91 души с високи постове „спестили“ данни в декларациите си

Пропуски в 91 декларации на хора, заемащи високи постове е открила Сметната палата при проверка на подадените документи. Сгрешени данни са подали членове на партийни ръководства, областни управители, членове на политически кабинети и депутати. В „черния списък“ е попаднала Бойка Маринска от РБ – не е декларирала данни за дялове на съпруга си в „ТРИЕРА-1“ ЕООД – Пещера. Колегата ѝ от същата парламентарна група Борислав Великов е „забравил“ да декларира нива от 1999 кв. м в Берковица. Валентин Павлов – пак от РБ, пък е пропуснал да спомене, че има дялове в дентален център, а съпругата му има дялове в „ЦАЙХ“ ЕООД в Перник. Димитър Спасов Димитров от БСП е „спестил“ информацията за три ниви на съпругата си в Сарая, Пазарджишко, а Петър Беков от ГЕРБ е „прескочил“ това, че съпругата му има дялове в амбулатория за детски болести в Ихтиман. Славчо Бинев от ПФ също се е оказал неизряден, защото в декларацията му отсъства фактът, че непълнолетното му дете има апартамент от 45 кв.м в столицата. Полина Карастоянова, пак от ПФ, не е декларирала, че съпругът ѝ притежава урегулиран поземлен имот от 475 кв. м в Малък Извор, община Ябланица. Дяловете си в „Брейн Къмпани“ ООД е трябвало да посочи Росен Петров от БДЦ, но и той не го е направил. Някои техни колеги от АБВ също са се изложили. Иван Станков не е информирал, че има пасище, мера от 2,489 дка и лозя общо 4,695 дка в Ружица, община Болярово, а народната певица Николина Чакърдъкова, която е в ръководството на партията на Първанов, е „изпуснала“ факта, че притежава лек автомобил Санг Йонг Рекстън, както и че съпругът ѝ е с дялове в „Блакорп“ ЕООД.

Законът задължава имуществото си да оповестяват президентът и вицепрезидентът, народните представители, премиерът, министрите и заместниците им, председателят и съдиите от Конституционния съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главният прокурор, областните управители и заместниците им, кметовете и заместник-кметовете на общини. В срок от половин година след като срокът за деклариране изтече, Сметната палата проверява по документи дали информацията, която са вписали в декларациите, отговаря на истината. Открият ли разминаване, одиторите подават сигнали до данъчните и ДАНС.

 

 

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.