Антикорупционният закон отива на ремонт

Едва месец след като влезе в сила, антикорупционният закон влиза за ремонт в правната комисия на парламента. Националното сдружение на общините написа остро писмо до Народното събрание, в което обясни, че общинските съвети няма как да прилагат Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Според разпоредбите му, влезли в сила на 23 януари, от 23 февруари на общинския съветник се забранява да участва в управата, надзорния или контролния съвет на търговски дружества с общинско участие или да работи като прокурист, синдик и ликвидатор. Забранено му е и да бъде едноличен търговец, съдружник или акционер на търговско дружество, което има сключени договори с неговата община, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия.

В момента значителен брой общински съветници от цялата страна попадат под тези забрани. А някои са просто лекари, които имат сключени договори за ползване на наем на общински помещения и така отново са в нарушение. Преди приемането на антикорупционния закон общинарите бяха длъжни единствено, съгласно закона за конфликт на интереси, да не участват в обсъждането и вземането на решения на общинските съвети, свързани с техни бизнес интереси.

В много от общинските съвети ГЕРБ има мнозинство. Депутатът от БСП Крум Зарков заяви, че ЗПКОНПИ засяга 6000 общински съветници и ако те не си подадат навреме декларациите, които той изисква, че не нарушават забраните му, ще бъдат подложени на проверка за 10 години назад. Което не е лошо, но новосъздаденият орган няма капацитета да обработи информация от 6000 преписки за 6000 човека. „Ако този текст влезе в сила, новият антикорупционен орган ще е приключил работата си, преди да я е започнал“, предупреди Зарков. И цитира член на ръководството на Националното сдружение на общините, който е заявил, че ако този закон влезе в сила, България ще остане без общински съветници. Управляващата коалиция по спешност внесе класическото за подобни случаи отлагане – до 2019 г. общинските съветници са изключени от ограниченията на ЗКОППИ. Според Крум Зарков така общинарите от ГЕРБ ще имат време да си прехвърлят фирмите и формално да заличат бизнес интересите си. Шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) пък контрира, че общински съветници с бизнес активност има от всички партии, включително от БСП.

Замазване на проблема
Това обаче далеч не е единственият недостатък на антикорупционния закон, подложен на много критики от всички страни. „Имаме месец да направим фините настройки на закона“, каза Николай Сираков от ГЕРБ и призова БСП да поеме част от вината, защото като опозиция не е направила предложения противоречивите текстове да отпаднат. „Не сме предлагали свои текстове, защото цялата конструкция на закона е като рухнала сграда и ние не можем да я санираме“, обясни позицията на социалистите Филип Попов, според когото този закон в този вид няма да работи. БСП нямало да прави предложения за други промени, защото имала свой проектозакон с друга философия, който не бе приет от управляващите.

Това означава, че промените трябва да направят депутати от ГЕРБ или от „Обединени патриоти“. Най-вероятната поправка в закона, която управляващите ще внесат, е да разширят списъка с престъпленията, заради които на длъжностни лица на висши държавни позиции ще им бъде конфискувано имуществото. В част от мотивите, с които президентът Румен Радев наложи вето на ЗКОНПИ, се казва, че кръгът от престъпления, заради които се налага конфискация, трябва да бъде разширен, като в него се включат и лица, издавали икономически тайни с цел да си набавят облаги или пък са се разпореждали с бюджетни средства не по предназначение.
Срещу закона има сериозни възражения и от правозащитни организации. Според „Правосъдие за всеки“ с даденото право на инспекторите да подслушват, без събраните СРС-та да могат да се ползват в съдебна зала, (защото делата са граждански и по тях не се изискват СРС-та), се нарушават основни права на гражданите. А новият антикорупционен орган може да прави проверки на имуществото с давност 10 години и ако установи разминавания за над 200 хил. лв., да налага запори.

Висшият адвокатски съвет е на ход
Според авторитетния адвокат Михаил Екимджиев правозащитните организации трябва да се обърнат за съдействие към Висшия адвокатски съвет и към омбудсмана. „Очевидно е, че гражданските организации трудно ще намерят една пета от депутатите да сезират КС за противоконституционност на текстовете и затова трябва да се обърнат към Висшия адвокатски съвет или към омбудсмана, които имат такава инициатива“, обясни пред „Икономист“ Екимджиев.

От Висшия адвокатски съвет потвърдиха пред „Икономист“, че са отворени към предложенията на правозащитните организации. Че правната комисия към съвета ще разгледа всички закони, за които е сезирана, и ако установи противоконституционни текстове, ще сезира КС. Според Георги Атанасов от Висшия адвокатски съвет този закон е уникално съчетание на самоовластяване на държавата. „Законът не е нито материално-правен, нито процесуален, той е инструментален. Създава инструмент и средства за безконтролно упражняване на репресия върху българските граждани и върху бизнеса. Той противоречи на европейската конвенция за правата на човека“, смята Атанасов. В становище на Висшия адвокатския съвет по този закон се казва, че новата антикорупционна комисия е овластена с много правомощия, но в закона е пропуснато да се дефинират ясно правни понятия като „превенция на корупцията“ и „противодействие на корупцията“. Според адвокатския съвет законът е противоконституционен в частта му за „установяване на субективното право на отнемане на имущество в полза на държавата“. То противоречи и на международни и европейски правни стандарти и на основни принципи на правото, смята висшият орган на адвокатите у нас. Той определя и като юридическа иновация въвеждането на понятието „незаконно придобито имущество“, което пренебрегва „съществуването на общи правила на вещното и облигационно право, които са установени трайно, почиват на традиционни разрешения и са потвърдени в продължителна и непротиворечива съдебна практика“. Според адвокатския съвет този закон разбира регулирането на правото на държавата за отнемане на „незаконно придобито имущество“ като своеобразен „харман“, изчистен от всякакви други правни норми (публични и частни), което е голям проблем. На 24 – 25 февруари имаше Общо събрание на Висшия адвокатски съвет и негови участници споделиха пред „Икономист“, че сериозно се обмисля сезиране на КС за текстове от антикорупционния закон. Според Михаил Екимджиев допълнителни основания за промени в закона ще са решенията по първите дела, заведени от пострадали от закона „Кушлев“, в съда в Страсбург. Сегашният закон не се различавал от закона „Кушлев“, защото е запазил същата неясна методика на изчисляване на имуществото, както и това, че засегнатите нямат право да представят позициите си на първа инстанция.

Фаворит и „другарче“
На 23 февруари парламентът трябваше да гласува председател на новия антикорупционен орган, но отложи този избор за началото на март. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха кандидатурата на досегашния председател на комисията за конфискация на незаконно имущество – КОНПИ, Пламен Георгиев. БСП, въпреки че смята закона за „рухнала сграда, която не може да се санира“, предложи Николай Николов, който бе зам.-председател на КОНПИ, преди тя да се влее в новия орган.

От БСП обясниха, че са номинирали Николов, за да не е Георгиев сам кандидат, но бяха категорични, че не са го направили с идеята Георгиев да посочи за свой заместник Николов. По право новият председател на антикорупционния орган сам ще избира заместниците си. В парламента са сигурни, че неговият избор ще отразява влиянието на политическите сили и че заместниците му ще са свързани с ОП, БСП и ДПС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.