблема Моя вя, вя, вееш го и сега. И то символично изяви, че от теб, Българийо, Гвардията Си ще извлека, Войнство свещено Мое ще наредя! И сред теб духовен Витлеем ще възвися – Вождът на дванадесетте Израилеви племена в духовна съдба. И сред теб, Българийо Моя, ще се чуе Гласът на Юдиния Лъв, Лъва от Юдино коляно!
И сега, Българийо, ти пак ще си Негов ратай, че от теб Небе пожела дял – Войнството свое, което знамето Божие бойно вя! И векове и времена разнасяш Гласа на съдба, но не разбраха родове, че от теб ще излязат редове, както в Древността, по милост Моя, азбуката твоя по родове начатките първи, плодове от Моите трудове, явени от Духовния Израил чрез Съд велик – Отцов Лик! И от тук ще поведа Своята войска, камъка на духовния строеж ще положа и в едно велико единство ще събера дванадесетте Израилеви духовни племена! Амин!
Затова сред теб, Българийо, се вя трикольорът като знаме с емблема Му Лъв в корона, сияйна звезда, увенчаваща съдбата над Юдиния Цар над целокупната Земя!
Наистина Всевишният Бог предупреди, че от теб, Българийо, ТРЪБА ще се яви, ще затръби и Войнството Мое в Небе по съдби ще строи, със знака на чела – ГВАРДИЯ ЛИЧНА МОЯ, за да поведе към небесния Ханаан изкупената човешка душа като Израилева войска войници Мои, жители на Новий Ерусалим сред небесния Ханаан!
О, Българийо, Българийо, майко на герои, откърмила си съдби на земни и духовни милости! Над теб за во век ще се вее Знамето Мое с емблема му боен Лъва от Юдино коляно! О, ТОЙ Е МОЯТ ЗОВ! Моят Зов и Глас от Небеса на разрешаваща се земна съдба!”
5.07.1954 год.
„Това Слово е велика Съдебна светлина, която очаква цялата планета Земя! А България е натоварена в удостоение велико… да я носи и развее като Знаме над земната плеща, над народи и племена…
Но истина е това, че с протегната десница на велика Мощ Бог е благоволил над България и над нейния народ, чрез нея да представи планета Земя, да реши и приключи чрез Съдебен процес земните съдби. Мнозина ще попитат с какво бе заслужил тоз народ великото Божие удостоение?
Едно велико време на духовно възкресение, описано в Данаил 12 глава, навлизаше в своето реално изпълнение. Съдилището небесно седна, според Данаила, и разтвориха се Книгите на делата – добри и зли. Откри се път на човешко и земно оправдание и осъждение, когато се прекрати Всегдашната жертва в предупреждение чрез Символа на Заветното църковно служение, и дялото върховно на изкупление навлезе в реално духовно изпълнение.
Ангели летяха над набраздената от неизцелими рани планета и бдяха, да не би враг да изпревари съдбата решена на планета Земя.
Гласът на Съдебната небесна власт – Дух Святи тръбеше и питаше: Кой, о, кой ще отиде за нас? Кой ще извести Земя за великите и страшни събития, за нейната решена съдба? Кой ще извика от всички заблудителни учения човешката душа?”
Be the first to comment