Ако я караме все така, Гърмен ще гръмне страшно и за българи, и за роми

Ако я караме все така, Гърмен ще гръмне страшно и за българи, и за роми.

Ето някои, уж чисто информационна заглавия, свързани с днешния протест в гоцеделчевското село село Гърмен. Който бе обявен за национален, но при все това остана твърде минорен и с много познати измерения.

“Ще се лее ли кръв в Гърмен?”, пита се популярна електронна медия. Малко по-ранната дописка на същата медия бе озаглавена: “Гърмен тръпне: Революционни песни огласят площада, мятат кюфтета на скара!”. По-късна информация на друга агенция допълва, че протестиращи замерват жандармерията с шишета от бира и крещят “Смърт на циганите”.

Би било повече от ужасно, ако надвечер се появи заглавие от типа: «Познахме, в Гърмен се ля кръв!».

Ще е трагедия, и то предизвестена.

Поради което трябва да се каже на висок глас, че е проява на височайша глупост разрешението да се провежда «национален протест» в Гърмен точно на 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. Това е профанизация на Деня на Ботев, както и подкрепа за една елементарна, но твърде опасна патриотарщина.

Нейната взривоопасност и противообщественост личат дори от многократно повтаряния лозунг „Циганите на сапун!”. Тези, които го повтарят като зомбирани, може и да не знаят, че сапунът от човешка мазнина върви заедно с концлагерите, газовите камери и политиката за чиста раса. На тях може и да им звучи добре „България – на българите!, но надали вдяват, че деянията им са наказуеми, както от българското, така и от международното законодателство.

Проповядването на расизъм е сериозно престъпление. И това трябва да е ясно дори на така нар. футболни фенове, защото заради техните расистки лозунги клубовете им търпят сериозни наказания и плащат огромни глоби.

На второ, но не по-важност място, трябва да се изтъкне, че бедна демокрация няма никъде по света. Гладът задейства други, често атавистични инстинкти, които за съжаление нерядко се уталожават с кръв. Ивайло Калфин е абсолютно прав, когато казва, че конфликтът в Гърмен е етнически само външно, а по същество е проява на бедността.

„Какво можем да очакваме от хора, които са притиснати до стената и оставени без изход? Те няма да се вслушат колко важно е децата им да се изучат и да се запишат в Бюрото по труда. Те трябва да се нахранят днес. Няма да чуят и иначе уместните призиви да не раждат деца, ако не могат да им осигурят нормални условия. Действия като бутането на незаконните къщи също няма да свършат работа, защото ще напълнят гората над Гърмен с отритнати, преследвани и гладни бездомници, които заради своето физическо оцеляване, ще бъдат заплаха на всички жители от общината. Няма да се получи и възпитателният ефект, защото тези, на които някои искат да дадат урок, въобще не гледат телевизия и не четат медии”, пише Калфин. И е прав, както в тази си констатация, така и в диагнозата, която поставя.

„Парадоксално, маргинализацията става основно и трайно състояние на обществото. Всеки чувства, че заслужава нещо много по-добро, че не заема правилното си място в обществото. Чувството за несправедливост се свързва не само с ромите, които не спазват правила, но и с показния лукс на съмнителни бизнесмени и политици. Народът се изнервя от несправедливости и неравенства, но налита на тези, които са му по-лесни – на по-слабите. Засега…”.

Калфин казва самата истина. Което означава, че е много вероятно да не бъде чут или криво разбран, или думите му да бъдат заглушени от призивите: „Циганите на сапун!”

„Проблемите с ромското малцинство са ясни, те не се решават и се натрупват и с всеки мандат. Ако не започнат да се разрешават постепенно във всички сектори, очаквам да гръмнат пушки. И това ще е трагедията на българския народ, който няма да е успял да накара управниците си да работят в негов интерес”.

Това коментира днес депутатът от Реформаторския блок Корман Исмаилов. – “Проблемът е на управлението на централната изпълнителна и местната изпълнителна власт. Това малцинство е политическо употребено и ние трябва да започнем да реагираме на причините, а не на резултатите”, подчерта Исмаилов.

Вероятно и той няма да бъде чут или ще бъде криво разбран, или ще го попитат защо се е случило Баташкото клане, а сега защитава ромите.

Между другото, българите много обичат да казват: „Постави се на моето място!”. Но винаги, когато се случи нещо подобно на това, което става в Гърмен, никой не се поставя на мястото на отсрещния. Както и никой не се обръща с гняв назад, когато разни НПО-та изядоха милионите, идващи от чужбина за интеграцията на ромите. И почти никой, без извинение за напомнянето, не се сеща за чл. 6 на българската Конституция.

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Незачитането на този член от Конституцията всъщност е трагедия. Защото говори за всеобщото маргинализиране, опростачване, оскотяване и съпътстващата ги първосигнална войнственост.

Тъпо е, много е тъпо!

Като нищо можем да си спретнем една кървава баня – българи срещу роми, но все български граждани срещу български граждани.

А после можем да поканим и миротворци от КЕЙФОР, понеже българските органи и институции нито умеят да предугаждат и да управляват кризи, нито им е по силите да се борят с бедността, нито им отърва, точно преди избори, гражданите да гледат в една посока и да мерят с един аршин.

Гърмен може да гръмне със страшна сила, но може и да остане само скъпоплатен урок. Първото ще е трагедия, а второто май има нещо общо с демокрацията…