На Седмия международен фестивал на поезията, който стартира на 15 септември в Концертно студио на БНР – Варна бяха представени 5 новоизлезли книги в библиотека „Славянска прегръдка“: „Ранени от СЛОВОТО” от Мина Карагьозова, „Ескизи върху водата“ от Виктор Мелник (Украйна), „Ей, Смърто дърто!“ от Спаска Гацева (България), „Славянски камък“ от Валерий Латинин (Русия) и „Зимни портокали“ от Диана Буразер (Хърватска).
В експозето си председателката на Славянска литературна и артистична академия Елка Няголова каза: „Тази година се осъществява на два етапа – през май и през септември. Така пожелаха ценителите на поезията и многобройните радетели на славянството. И докато майският фестивал беше като пълноводна река (повече от 60 поети от 20 страни, представени в 10 града на България), то предстоящият е умъдрен и плодоносен – както подобава на есента.“
След поименно представяне на всички участници във фестивала, първа думата взе Неда Антонова – една от най-известните писателки в съвременна България. Нейната роля беше особена – да импровизира в духа на съвременната притча – да говори за изневярата, но не за баналното житейско „хамелеонство“, а „измяната“, която е по-висшето стъпало на всеки творчески натюрел – изкачването от поезия към проза: „Поезията е нашият вик за взаимност, това е желанието да бъдеш чут, забелязан, харесан, обичан, прегърнат. Поезията е някакъв много силен вътрешен глас, който невинаги ние разбираме и искаме да го изразим за другите. Всичко това е чудесно! …За младия поет не съществува нищо друго освен огромната поетична слава, която го очаква. Но какво става в един момент? Неизвестно, необяснимо, изведнъж поетът отказва да върви напред със сърцето, отказва да пее и плаче, обръща се с гръб към света … и започва да пише романи – един, два, пет, петнайсет… Какво става с поета? Поетът изневерява. Авторът напуска поета, но поезията не напуска автора…“ (цялото есе на Неда Антонова ще публикуваме допълнително).
Всеки един от авторите на премиерни книги разказа за пътя на своята книга: Мина Карагьозова – за общата си работа с Елка Няголова, редактираща книгата под напора на февруарските събития; Виктор Мелник – за невероятното творческо сътрудничество с поетесата-преводачка Бойка Драгомирецкая; Диана Буразер – за мечтата си да види своя книга на български език; Валерий Латинин – за вселената от взаимности (преводи и творчество) с три преводачки на неговата книга; Спаска Гацева – за щастието да бъде част от духовното царство на славянството и чрез новата си книга да се впише в хрониката на литературната история.
Вечерта бе накъсана от музикалните интермедии на едни талантлив инструменталист – Краси Петров (саксофон).
В този първи ден на фестивала участваха:
1. Людмила Снитенко, Русия
2. Елена Иванова-Верховская, Русия
3. Елена Жилейкина-Исаева, Русия
4. Татяна Житкова, Латвия
5. Андрей Корсаров, Латвия
6. Енерика Бияч, Хърватска
7. Диана Буразер, Хърватска
8. Валерий Латинин, Русия
9. Йованка Стойчинович – Николич, Република Сръбска
10. Йелина Джуркович, Република Сръбска
11. Виктор Мельник, Украйна
12. Ян Рихнер, Полша
13. Анжела Димчева, България
14. Мина Карагьозова, България
15. Спаска Гацева, България
16. Дафинка Станева, България
17. Райна Йотова, България
18. Антонин Горчев, България
19. Станислав Григориевич Бондаренко, Украйна
20. Георги Венин, България
21. Станислав Пенев, България
22. Галина Иванова, България
23. Радостина Драгоева, България
24. Елица Виденова, България
25. Росица Бърдарска, България
26. Милена Белчева, България
Be the first to comment