Преди дни ливански вестник публикува материал, препечатан в немската преса, че според източници от българското правителство, разследването за атентата в Сарафово води към Хизбула. А Ливан е ключова държава, защото Хизбула е управляваща партия в нея. В публикацията се появи информация, че има определен натиск от САЩ и Великобритания да се обяви това. На противоположна позиция засега са Германия и Франция. В този смисъл информацията на една израелска телевизия по време на посещението на министър Николай Младенов в страната просто продължи „да разплита“ темата.
Очевиден е интересът към резултатите от разследването, но обявяването на Хизбула за извършител на атентата в Сарафово
би лишил ЕС от възможности за по-активна дипломация
и участие в процесите в региона. И по принцип към цялостно разрешаване и намиране на подход към Близкоизточния проблем.
Не бива да забравяме, че нещата се усложняват с оглед на резултатите от изборите в Израел. Очаква се може би Бенямин Нетаняху да направи коалиция, но от едни по-слаби позиции, каквито имаше досега. Той има по-малка собствена фракция в Кнесета-около една четвърт от състава му от 120 депутати. Същевременно се засилва радикалната десница. Сред нея има противоречиви възгледи, като например, дали да се предизвикват арабите или напротив, трябва да се търси по-нова и различна политика с оглед на статута, който получи Палестинската автономия в ООН.
Вторият мандат на американския президент Барак Обама също би повлиял с голямата трансформация на висшите ешелони на дипломацията и секторите на сигурността. Ключова е фразата му за приключването на десетте години война за САЩ. Това би лишило американската страна от известна активност. Винаги в американската история от Студената война насам, когато американците са декларирали отдръпване от дадени региони и дела, впоследствие нещата не са се развивали добре за американската обща стратегия. Обама беше достатъчно диалогичен през първия си мандат. И очевидно във втория той вече работи повече за историята с идеята да остави някакъв вътрешнополитически отпечатък. През първия мандат това бяха медицинските осигуровки, вероятно през втория това ще са промени в данъчната система, за да се свие ножицата на доходите в американското общество, като се засегнат тези на свръхбогатите. От друга страна е контролът върху ползването на оръжие, но там той навлиза в много деликатна за американското общество тема.
Ситуацията е доста сложна, но в момента нямаме официална информация за резултатите от разследването на терористичния акт в Сарафово и наблюдателите по-скоро преразказват медиите.
Вариант „А“ и вариант „Б“
В този смисъл е интересно да се обсъдят вариант „А“ и вариант“Б“ за това как биха се развили събитията вътрешнополитически, ако на обявения от президента Росен Плевнелиев на 5 февруари Консултативен съвет за национална сигурност се изнесат окончателни резултати от разследването.
В един анализ, разбира се, можем да правим хипотези. Отчитам вероятността, че на 5 февруари ще бъде казана истината за атентата, неопровержимо и потвърдено от солидна доказателствена част, която да е убедителна. Защото общественото мнение е много склонно да вярва на конспиративни теории, така че каквото и да му се каже, то е склонно отзад да търси конспирации и втори план. Но с конспиративна теория не можеш да се бориш, тя с логични аргументи не може да бъде опровергана. Една конспиративна теория, за съжаление, можеш да обориш само с друга конспиративна теория. И с вяра, като при религията.
И все пак, ако твърдо и неопровержимо ние заявим на базата на аргументи и факти, че зад атентата стои Хизбула, ще означава, че до момента или не сме имали достатъчно информация, за да го заявим, или
сме си правили политическите сметки
Които са нормални за една малка държава в такава деликатна ситуация. Оправдавам го, никой не може да ни обвини, когато защитаваме националните си интереси и сигурност. В резултат ние определено даваме коз в ръцете на ЕС да заеме своята позиция по отношение на Хизбула и евентуално, след САЩ, да я обяви за терористична организация. В този случай ние ще потвърдим позицията на Мосад и израелското правителство, която съобщиха на първия ден, почти веднага след атентата. Ако това е истината, ние трябва да я кажем. Нямаме никакво право да я крием с всичкия риск, който може да последва във всяко отношение: за влошаване на отношенията с мюсюлманските държави, за дестабилизиране на позициите ни, които деликатно са били изградени в арабския свят, за вероятно отваряне към терористични акции към наши представителства в чужбина. Най-общо-онова, което минава под параграфа „заплаха за националната сигурност“. Това е вариант „А“, но той е логичният, ако това са истинските данни за събитията. И това е нещо, което се очаква от нас, ако сме истински съюзници в рамките на евроатлантическата общност. Ние бихме си изпълнили съюзническите задължения. И оттук-поемаме риска и да действаме заедно, като разчитаме и на помощ от тяхна страна при необходимост.
У нас съответно ще бъдат затегнати мерките за сигурност и ние като нация трябва да започнем да възпитаваме хората, че трябва да бъдат внимателни и да забелязват нещата, свързани със сигурността. Такъв е съвременният свят. Това ще е съзнателно поет риск, но и едно отговорно държавническо поведение. И не бих обвинил никое правителство, ако заеме такава позиция.
Разбира се, можем да заявим, че нямаме достатъчно данни, уклончиво за кажем, че има само подозрения за участието на организацията, или да посочим друг, например, Ал Кайда. Но степента на риск не е по-малка, ако посочим Ал Кайда. Категорично рискът е същият, но политическият ефект ще е друг. Което ще е плюс за позицията ни в смисъл, че сме държали на истината. Но определено, каквото и изявление да направи кабинетът по повод атентата, то „ще влезе“ във вътрешнополитическа употреба на последната права преди парламентарните избори. Във външнополитически план също ще има резонанс, защото Ал Кайда все пак е организация, много притисната в международен план. А в първия вариант ние ще допринесем същото да се случи и с военното крило на Хизбула.
Посочването на Хизбула поставя един интересен въпрос-възможно ли е това
да обърне нещата срещу кабинета
на предстоящия вот. Каквото и да се каже, ще бъдат направени тънки политически сметки как да бъде използвано. И няма да бъде пропусната възможността за атаки от страна на всички политически играчи в опозицията. Дори да не се назове Хизбула, а която и да е ислямистка групировка за свързана с атентата, това ще налее масло в огъня на така наречените националистически партии у нас. У нас ще се получи още един аргумент за политическо говорене от немюсюлманските партии, който ще влезе шумно в употреба. Не е имало изборна кампания досега у нас и да имаме национално отговорни партии, които да заявят: ето това е националният интерес, независимо какви сме-червени, сини или други. Такава позиция не се котира в България. Причината за това е, че цялото ни политическо говорене, дискусии и прочие, което е било в българската история и преди 1944 г.и преди 1912 г., особено след 1918 г. -вътрешно политическото говорене минава през външнополитическата легитимация. И неслучайно имаме толкова про-едикакви си партии: на русофили, германо и франкофили. Лошото е, че са малко българофилите. Не си спомням, особено в предизборна ситуация, елитът ни твърдо да каже: този въпрос е национален и не се пипа…
Разбира се, по отношение на темата с атентата, е възможно и още известно време да се опитаме да тупаме топката в центъра на игрището. Но не за дълго.
Be the first to comment