Ако по-бързо си отиде служебното правителство – по-добре!

Не искам да подновявам точно сега и точно тук стари спорове за многото сериозни дефекти, подводни камъни, капани и противопехотни мини (от които най-често гинат невинни хора), заложени в Конституцията.
Винаги съм смятал, че служебното правителство може да не е сред фаталните провокации към здравия демократичен разум, дело на онези „бащи“ на конституцията, които създадоха точно такава конституция, че тя да гарантира именно такъв Преход, довел до псевдодемокрация, олигархично управление, преминаване на основните контролни лостове в държавата в ръцете на децата на висшата БКП и ДС номенклатура и техните бизнес-партньори, агенти, доносници, охранители и верни слуги; но съм бил убеден, че то, служебното правителство е нещо изкуствено, политически доста спорно и илюзорно и в никакъв случай не е най-доброто решение. То е донякъде абсурдно изключение от целия замисъл за създаване на парламентарна република, в която президентът има главно представителни функции, а изпълнителната власт е отговорна пред законодателната и може да прави само това, което влиза в законовата рамка, очертана от Народното събрание.
Затова моята позиция е била неизменно, че колкото по-бързо приключи дейността на служебното правителство, толкова по-добре и толкова по-ясно ще се знае при нормално правителство кой за какво отговаря и на какво основание взема решенията си.
При избрано от парламента правителство се създават условия и за носене на политическа отговорност, и за понасяне на санкции от избирателите, ако те преценят, че трябва да наложат такива санкции.
Пиша това, защото виждам колко много и различни коментари има за дейността на това служебно правителство.
Мисля си, че една от основните заблуди в тези коментари е, че всеки вижда само това, което иска да види и че всички сме като онези, дето опипвали отделни части на слона и по тях съдели какво представлява самият слон.
И не може да бъде другояче, защото служебното правителство има само една основна задача, а то се занимава с хиляди други неща и най-малко с нея, затова дава поводи всеки от нас да си взема по нещо от дейността му и по него да съди за самото служебно правителство.
Според мен и така, както аз виждам нещата, служебното правителство не е екип, даже не е ясно дали се събират заедно поне за час на седмица, а министрите му (двама-трима от тях са ми лично много симпатични, точно както други двама-трима физиологически не ги понасям) са основно като директори на дирекции или началници на отдели – вземат разни ежедневни решения, отмятат разни неща, предлагат разни работи, без някаква обща идея, камо ли стратегия – дух на суета и дъх на гонене на насрещен план. Премиерът се държи видимо нарцистично и силно самодоволно, буквално за две седмици той замени своя симпатичен, леко артистичен, интелектуално ироничен, почти сократовски присмех в очите с надута от вътрешно напомпване показност и лъщяща солидност, но от това само започна да ми напомня Тодор Живков в началото на 70-те години, когато бе още младолик, но вече без каскет.
Прав е Талмудът, че ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние. Аз си знам, че съм силно субективен и доста краен – като всеки човек, който казва каквото мисли без да прави тънки сметки за кариера или комисионна… И все пак отново и отново си казвам – да, наистина за себе си съм прав: Колкото по-бързо си отиде служебното правителство, токова по-добре – та да си се завърти нормалният политически цикъл и да се знае кой кой е и за каква купа се бори – за купата на европейските шампиони, за купата на съветската армия или за купата на бистришките тигри.
И без това няма нещо свършено от служебното правителство, заради което да ми се иска то да има и един ден повече управление, отколкото срока, отреден му от Конституцията…

(Източник: https://www.facebook.com/nikolay.slatinski?fref=ts)

Свързани публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.