Човешката история е единствената история, която познаваме днес. Това изречение може да звучи странно, но всъщност е един простичък факт. Това, което хората са изградили, разрушили, измислили, забравили, приели и отхвърлили изгражда образа на тази история и очертава опита на цяла една цивилизация. Те не са имали от кого да се поучат и чии грешки да обмислят. Разчитали са и продължават да разчитат единствено на себе си и собствените си действия. Следователно е било невъзможно тези грешки да се предотвратят, неизбежно е било хората да изстрадат истините, които ние днес имаме за „очевидни”. И въпреки това няколко хиляди години не са стигнали на най-разумните същества в природата за да достигнат до пълен мир със себе си. Както се пее в една песен на U2 „Ние сме едно, но не сме еднакви”.
Според дефиницията, която можем да открием в повечето правни речници, престъпление от омраза представлява криминален акт, извършен срещу човек, група хора или имущество, който е мотивиран отчасти или изцяло от убежденията на престъпника касаещи расата, сексуалната ориентация, религията, етническия произход или физическите или умствени увреждания на потърпевшия индивид или група. Звучи малко объркващо, но нали трябва да сме в научна изправност. Всъщност това понятие обобщава всички актове на насилие или посегателство върху хора заради техни белези, характеризиращи ги отчасти, но в никакъв случай не напълно. Важно е да се отбележи, че определението варира в зависимост от законите на различните страни.
Много хора си представят, че извършителите на престъпления от омраза са изпълнени с гняв нео-нацисти или скинове. В противоречие с това разпространено схващане, изследването на Д-р Едуард Дъмбар, клиничен психолог в Калифорнийския университет, показват, че от 1459 регистрирани такива актове в Лос Анджелис за периода 1994-1995, по-малко от 5% са причинени от членове на организирани групи.
Според проучванията, повечето престъпления от омраза се извършват от иначе спазващи закона млади хора. Техните действия рядко са плод на обмислени планове. Какво тогава мотивира поведението им и причинява тази агресия? В следствие на редица причини като възпитание, среда и други външни фактори, хората често си изграждат грешни представи за различни неща около тях. В повечето случаи те нямат абсолютно никакъв личен опит или приближение с темата. Това е основата на която се градят далеч по-сложни психологически процеси. Те обикновено се крият в различни личностни проблеми и комплекси, които са така дълбоко скрити, че самите хора не знаят за тях. Разпространени причини за проява на агресия са проблеми със собственото себеопределяне на извършителя. Известен факт е например, че Адолф Хитлер е бил наполовина евреин. Също така често най-изявените хомофоби в действителност са хомосексуални, а една от причините за нападения срещу хора с увреждания е наличието на подобни случаи в семейството на агресора. Като ярък пример може да се разглежда моделът във филма „Американски прелести”. Друг мотив за скрита агресия у извършителя е желанието му за себеутвърждаване за сметка на по-слаби от него. Тук принадлежността на жертвата към дадената група е оправдание за отсъствие на вина, като по този начин личните „качества” на извършителя се оценяват най-пълно от околните. Често срещан резултат от подобни личностни проблеми е изнасилването на момичета с хомо- или би- сексуална ориентация. Възможни причини за извършване на престъпления от омраза са още страх, депресия и други психологически проблеми, както и за забавление.
Не само извършителите обаче отличават престъплението от омраза от останалите криминални актове. Според четиригодишното изследване на Д-р Грегъри Херек от Американския институт по ментално здраве, жертвите на подобни случаи са показали значително повече признаци на психологически стрес, включително депресия, стрес и гняв, отколкото жертвите на престъпления от друг характер. Често срещано явление е развиването на различни фобии. По време на изследването, Д-р Херек е установил, че психологическите проблеми на вторите отшумяват до две години след случилото се. Престъпленията от омраза от друга страна продължават да имат силно влияние върху психическото състояние на жертвите дори пет години по-късно. Това може да доведе и до сериозни личностни разстройства.
От сравнително кратко време по света се водят статистики свързани с престъпленията от омраза. Най-подробни и достъпни са тези в Съединените щати, тъй като се извършват от самото Федерално бюро за разследване. Едва през 1990 в САЩ е приет закон, който криминализира престъпленията от омраза и към него е създаден Акт за статистика на престъпленията от омраза, който задължава националните агенции да публикуват ежегодно доклади за данните свързани с темата. През 1994 законът е допълнен, като в категорията „престъпление от омраза” са включени и престъпления на основа физически увреждания.
В най-общ план престъпленията от омраза се разделят в пет групи, в зависимост от мотива на извършването им. Според общата статистика на ФБР за последното десетилетие най-висок е процентът на престъпленията породени от расова нетърпимост – около 50%. Следват нетърпимост на основа сексуална ориентация – 16%, вероизповедание – 16% и етническа принадлежност – 14%. Най-редки са случаите на нападения заради физически недъзи – по-малко от 1%. Трябва да се отбележи, че в близо 1/3 от случаите на престъпления на расова основа жертвите са били представители на европеидната раса, а в едва 1% от тези на сексуална основа – хетеросексуални.
Първият доклад подготвен от ФБР за 1991 година показва, че докладваните престъпления от омраза са били 4,558. Според доклада за 1992 година броят на тези престъпления е бил близо два пъти повече от предходната година. Тази огромна разлика не се дължи на двойния ръст на тези криминални актове, а на сигурността, която новия закон дава на американските граждани. Броят на жертвите на престъпления от омраза през различните години е променлив като до 2001 година се забелязва тенденция за увеличение. През 2002 година се наблюдава рязко понижение с 23% в сравнение с предходната година. Всички тези данни са подадени от 85% от американските агенции. Останалите не предоставят информация.
Анализатори от неправителствени организации твърдят, че въпреки данните на ФБР за около 8000 престъпления от омраза на година, фактическият им брой е над 50 000.
Be the first to comment