България е на последно място в ЕС по свобода на медиите

България е на 111-о място, след Македония и Боливия, в класацията за свободата на печата в света за 2018 г., констатира неправителствената организация „Репортери без граници“. В доклада се посочва, че България продължава да пада в индекса и е на най-ниска позиция от всеки друг член на ЕС.  Румъния е чувствително по-напред в класацията по свобода на словото и се нарежда на 44 място, Гърция е на 74-то, изпреварва ни и Македония, която заема позицията на България от миналата година и вече е на 109-о място. В Турция има проблем със свободата на медиите и тя е почти в дъното – 157 място. Класацията включва общо 180 държави.

В 21 от тях ситуацията е определена като „много сериозна“. Това са Ирак, Близкия изток,  Египет и Китай. Северна Корея е на последното 180-о място в класацията.

Миналата година положението в областта на свободата на медиите се влоши най-много в Европа. До този извод стигна „Репортери без граници“, която публикува в сряда, 25 април, класацията си за свободата на медиите за 2017 г., проучвайки ситуацията в 180 държави. По данни на правозащитниците, в 42% от страните, през изминалата година ситуацията в тази сфера се е променила в отрицателна посока. „Демокрацията се нуждае от дебати и критика. Онези, които разпространяват омраза срещу журналисти и поставят под въпрос доверието към медиите като цяло, умишлено рушат основите на демократичното общество“, казва говорителят на „Репортери без граници“ Катя Глогер. Според нея, за съжаление това все по-често се случва в страни от ЕС. Европа Четири от петте страни, в които показателите за свобода на медиите рязко са се сринали, са в Европа: Малта (минус 18 позиции, 65-о място), Чехия (минус 11; 34-то място), Словакия ( минус 10, 27-о място ) и Сърбия (минус 10, 76-о място). В тези държави, се посочва в доклада, водещи политици си позволяват обиди и заплахи срещу журналисти, а също ги подлагат на съдебно преследване. Например убийството в Малта през октомври 2017 г. на журналистката Дафне Каруана Галисия извади на показ тясното преплитане на политика, правосъдие и бизнес и показа на какъв огромен натиск са изложени работещите в медиите. Към момента на убийството, срещу журналистката бяха заведени повече от 40 дела по обвинения в клевета. В Словакия, до убийството през февруари тази година на журналиста Ан Куцияк, премиерът Роберт Фицо наричаше представителите на медиите „мръсни антисловашки проститутки“, „идиоти“ и „хиени“. Много издания в страната, според „Репортери без граници“, са собственост на местни олигарси, което значително намалява възможностите за критично отразяване на събитията. Чешкият президент Милош Земан е тъжно известен с многобройните си нападки срещу журналисти, включително с показването на една пресконференция на дървен макет на автомат Калашников с надпис „За журналисти“. Както и в съседна Словакия, крупни бизнесмени контролират повечето от медиите в страната, сред които е и изпълняващият длъжността премиер на Чешката република Андрей Бабиш, който притежава двата най-големи вестника. Влошиха мястото си в класацията за свобода на медиите Полша (минус 4 позиции, 58-о място), Унгария (минус 2; 73-то място), Турция (минус 2, 157-о място), в която, както отбелязват авторите на изследването, зад решетките се намират повече журналисти, отколкото във всяка друга страна по света. Правото на закона в Турция не е нищо повече от фасада, се казва в доклада. Дори и решенията на Конституционния съд в полза на журналистите не се изпълняват напълно от властите. Русия и постсъветското пространство В Русия, която остава в рейтинга на 148-о място, държавните медии непрекъснато разпространяват правителствена пропаганда. Независимите издания, както се посочва в доклада, са под огромен натиск от страна на властите и все по-често се оказват в непоносими финансови условия. Чуждестранните медии в Русия се определят като „чуждестранни агенти“. През 2017 г. в Русия бяха осъдени на затвор повече от 40 журналисти и блогъри, а петима бяха насилствено настанени в психиатрични заведения. Както изчисляват от „Репортери без граници“, руските власти всеки ден блокират десетки страници в Интернет под различен предлог. В Беларус (минус 2 позиции, 155-о място в рейтинга) правителството отговаря с репресии на протестите на опозицията. През изминалата година повече от 100 журналисти бяха задържани за кратко, над 60 бяха осъдени за работа за чуждестранни медии без акредитация от Министерството на външните работи. Киргизстан (минус 9 позиции; 98-о място), в сравнение с други постсъветски страни от Централна Азия, се отличава със сравнително свободни медии. Въпреки това, в тази страна, според проучването, миналата година няколко журналисти бяха глобени с огромни суми, по обвинения за обида на президента. В Узбекистан (плюс 4 позиции, 165-о място), след като дойде на власт в края на 2016 г. президентът Шавкат Мирзийоев, се множат сигналите за намаляване на репресиите, посочват правозащитниците. Редица журналисти, които прекараха много години зад решетките, бяха освободени. Въпреки това, по-голямата част от медиите все още се контролират от държавата, опозиционните интернет портали са цензурирани. Миналата година двама журналисти бяха арестувани. В момента девет представители на медиите са зад решетките. Лидери и аутсайдери в класацията Норвегия остава лидер в рейтинга за свобода на медиите. Следват Швеция, Холандия и Финландия. Германия се изкачи с една стъпка и заема 15-о място. В другия край на списъка са Китай (176-о място), Сирия (177-о), Туркменистан (178-о), Еритрея (179-о) и Северна Корея (180-о). Сирия остава най-опасното място за журналисти. Миналата година в тази страна бяха убити поне 13 журналисти във връзка с изпълнението на професионалните им задължения. Повече от 20 представители на медиите са заложници на различни въоръжени групировки. По отношение на Китай правозащитниците отбелязват, че цензурата и подслушването на журналисти при сегашния президент Си Цзинпин стават всеобхватни. За арест е достатъчно да се споделят в социалните мрежи забранени материали. Повече от 50 представители на медиите, много от които са блогъри, са в китайски затвори. Световният индекс за свобода на медиите се публикува ежегодно от 2002 г. насам по инициатива на „Репортери без граници“. Той позволява да се оценят 180 държави за постиженията им в областта на плурализма на мненията, независимостта на медиите, зачитането на свободата и сигурността на журналистите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.