670 хиляди тона храна отиват на боклука. Бедните у нас са 1,6 милиона души

 

Годишно у нас се изхвърлят 670 хиляди тона храни, въпреки че в България над 1,6 млн. души живеят под прага на бедност и оцеляват с по-малко от 330 лв. на месец, количествата храна, които се унищожават годшно са в стряскащи обеми. Това сочат данни на Европейската комисия, поместени в общоевропейско изследване за разхищаването на храна. Тези количества се равняват на над 2,2 милиарда порции храна на година (при порцион от 0.300 кг на едно ястие), като тази храна би била достатъчна да се изхранят българите, живеещи под прага на бедност за период от 15 месеца!

Тук е важно да подчертая, че това са данни при приложен минимум сценарий, тъй като в нашата страна не се води всеобхватна статистика за количествата на храната, която се унищожава. Съществуват данни за храните от животински произход, за които има законоустановена процедура те да бъдат изгаряни в екарисаж, но храна се похабява на всеки един етап от хранителната верига – от полето и фермата, през предприятията за производство и преработка, тъговските вериги, ресторантите и други места за приготвяне на храна, до трапезата ни вкъщи. По целия този път се натрупват над 670 000 тона храна, която отива на боклука по много различни причини, повечето от които са преодолими пречки и има смисъл да се търсят решения тази храна да бъде спасена и оползотворена, като бъде предоставена на хора, които живеят в лишения, а някои дори хронически гладуват.

А бедните хора в страната ни не са никак малко! На фона на толкова много храна, която годишно се разхищава, за бедността в България се води официална статистика и се знае, че България е сред страните в Европейския съюз с изключително високо равнище на материални лишения. През 2011 г. 4 на всеки 10 българи живеят в материални лишения. В Европейския съюз в такова състояние са едва около 1 от 10 души.

Разходите за храна са тези, които бедните хора силно редуцират, за да посрещат други важни разходи. По данни на НСИ за годишните разходи на домакинствата и лицата за 2013 г. е видно, че средно на едно лице в домакинство се правят разходи за категорията „Храна и безалкохолни напитки” равни на една трета от средния доход на такова лице в България, т.е. 33.2 % от доходите на лице в домакинство се използват за закупуване на храни (или в стойност 1480 лв.). Този процент е изключително висок и неколкократно надхвърля втория по значимост разход – този за „Жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди”, за което се изразходват средно 14.2 % от доходите на човек в домакинството.

По данни на EU-SILC за 2012 г. 51,8% от българите не могат да си позволят да се хранят пълноценно, като не могат да си позволят да консумират месо, риба или еквивалентно количество белтъчини всеки втори ден, а по данни за 2013 г. – 53.5 % от населението или 3 895 892 души.

Децата в България на възраст от 1 до 15 години (над 1 милион по официални данни на НСИ) се хранят най-зле сред европейските си връстници – 34,5% от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. В България всяко трето дете не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят. По този показател далеч зад България са страни като Словакия и Унгария, където едва 13% от децата нямат всекидневен достъп до месни храни.

На фона на острата нужда на голям брой хора от достъп до пълноценно хранене и наличието на значим обем от храни в хранителната индустрия, които поради свръхпроизводство, технологични или други причини могат да бъдат използвани за социална подкрепа при наличие на професионална организация за това, от януари 2012 г. в България стартира дейността си Българската хранителна банка – организация, която управлява една проста, но ефективна и добре координирана система за оползотворяване на хранителните продукти като спасява годна за консумация храна и я предоставя безплатно на бедни и социално слаби хора. Срещу 1 един лев вложен финансов ресурс Българската хранителна банка успява да осигури храна на стойност поне 5 лв. Развитият модел на БХБ е с висока ефективност, тъй като осигурява достъп до храни с нисък административен разход, тъй като основният ресурс – храната – е дарена. Такъв достъп не може дългосрочно да се осигури от други модели, които използват финансови средства, за да купуват храна.

Важно е да се насърчава и подкрепя работата на организации като Българската хранителна банка, защото това е работещо решение както за намаляване на глада, така и за ограничаване разхищаването на годна за консумация храна. Това е система, която работи в цял свят, а в България – от последните три години и то при абсолютно спазване на всички стандарти за безопасност и качество на храната. Хранителната банка е алтернатива на унищожаването на годна за консумация храна, която не може да се реализира на пазара, но може да се оползотвори за постигане на висок социален ефект. От момента на своето създаване през януари 2012 г. до сега БХБ е събрала и раздала над 770 тона храни на обща стойност над 2 200 000 лева. Това е годна храна, която вместо да бъде унищожена е достигнала до над 37 000 нуждаещи се българи.

За съжаление, налице са фактори, препятстващи развитието на Хранителната банка в по-голям мащаб основно поради липсата на стимули за даряване на храни за благотворителни цели от производители, преработватели и търговци на храни, въпреки наличието на потенциал за това. Проучване на Българска хранителна банка сред бизнеса показва, че фирмите биха били насърчени да предоставят хранителни продукти за социални дейности, при условие че се осигури неутралност на данъчното облагане във връзка с безвъзмездните доставки/дарения/. В момента, обаче, дарителите са задължени да заплащат 20% ДДС върху стойността на дарените храни така сякаш ги продават.

Данъчните облекчения

Хипотезата, че намаляване или отпадане на ДДС при дарения на храни ще създаде възможности за злоупотреби е становище на институции, които би следвало да участват в обществения дебат и в търсенето на такова благоприятно решение, за да се направи възможното и храната да се оползотвори, и по-малко да са бедните българи, живеещи в глад и лишения. Намирането на такова решение може да има висок социален ефект и да се разходват много по-ефективно средствата, отделяни за социални политики и практики и за борба с бедността. Говорим за разумното и устойчиво управление на съществуващи ресурси, които просто се похабяват! Презумпцията, че ще се краде повече е опровержима и едностранчива. Нека разгледаме действащия сценарий. При липса на облекчения за производители, преработватели, търговци, които искат да дарят храни, вместо да ги изхвърлят, те трябва да платят 20% ДДС. Те, обаче, избират да унищожат тази храна, защото таксите за унищожаване са в пъти по-ниски от налога, с който се облагат даренията. Така храната носи допълнително разходи за съхранение, транспорт и логистика и като изтече срока й на годност – се бракува. Бракът не се облага с ДДС т.е. държавата нищо не получава от тези храни. За жалост те не са стигнали и до трапезата на нуждаещи се хора, въпреки че това е разумният избор, който в България се наказва – да, актът на даряване са наказва с 20% ДДС. И така губят всички – собствениците на храната, които плащат за нейното унищожаване; държавата, която не е получила нито лев от ДДС, тъйю като храната е бракувана и унищожена; и най-вече нуждаещите се хора, които остават гладни, както и социалната система, чиято работа може да бъде облекчена с тези допълнителни ресурси в подкрепа на бедните хора.

В почти всички европейски страни са намерени работещи решения, когато се касае за даряването на храни с нарушена опаковка / грешно етикетиране / приближаващ срок на годност и т.н. като алтернатива на брак и унищожаване на напълно годна храна. В този смисъл е логично и в България да се потърси идентично данъчно третиране при безвъзмездните доставки на такива храни с това при брак, т.е. да се осигури неутралност на облагането с ДДС, намаляване на ДДС ставката или стойността на храните, които не могат да бъдат продадени поради изброените причини.

Подобен режим за неутрално данъчно третиране в рамките на ЕС се прилага на база на различни по вида си нормативни решения. Проучване, извършено от Price Waterhouse Coopers по поръчка на Българска хранителна банка показва, че в 12 от държавите-членки разходът за ДДС, който фирмите – дарители на храни понасят, е минимален или равен на нула. Този ефект се постига по различни начини – на законодателно ниво или чрез тълкуване на правните норми по начин, който да минимизира данъчната тежест за дарителите на храна. Някои от тези държави са предвидили нулева ставка за основни хранителни продукти по принцип, но в по-голяма част от държавите, предоставили облекчен режим на даренията на храна, това се прави целево – за да се насърчи дарителската активност и да се намали унищожаването на храна. Механизмите за неутрализиране на ДДС-ефекта варират от определяне на близка до нулата основа за изчисляване на дължимия ДДС, тъй като храните се считат негодни за търговска употреба, т.е. с незначителна търговска стойност, до поставяне на количествени ограничения за определен дарител, под които се прилагат съответните облекчения. Дори при някои от държавите – членки, които формално поставяме в списъка с държави без данъчни облекчения на даренията на храни в ЕС, е известно, че съществуват индивидуални случаи, при които държавата допуска на практика минимизиране на разхода на ДДС по един или друг начин.

Обобщение от проучване на ДДС третиране на дарения към хранителни банки в държави-членки на ЕС

Никакъв (или минимален) ДДС разход при дарения към хранителна банка (12 държави)	Австрия, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Франция
Дарения към хранителна банка с ДДС разход (15 държави)	Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Испания, Кипър, Латвия, Люксембург, Словакия, Словения, Финландия, Холандия, Чехия, Швеция

В различните държави, за да бъде приложим режимът, при който даряването към Хранителната банка не предизвиква ДДС разход, трябва да бъдат изпълнени определени условия, в това число:

• В Австрия дарената храна трябва да бъде вече негодна за търговско разпространение (напр. срокът на годност наближава или търговецът не може да продаде хранителните продукти поради презапасяване или други причини).

• Във Великобритания даренията към регистрирани благотворителни организации не предизвикват ДДС разход.

• В Естония даренията към хранителна банка подлежат на облагане с ДДС, но данъчната основа е равна на по-ниската от цената на придобиване или пазарната стойност. Пазарната стойност на дарената храна е много ниска, когато срокът на годност наближава.

• В Ирландия, Малта и Великобритания няма ДДС разход при даряване, тъй като голяма част от основните хранителни продукти се ползват от нулева ставка на данъка.

• В Италия дарената храна трябва да бъде негодна за продажба поради грешки в опаковането, етикетирането, претеглянето или наближаване на срока на годност.

• В Литва стойността на храната, дарена на краен получател не трябва да надвишава 72 евро.

• В Румъния даренията могат да не предизвикат ДДС разход, ако тяхната обща стойност годишно не надвишава 0.3% от оборота на дарителя.

• В Унгария търговецът не дължи ДДС, ако са дарената храна не е била закупена първоначално с цел да бъде дарена впоследствие.

• В Германия ДДС върху хранителните стоки е намалено на 7% (от 19%).

Тъй като при въвежането на данъчни облекчения е необходимо да се гарантират механизми за избягване на злоупотреби с тях, промените в данъчното законодателство могат да се обвържат с регистрационни режими, специалния статут на Хранителната банка и изискванията за отчетност, които да се въведат с общи законодателни текстове, касаещи работата на Хранителната банка. Така например в момента се разработва нов Закон за храните, в който се предвижда да бъде дефинирано като възможност хранителното банкиране и да се определи статута на хранителната банка като оператор с храни.

Възможните решения

За наша радост все повече са хората и институциите, които виждат високия потенциал от подкрепа на социална система, в която принос може да има хранителната банка. Хранителният бинес подкрепя дебата и застава на нашата позиция, че съществува много годна за консумация храна, която не може да реализира чрез търговска дейност и би дарявал в подкрепа на нуждаещи се хора при наличие на повече стимули за даряване. При тази ситуация има нужда от повече политическа и управленска воля в търсене на промяна. Готови сме да предложим съществуващите практики от други европейски страни и да обсъждаме най-удачното решение за нашата страна. Не целим изцяло отпадане на ДДС с цената на всичко, но настояваме за намиране на целесъобразно и законосъобразно решение на проблема с унищожаване на годна храна. Възможни са редица регистрационни и контролни механизми, както и определин ограничения, които да правят механизма на даряване надежден, проследим и прозрачен за институциите, които имат опасения от злоутореби. Не е логично да се плащат милиони левове субсидии годишно за унищожаване на храна, която дни по-рано може да бъде оползотворена в подкрепа на бедните български граждани. Пак подчертавам – държавата не печели от унищожаването на храна, защото колкото повече храна се унищожава, толкова повече пари се дават допълнително за работата на местата, в които тя се изгаря, а те работят на субсидия. А ДДС не влиза в хазната!

Същевременно България разчита на пари по оперативаната програма за осигуряване на храни за най-нуждаещите се български граждани, с които ще закупува храни почти на пазарна стойност докато унижоващането на годна храна паралелно с това ще продължи. Има голям смисъл и висока добавена стойност в това да се търси възможност храните, които могат да бъдат спасени в България да допълват тези усилия на държавата и така да бъдат хранени повече хора, с по-пълноценни храни.

Как е в Европа

В цяла Европа проблемът, свързан с унищожаването на годна храна е много наболял – почти 90 милиона тона храна се разхищава в Европа докато над 79 млн европейци живеят в лишения и недостиг на храна. Директивата, за която говорите поставя определени задачи пред европейските страни за намаляване на обемите на унищожаване на храни с поне 40% до 2020 г. От 9 юли тази година има решение на Европейския съвет, което определя нуждата от предприемане на още по-строги мерки в тази посока още до края на текущата година. Една от възможните мерки е именно създаване и функциониране на режими, благоприятстващи оползотворяването на произведени храни, които не могат да се реализират чрез търговска дейност, но има смисъл да бъдат използвани в подкрепа на хора, които не могат да си купят храна. Да вземем за пример Франция – страна, в която от 30 години функционират хранителни банки. Днес те са 79 хранителни банки и 23 техни сателитни организации. Това е страна, в която бизнесът е насърчен и стимулиран да дарява своята излишна храна. Това е страната, в която някои търговски вериги спряха да предлагат промоции на хранителни продукти, за да ограничат потреблението на храна, която е на изгодна цена, но на практика надвишава потребностите на домакинствата. Франция е страната, в която през последните месеци бе приет дори закон, който забранява годна храна да бъде унищожавана.

За нашата българска действителност това звучи революционно, може би. Затова ми се струва, че са възможни поне няколко разумни мерки, които не създават ограничения и забрани, а напротив – възможности. За едната вече стана дума – данъчен режим, насърчаващ даряването и определяне на налог, който е по-изгоден от таксите за унищожаване на храна. Втората възможност е да бъдат създадени мерки за подкрепа на дейности, свъзани със спасяване на храна, както предвижда Регламент 223 / 2014 на Европейския паррамент и Съвета относно Фонда за подпомагане на най-нуждаещите се лица. В приложение на този Регламент у нас стартира Оперативната програма за подпомагане с храни на най-нуждаещите се български граждани, но в нея за жалост са предвидени единствено средства само за закупуване на храни като основно материално лишение. Българска хранителна банка призовава Министерство на труда и социалната политика да обърне внимание на Регламент 223 и за следващата година да договаря и подкрепа за мерки, свързани със спасяване на храна, която е тук в нащата страна и се унищожава ежедневно. Това е възможност, определена в чл. 4 на Регламента където се казва „Фондът може да подкрепя дейности, свързани със събирането, транспорта, съхранението и разпределянето на дарения от храни”.