560 хиляди българи вкусиха от дискретния чар на властта

За 23 години демокрация в България имаше 7 избора за народни представители. Ако прибавим и предстоящия вот тази година, за да влезем в рамките на числото 23, изборите стават 8. За това време имахме 10 премиера, които съставяха кабинети в рамките на мандата си, като някои от тях сменяха половината кабинет, по средата на управлението. Имаше 5 избора за президент и вицепрезидент, 6 избора за кметове на община, район или кметство и общински съветници и един пряк избор за евродепутати. В много общини включително и в София, имаше предсрочни избори за кмет, а някъде и за общински съвети.
 

Около 1500 минаха през парламента

Реших да направя приблизителна, подчертавам приблизителна, калкулация за това колко от българитеq по един или друг начин – за годините на демокрацията, са се докоснали до властта на национално, областно и местно ниво. Като се има предвид, че във всяко следващо народно събрание 80% от депутатите бяха нови, (няма смисъл да обяснявам защо), то следва, че около 1500 българи за 23 г. са стъпвали в парламента, само за един мандат. Кметовете на общини са 264, голяма част от които също изкарват само по един мандат. Изключенията са много малко.
 

1100 са били кметове на общини

Да приемем, че ако 70% от кметовете на общини се сменят на всеки избирателен цикъл, то след 6 избора за кметове, 1100 българи са били кметове на общини. Кметовете, както му е реда, си назначаваха собствена администрация. С поне двама заместник- кмета, значи още 2200 души. Като прибавим кметовете на райони и кметства, които са общо около 4000, и предположим, че 50 % от тях изкарват също само един мандат, то следващото число, което трябва да прибавим е 11 000. Те също имаха поне по един заместник- кмет, тоест цифрата става 22 000. Общинските съветници меняха бройката си през годините, между 8000 и 5000. Осредняваме  ги  на 6500.
 

19 хиляди общински съветници

Общинските съветници също всеки нов мандат се променяха драстично. Да приемем, че 50 % от тях са били общински съветници само веднъж. При тази хипотеза, за 23 години се оказва, че общински съветници са били 19 000 българи. Новото областно делене,  въведено от правителството на СДС, формира 28 области. До 1998 г. бяха 9. Всяко правителство сменяше всички областни управители, с изключение може би на двете служебни, но затова си трябва по-дълго проучване. Значи 8 правителства и две служебни. Ergo – около 250 души са били назначавани за областни управители в периода след 1989 г. Те, естествено, обръщаха с главата надолу администрацията на областта и си назначаваха техни хора. Заместник-областните управители обикновено са двама. Следователно 500 души са били заместник-областни управители.
 

210 министри

Какво излиза? 10 правителства, 10 премиера, 30-40 вицепремиери,  210 души министри, и 420 –заместник-министри.
Дотук приблизителната сума на хората с власт общо е  48 000 души. Всяко правителството обаче, сменя тутакси и всички шефове на децентрализираните структури. Или 16 министерства и 28 области означава 448 позиции, които също си имат шефове и зам.- шефове. Тоест, прибавяме още 1000 души. Но да не забравяме, че се сменят и председателите на  агенции, бюра, дирекции, инспекции, комисии, комитети, служители, съвети, управления и центрове!? Прибавяме също така висшата администрация на парламента, президентството, Министерския съвет, и всяко отделно министерство, областите и общините. Висша, в смисъл до Директор на дирекция. По-надолу не са интересни и обикновено си остават константна величина, освен когато чистката не е тотална. Няма човек или институция, която да каже обобщения брой на изброената по-горе висша администрация, която се сменя на всеки изборен цикъл. Да не говорим за броя на външните съветници, които всеки от висшестоящите може да си назначи на граждански договор. В случая изобщо не визирам обикновените чиновници и държавни служители, които всъщност теглят каиша. Всички тези агенции, бюра, дирекции, инспекции, комисии, комитети, служители, съвети, управления и центрове са пример за „живот след смъртта“, както някога ги нарича Рейгън. Познавам един колега, който работеше в агенция, където за година и половина се смениха 3-ма изпълнителни директори. Та ако въз основа на това, направим свръхмощно, и поради това, много вероятно невярно предположение, тази висша администрация, която не властва директно, а косвено, е около 30 000 души. Но, да не забравите. Те се сменят на 4 или 5 години. Най-големи размествания стават след парламентарните и местните избори. И така, приблизително 80 000, ( по-горните 48 000 плюс 30 000 висша администрация) души, се завъртат по целия ешелон на властта. Умножаваме по 7 (осреднената между парламентарните и местните избори цифра)  по 80 000. И така за 23 години, 560 000 българи са вкусили малко или много от дискретния чар на властта.
 

След 184 години всички българи ще са преминали през властта

Като се има предвид, че 7 000 000 сънародници  имат право на глас, а обикновено гласуват около 4 500 000, се оказва че 12%  от гласуващите вече са били във властта. Нека довършим докрай тази спекулативна математика. Ако за 23 години 12%  от гласуващите българите са се докосвали до властовите структури,  то за колко години всички българи, които гласуват, ще  успеят да го направят поне по един път? Ако се запази темпът – след 184 години. Е, като се има предвид, че след изборите тази година, ни чакат още четири поредни избора до 2017, и още 4 до 2021, то може да се приеме, че 184 години ще са твърде много, за да се изпълни съкровената мечта на почти всеки българин да има пръчицата на чичо Денчо. Въпреки всичко, българинът мрази властта. Мрази я, преди да я е опитал, защото не я е опитвал. Мрази я и след като е бил в нея, защото вече не е в нея. Разбираемо е. Преди време един италиански социолог беше предложил всеки ден по общественото национално италианско радио за 5 минути да се четат по реда на азбуката имената на всички италианци. За да може всеки от тях, поне веднъж, да чуе името си по радиото и да преживее своята 5 секундна слава. За българите прочитането на името не е достатъчно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.