54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи

Сред младото поколение в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът. Това каза пред БНР проф. д-р Петър-Емил Митев относно мащабно изследване на младежта, проведено от „Галъп интернешънъл“.

Международният изследователски проект е проведен едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество.

Проф. Митев посочи положителните нагласи сред младото поколение в България:

„Нашата младеж е в много добро здравословно състояние. Над 50% от младите казват, че са в отлично здраве, 30% казват – много добро, малък процент го определят като добро и само 1% казват „средно“. Нашата младеж живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон. Изчезнали са разликите между града и селото по отношение на компютризацията, освен в броя на компютрите. 94% от българските младежи притежават компютър в семейството си, а 44% посочват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има постоянен достъп до интернет. Само 11% от младежите нямат автомобил в семейството. 87% от тях имат самостоятелна стая. 40% от младежите се чувстват граждани на света, а 55% се чувстват европейци, 90% се чувстват българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи“.

Лошата новина от изследването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа, отбеляза проф. д-р Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат – беден се преплитат с етническите дистанции.

„Младите хора посочват неочаквано много за наличието на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на образователната подготовка и трудовата реализация е съществено – за едно учиш, а след това работиш друго“, коментира социологът. По думите му въпреки това има висок стремеж към висше образование.

„Това е по-спокойно поколение, липсва онази нервност, която беше характерна за времето на прехода“, каза в заключение проф. Митев.

Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.

Политическото отчуждение е нараснало, отбеляза още той и добави, че това се отнася също за участието в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите проявяват такъв интерес, освен това те не са от най-добрите:

„Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.