300 хиляди деца са отпаднали от училище за последните 10 години

За последните 10 години между 250 и 300 хил. българчета до 17 години са напуснали образователната система, показват официалните статистически данни.
Представители на Европейския младежки форум, младежки организации, социални партньори и млади предприемачи обсъдиха негативната тенденция, както и мерки за преодоляване на проблемите около младежката заетост на българския пазар на труда.
Прилагането на мерките по европейската инициатива “Гаранция за младежта” включва няколко ключови фактора: борба срещу ранното отпадане от училище; по-лесно получаване на първа работа след напускане на образователната система; привеждане на образователната система от теорията към практиката; срещи между безработни младежи и реалния бизнес и други.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) от около 750 хил. ученици в системата на средното образование
близо 18 хил. са напуснали обучението си през 2012 г.
Това е най-ниската цифра на ученици, напуснали образованието си през последните 10-12 години. През 2003 г. и 2004 г. например броят на напусналите средното си образование българчета е най-висок и надхвърля по 31 хил., а през следващите години до днес варира между 20 и 30 хил.
Висока е и безработицата сред младите българи на възраст 15-24 години – през 2012 г. тя е била около 65 хил. души.
Налице е също тотално обръщане на пирамидата на възрастовата структура на населението у нас
за последните няколко десетилетия. Докато преди 40 години основата на пирамидата са били младите хора – сега ситуацията е точно обратната и преобладават хората на пенсионна възраст за сметка на младите българи.
Според представителни данни на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи през 1970 г. при население от 8,5 млн. души българите до 17-годишна възраст са били около 27,5% или около 2,3 млн. През 2012 г. българите до 17 години (при 7,2 млн. души население) вече са около 16%, или 1,1 млн.
За последните 40 години, следователно, броят на младите българи се е стопил с повече от 1 млн.
За сметка на това са се увеличили българите на възраст над 65 години – през 1970 г. те са били 9,7%, или около 800 хил., а през 2012 г. – те са близо 19% от населението на страната или около 1,4 млн. пенсионери.
Правителството прие Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, разработен в изпълнение на препоръка на Съвета на ЕС. Съветът на ЕС препоръчва на държавите-членки да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 г. ще получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Гаранцията ще се прилага поетапно.
На младежите, регистрирани в бюрата по труда, предложение ще бъде отправяно до края на четвъртия месец от регистрацията им. Младежите, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда, ще бъдат информирани за услугите, които могат да ползват след регистрация в бюрата по труда в срок до един месец след тяхното идентифициране.
През 2014 г. с приоритет ще се финансира обучение и заетост на младежите до 24 г. включително с основно и по-ниско образование (преждевременно напуснали образователната система), чиято регистрация в бюрата по труда е с продължителност до 4 месеца.
За младежите с висше и средно образование с продължителност на регистрацията в бюрата по труда до 4 месеца ще се финансира започването на първа работа (стажуване).
Конкретни мерки за преодоляване на младежката безработица вече на практика са приложени във Финландия и Австрия – там
83% от търсещите работа младежи са получили успешно предложение в рамките на три месеца след като са се регистрирали като безработни.
Общите разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната възлизат на 21 млрд. евро годишно.
В ЕС са младите безработни на възраст до 24 години са около 5,5 млн., а в някои страни като Испания и Гърция младежката безработица надхвърля 50%.
По данни на “Евростат” младите хора, които не работят и не учат, струват на ЕС около 153 млрд. евро годишно – т.е. бездействието струва много повече на европейците, отколкото грижите по намирането и осигуряване на работа на младите хора.
Източник: БТА

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.