Алфа Рисърч: Изборната кампания не стига до 39% от хората

Две седмици преди Местния вот и Националния референдум, 39% от българите не са запознати с нито една проява на над 42 000 кандидати за кметове и общински съветници, показва Националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч:
• Въпреки, че местните избори са едни от малкото със силно доминиращ мажоритарен елемент, най-забелязвани от избирателите в кампанията са прояви на политическите партии (46%), следвани от тези на местни влиятелни личности (15%), работодатели и бизнесмени (11%).
• Акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. Около една пета от анкетираните възприемат за нормални практики като помощ в натура, намаление в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Сред хората с по-ниско образование и доходи, жители на малки населени места този дял нараства до една четвърт, а сред етническите малцинства – над 50 на сто.
• В резултат, все по-малка част от избирателите (14%) оценяват изборите в България като честни. Подобни са и очакванията и за предстоящия местен вот (17%). Делът на положителните оценки спада още повече (до 7%) сред социалните групи на които най-често се предлагат услуги или пари срещу вот.
• Общо 58% заявяват намерение да участват в местните избори като мнозинството от тях са запознати с възможността за пренареждане на листите с преференция. По-малко от половината обаче планират да се възползват от нея като това са предимно високо образовани избиратели от големите градски центрове.
• Над една трета от пълнолетните жители на страната остават незапознати с провеждането на националния референдум за електронното гласуване на 25-ти октомври. Слабата ангажираност на партиите с каузата за електронно дистанционно гласуване се възприема от избирателите като желание за запазване на статуквото.
• Независимо от това дали знаят или не, че на 25 октомври ще се гласува и на национален референдум, 71% от българите смятат, че е важно гражданите да изразят мнението си по въпроса „за“ или „против“ електронното гласуване.
• Аргументите в подкрепа на електронния вот печелят значително повече привърженици от тези против. Основните достойнства на този вот се виждат в по-голяма достъпност на гласуването, особено за българите в чужбина и хората с увреждания (48%) и намаляване силата на купения вот (47%).
• 49% от живеещите в България смятат да гласуват на референдума. Сред решилите да изразят волята си по този въпрос позицията „ДА” (77%) доминира значително над НЕ”-то (13%). Ако Референдумът успее да привлече нужното участие, парламентът ще трябва да приеме въвеждането на електронно дистанционно гласуване в изборния процес, което би намалило значително тежестта на купения вот в българските избори.

МЕСТНИЯТ ВОТ – ОТ ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ КЪМ ДИРЕКТЕН МАРКЕТИНГ ВЪРХУ ИЗБИРАТЕЛИТЕ
Има сериозни основания да се смята, че предизборният период минава не под формата на комуникационна кампания на вижданията, ангажиментите и програмите на кандидатите за местни управленци, а под формата на директен маркетинг.
Основните играчи, които хората забелязват да агитират, са политическите партии (46%), и което е особено впечатляващо – местни влиятелни лидери (15%), работодатели и бизнесмени (11%). Техните действия са от два до пет пъти по-често срещани от тези на самите кандидати за изборни постове. Едва 9% са виждали доброволци, ангажирани обаче не с партийна, а основно с кампания за Националния референдум.
Акцентът на кампанията се измества от информиране към директно въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. В тази ситуация привличането на избиратели с извън политически средства от скандална започва да става нормална за все по-широки групи избиратели, особено в средите на хората с по-ниски доходи и етническите малцинства.
Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Най-възприемана за нормална е тази практика от хората в по-ниско социално положение: около една четвърт от ниско образованите, между 24% и 28% от жителите на селата и най-вече 53% – 56% от представителите на ромската общност.
Единствено парите на ръка все още се смятат за неприемливи. Седем на сто от хората обаче възприемат и тази оферта за нормална, като делът е двойно по-висок сред ниско образованите (14%), 13% в селата и 54% сред ромската общност.
Един на всеки десети анкетиран твърди, че на него лично са му предлагали услуга или пари срещу вот. Сред българските турци този процент достига 26 на сто, а сред ромите – 35 на сто. Общо 28% от българските граждани заявяват, че такива предложения са получавали техни познати.
Разрастването и все по-голямото разнообразяване на практиките за директно мотивиране на избиратели поражда у мнозинството граждани съмнения за честността на изборите в България. 14% са на мнение, че изборите в страната са честни, а за 50% – те са нечестни. В същата линия са и очакванията за предстоящия местен вот: 17% честни срещу 47% нечестни.
Колкото по-склонни са хората да възприемат практиките за директно въздействие като нормални за политиците, толкова по-малко оценяват изборите като честни. Едва 7% – 11% от избирателите в селата, ниско образованите и представителите на ромски общности смятат изборите за честни и очакват тези след две седмици да бъдат такива. Т.е., в мнозинството случаи става въпрос за осъзнато продаване на собствения глас.
След вече два проведени национални избора през последните години с преференциално гласуване, над 50 на сто от избирателите знаят за възможността да пренареждат партийни листи чрез преференция, включително и листите за общински съветници на 25-ти октомври. По-голям интерес към преференциалното гласуване изразяват избирателите в големите градове и тези с по-добър социален и материален статус.
Общо 58% от българите твърдят, че ще участват на местните избори. Традиционно най-висока е мобилизацията за гласуване сред възрастните хора, в малките селища и особено сред симпатизантите на ДПС (90%).
25% възнамеряват да се възползват от преференцията. Ако този дял се реализира, би нахвърлил дела на ползваните преференции в европейските и парламентарни избори през миналата година.

НАЦИОНАЛНИЯТ РЕФЕРЕНДУМ – ШАНС ЗА ОСУЕТЯВАНЕ ПРЕВРАТА НА КОНТРОЛИРАНИЯ ВОТ
Ако кампанията за местните избори е приглушена, то тази за Националния референдум е почти заглушена. Над една трета от избирателите не знаят за него, като в малките селища, сред хората с ниско образование и младежите от провинцията този дял нараства до над 50%. 74% от избирателите на ДПС също не са чували за него.
Независимо от слабата информираност, 71% от българите смятат, че е важно гражданите да изразят мнението си по въпроса „за“ или „против“ електронното гласуване.
Основните достойнства на електронното дистанционно гласуване се виждат във: по-голяма достъпност на гласуването, особено за българите в чужбина и хората с увреждания (48%), намаляване силата на купения вот (47%). 43% от българите са убедени, че партиите, които НЕ купуват гласове искат електронно гласуване, срещу само 8%, които смятат, че печеливши ще бъдат онези политически сили, които купуват гласове.
Като цяло, всички аргументи „в полза“ на дистанционното електронно гласуване срещат много по-висока подкрепа, от аргументите „против“. За 40% от хората слабата ангажираност на партиите с каузата за електронното дистанционно гласуване е израз на стремежа им за запазване на статуквото. Затова те гледат на този референдум като на шанс да заставят политиците да се съобразяват с мнението на гражданите. Шанс, който ако бъде пропилян, ще заглуши енергията и за други всенародни допитвания.
Към момента на провеждане на проучването 49,3% заявяват, че ще гласуват на Националния референдум. Този дял е изчислен на база реално живущите в страната българи, а не въз основа на твърде раздутите избирателни списъци.
Негласуващите са основно неинформирани избиратели, а не такива, които съзнателно се отказват от участие. Възможно е в този отговор да има известно самопредставяне, тъй като участието в референдума се смята за важно и престижно. Показателно е, че едва 2% твърдят, че референдумът трябва да се бойкотира.
Мобилизацията сред потенциалните участници на референдума е обратно пропорционална на тези на местния вот – най-слабо мотивирани са възрастните, жителите на селата, ромите и симпатизантите на ДПС, а най-голяма е готовността за участие сред висшистите, средното поколение, симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и на Движение 21.
Сред сигурните, че ще пуснат своята бюлетина на Националния референдум, вотът „ДА“, категорично доминира над „НЕ“, в съотношение 77% на 13%.

Общият извод, който се налага от националното представително проучване на Алфа Рисърч е, че най-важната за политическите партии кампания, тази за местния вот, е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие. Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние.
Поради това, и кампанията за Националния референдум, която по същността си е гражданска и при успех ще създаде условия за по-високо участие на хора, които не биха продали гласа си, е сериозно неглижирана от партиите. Независимо от това, ако се реализират заявените към момента намерения за гласуване и при съществуващия категоричен превес на отговора „да“, за първи път в най-новата ни история може да бъде постигната значим резултат с пряко народно волеизявление. Което само по себе си би било победа над стила за печелене на избори, налаган от партиите на настоящия местен вот.
––––––––––––––––––––––––

Настоящото изследване е проведено в периода 1-5 октомври 2015г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Проучването е възложено и финансирано от Институт за развитие на публичната среда.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.