Арабската лига замести ООН в легитимирането на опозицията в Сирия

На историческо и безпрецедентно заседание при среща на върха на Арабската лига официално по настояване на мнозинството четиричленна делегация на сирийската национална коалиция зае мястото на режима в Дамаск. От 2012-а година на практика режимът на Башар Асад беше прогонен от тези заседания, въпреки че Сирия е страна-учредителка на Лигата на Арабските държави. Това стана възможно под много силния натиск на страните от Персийския залив, най-вече Катар и Саудитска Арабия. Това е следствие на факта, че всъщност Арабската лига е плоскостта в международен план, върху която реално ще се случи онова, което се случи в Либия по отношение на ООН.
За Либия беше прокарана съответната резолюция и на практика беше постигнато свалянето на Муамар Кадафи. Сега Русия и Китай няма как да го допуснат по отношение на Сирия. В този смисъл

алтернативният международен план

е такава рокада на представителство на режима на Асад с представители на опозицията да се случи в Арабската лига.Всичко, за което трябва да се вземе решение за военна интервенция ще стане чрез Лигата, а не чрез Съвета за сигурност на ООН. Специалният пратеник, както беше Кофи Анан,  на ООН е задължително винаги и пратеник на Лигата. И това позволява това „заместване“ на международната организация с Лигата. Така тя разреши вече и  въоръжаването на сирийската опозиция. Това е дипломатически маньовър, който да изземе компетенциите на ООН и да ги предаде на Лигата на Арабските държави. Т.е.това, което не може да се постигне в ООН срещу режима на Башар Асад заради ветото на Русия и Китай, може да се постигне в Доха, в Катар.Повече от очевидно е, че опозицията не може да победи в Сирия без собствено оръжие. В момента въоръжението й е в 70% взето от сирийската армия. Не е възможно срещу въоръжение, последна дума на техниката, да се бориш с пушки и автомати. Само 30% от въоръжението на сирийската Свободна армия осигурено от Катар и Саудитска Арабия. Тезата на Запада е ясна-ако ембаргото за оръжие бъде вдигнато, голяма част от него би отишло в ръцете на ислямистите. Истинските  бойци срещу Асад са наистина тези на фронта „Нусра“. Впечатляващо е, че те, ислямистите,  контролират от една четвърт до една трета от територията на държавата. Т.е.тези т.нар.освободени територии са съответно извън контрола на режима в Дамаск.
Сирийската свободна армия много силно разкритикува решаването на Държавния департамент на САЩ да се постави в списъка на терористичните организации фронтът „Нусра“. Те са най-големите фанатици, най-добре обучени и на практика те водят истинската война. Обезпокояващо е, че

„Нусра“ контролира територия от ливанската граница

чак до иранската граница. Вече няколко пъти се водят престрелки на Голанските възвишения. Това беше една от маневрите на сирийския режим-да остави тази територия на ислямистите, които така се оказаха съседи на Израел. От 1973 г.допреди два-три месеца един куршум не беше изстрелян там. Бараш Асад много приказваше, но не стреляше. Докато сега там започнаха престрелки. Което е начин за въвличане на Израел във войната. Историята е показала, че един арабски режим се спасява винаги, когато настрои арабите срещу Израел. Отговорът на Тел Авив, с подкрепата на САЩ, един много силен маньовър на американския президент Барак Обама при посещението му в Израел, беше сдобряване с Турция. Множество причини има за това, но разполагането на ислямисти на сирийско територия по границата с Израел силно стимулира процеси, които бяха замразени досега.
Обезпокояващото, според мен, е това, че военни специалисти считат, че една много дълга територия, ивица от около хиляда километра- от Дамаск до Багдат се контролира изцяло от ислямистите на Ал Кайда. Т.е.двете държави,

Сирия и Ирак са в „насипно състояние“
Те са в процес на разпад, при което ислямистите се оказват все по-силни. Сбъдва се прогнозата, че състоянието на Ирак ще се възпроизведе в Сирия. Това, впрочем, беше теза на Хънтингтън още през 2005 година.  Това силно тревожи Израел и Запада. Ислямистите се опитват да администрират тази територия- кметове, съвети и да управляват т.нар.освободени територии, което е нов тип държавност и процеси, които  са много обезпокоителни. В момента има тотално ерозирала държавност. Според мен, армията на Сирия е най-голямата милиция. Тя  беше 600 000-дна, впоследствие се редуцира последователно до 400 000 и до 300 000, а сега се говори, че е 150 000. Гръбнакът на този състав е военна част от около 60 000 алауити, които бяха реорганизирани от пазараните, военните инструктори от Иран. Те съдействаха в Сирия да се създаде нещо сходно на корпуса на ислямските гвардейци-алауити, добре обучени и въоръжени, добре финансирани и най-вече-лоялни. Доколко те могат да издържат, е отделен въпрос. Но останалата част от армията е от сунити, които постепенно се разбягват. Има пълна деморализация сред тях. Според показания на дезертирали пилоти, два пъти в месеца пристигат самолети от Москва с  доставки на оръжие и на валута в долари и евро. В Москва се печатат сирийските лири. От Иран пък им носят продуктите от първа необходимост и лекарства, тъй като в Сирия инфраструктурата и икономиката са на практика разрушени.
Алауитите са шиитизираната голяма група, за да не употребим думата секта. На конфесионална основа Сирия е разделена така-сунитите  са около 75% от населението. Останалата четвърт е разделена на алауити (10%), също толкова християни и остатъкът са друзи. А кюрдите в страната са до около 2 милиона. Сирия е силно конфесионализирана държава-има отделни християнски села, шиитски, алауитски. Отвличат се, нападат се взаимно, постоянно се избиват. Преди време имаше проблеми между сунити и друзи в южната част на страната. И тази омраза няма край, пълна вакханалия извън контрол.   През тези дни раниха заместник началника на сирийската свободна армия, който готвел окончателната битка за Дамаск.
Но в този хаос  „червената линия“, според САЩ, е химическото оръжие. Използва ли се то, Вашингтон обеща намеса и сваляне на режима. Да, ама не, както се казва. Защото преди около две  седмици край Халеп бяха изстреляни снаряди с доказано химическо оръжие. Режимът и бунтовниците взаимно се обвиняват за тези действия. Пострадалите са в болница под контрола на режима, но факт е липсата на обещаната реакция от Запада. Може би това е било тест именно на реакцията на Запада. Защото повече от половин година сме свидетели на висока готовност за борба с химическо оръжие. Военни инструктори от различни държави- САЩ, Великобритания, Чехия, Франция, Полша-многонационална група от НАТО за борба с последиците от евентуалното използване на това оръжие беше дислоцирана в Йордания. Е, употребата на химическо оръжие е вече факт. Но реакция няма. Дали някой просто предизвикваше въвличане на западните държави в конфликта, можем само да гадаем. За съжаление, прогнозата за развитието на събитията в Сирия са военна алтернатина, военен вариант. Просто Башар Асад няма как да се оттегли. Той вече няколко пъти беше „убиван“, според информации в медиите. Но за съжаление, Сирия ще бъде доразрушена и ще се стигне до пълна дестабилизация в региона.

Прогнозата на проф. Владимир Чуков очаквайте в следващата публикация