Антиолигархическа утопия

"Включихте ли се в кампанията за събиране на хранителни продукти за България", чувам от току-що започналата вечерна емисия на хърватската национална телевизия. Вече цяла седмица новините по всички канали и по челните страници на вестниците се занимават само с извънредната и безпрецедентна ситуация в България – гладът и пълния държавен хаос. Цяла Западна Европа, САЩ, Австралия, дори Китай събират пари, дрехи, хранителни продукти, за да изпращат на вече по-малко от 5 милиона българи, които решиха да се преборят с олигархията и руската икономическа и медийна окупация като я бойкотират. Хиляди българи напуснаха работните си места в частни компании, свързани пряко или косвено с мафията, напускаха и стотици от държавната администрация, припомня водещата с тревожен глас.

По улиците на София и големите български градове е пълно с безработни хора, решили твърдо да изгонят завинаги олигархията като я обезкръвят. Като няма от кого да цица, ще умре в крайна сметка. Земеделски производители отказват да си продадат продукцията на онези, които от десетилетия ги изнудваха и със смъртни заплахи я изкупуваха за жълти стотинки. Продават само чрез организирани тайно борси само на бойкотиращи. Малкото останали жизнени частни компании, особено от размера "малки и средни", спряха да плащат данъци и осигуровки и отказват да купуват суровини, чийто произход е свързан дори и косвено с олигархията и техния монополен октопод. Магазините отказват да продават храна на политици от всички цветове. Складовите наличности се разпределят поравно само за бойкотиращи. Селекцията е трудна, защото има доста политици или мутри от по-ниските етажи, които се преструват на бойкотиращи. Ходят с фанелки с антиолигархични надписи, но се познават лесно.

Години вложени усилия и труд в лично и професионално израстване бяха изхвърлени като последно оръжие срещу твърдата ръка на олигархията. Вече няма медии, защото всички журналисти напуснаха вестниците, интернет-изданията, телевизиите и радиата, където доскоро имаше някакъв контрол. Държавата фалира, вече не може да изплаща пенсии и социални помощи, всичко се срива.

Новинарските емисии отделят по повече от 15 минути, за да следят каква е обстановката. Има леко засилване на емигрантския поток от страната, но като цяло няма големи вълни от имигранти. С това започва прякото включване от граничния контролно-пропускателен пункт "Калотина" на границата между България и Сърбия. За сметка на това, чета във вестника, че над 50 километра са задръстванията на входа на западните граници на страната. Камиони, леки коли, автобуси, микробуси чакат, за да могат да доставят на хората продукти от първа необходимост. Заради създалата се ситуация и стотиците напуснали полицаи, Frontex пое охраната на българските граници, за да спре нахлуването на организирана престъпност и контрабанда навътре в Европа.

Магазините вече не работят в България, ток няма почти никъде, защото масово са напуснали работниците в бившия държавен монополист НЕК. Частните компании, които бяха инвестирали милиони, за да строят ветро- и слънчеви паркове предоставят енергията, която произвеждат безплатно, но няма кой да поддържа мрежата. Тук-таме се правят електрически анклави, за да може да се поддържа някаква връзка със света по интернет и да може чуждестранните телевизии да осигуряват прякото си предаване от България. Броят на журналистите от цял свят е стотици хиляди.

Голямата дилема тази седмица е какви мерки ще предприеме ЕС. Припомня се за пореден път от телевизионния екран, че България още от самото начало на своето членство е била най-бедната и най-корумпирана страна-членка от всичките 28. Европейският съвет, Комисията и Европарламентът прекратиха прословутата си августовска ваканция и заседават вече няколко дена при затворени врати, за да намерят решение. Толкова продължително заседание е безпрецедентно. Дори когато Гърция фалира, нямаше такова нещо. Организират се невиждани по мащаб хуманитарни акции за спасяването на хората, дръзнали за първи път в човешката история да се изправят срещу мафията чрез практическа гладна стачка.

Най-големият проблем е да се намери безболезнен, но безмилостен механизъм за изграждане на държавните институции от нулата, без каквито и да било връзки с миналото, с Русия, със службите. Нивото на подозрителност, конспиративност и недоверие е без аналог. Разработват се тестове за подбор на кадри за работа, но все още има жестоки спорове за критериите. Хората искат да бъдат сигурни, че онези, които ще започнат да работят в бъдещите държавни институции няма да бъдат податливи на подкупи, на влияние. Искат да бъдат сигурни, че който и да поеме управлението на държавата няма да допусне никога повече монополи, особено от страна на Русия. Връзките на България с Москва са замразени. Доставките на природен газ за България са напълно прекратени. Проблем е, че наближава зимата, а тя се очертава студена.

Въпреки че имаше малка емигрантска вълна, повечето хора са решени да останат в родината си, за да я отстояват докрай от окупатора. Рискуваха цялото си настояще, за да си осигурят бъдеще без мафия, без олигархия, без тоталитарни политици, маскирани като демократи, без корумпирани държавни служители, чиято единствена цел е да се облажат от властта и да демонстрират надмощие над останалите. Единството в обществото е най-смайващото от всичко. Леви и десни, млади и стари, грозни и красиви, умни и глупави, всички като един са убедени, че така повече не може и това прави българската ситуация уникална, коментира хърватски анализатор, в чийто глас се усеща лека завист. За първи път съседите на България, европейските партньори, изобщо целият свят ще бъдат свидетели на отказ от държавата, за да може тя да бъде изградена от нулата, на чисто, заедно.

Опаковам последния кашон, който мога да си позволя с храни, дрехи и книги за България и бързам, за да го натоваря на поредния камион, който тръгва от големия паркинг на околовръстното на Загреб. Хърватите като цяло са изключително благотворителни и въпреки че е ваканционен период, има доста големи задръствания в посока към околовръстното. Като преживели съвсем наскоро кървава война и изграждане на държавата си отново, макар и не съвсем начисто, хърватите много искат да участват в българския експеримент. Вече сме основно на картофи в къщи, тъй като почти всичките ни пари отиват за помощи, но тези хора трябва да победят. Какво са няколко седмици или месеци манджи с картофи пред това десетки години да те управлява олигархия, която те изсмуква като дементорите на Хари Потър от воля за живот, амбиция за лично развитие, от любов, от щастие?!

Чувам някъде в далечината телефона. Звъни настоятелно. Дали не е леля ми, която каза, че приготвя голяма пратка и може да иска да се срещнем на паркинга, за да ги товарим заедно, се питам. Звъненето е настоятелно, търся телефона. Намирам го. Никой не звъни. Алармата е. Значи е било сън ….

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.