Димитър Ризов, 125 СУ “Боян Пенев”, клуб по журналистика
На 3 март отбелязваме 145 години от подписването Санстефанския предварителен мирен договор, който празнуваме като национален празник. И тази година защитниците на 3 март и противниците на тази дата ще се срещнат на бойното поле на политиката. На него ще се противопоставят 3 март на 6 септември, 3 март на 22 септември, 3 март на 24 май. Ще стане ли март септември или май?
Противоречивата дата
3 март е една от най – противоречивите дати в съвременната българска история. За част от обществото празнуването й е признание на невъзможността българите да се освободят без помощта на Русия. За друга част тази дата е символ на кулминацията на петвековната борба за национално освобождение. Както често се случва в живота, истината се крие някъде по средата.
Основен аргумент срещу честването на 3 март е начинът по който се достига до подписването на Санстефанския мирен договор. Освобождението на българите се осъществява благодарение на намесата на чужда сила. Договорът, подписан в Сан Стефано, е само предварителен и не води до официалното признаване на нова българска държава. Този факт отнема значително от ореола на тази дата. Заради това предложението националният празник да ни е 6 септември (Деня на Съединението) или 22 септември (Деня на Независимостта) е патриотично, защото българите имат голяма заслуга за границите на България такива, каквито ги познаваме днес. Но не трябва да се забравя, че Санстефанска България се възприема като идеал за българите. Разочарованието от несправедливия Берлинския договор и желанието за национално обединение са главните мотивиращи фактори за политиката на България след Освобождението. Докато съединението с Източна Румелия и обявяването на независимостта ни от Османската империя са само крачки, които се правят към постигане на националния идеал. Те са част от процес, който вече започнал от Санстефанския мирен договор, което пък показва значението му.
Културното предложение и други въпроси
Друго предложение за нов национален празник, което често се предлага е 24 май – Деня на славянската писменост и култура. Как обаче празник, който е празнуван от повече от дузина славянски държави може да е национален празник само на една страна?
Друг важен въпрос, който стои пред статута на 3 март, е дали той отговаря на ценностите на съвременното българско общество, което върви по върви по пътя на еврпейската интеграция.
За много хора националният идеал, какъвто е Санстефанска България, е неосъществим мит, който води страната ни до две национални катастрофи. От друга страна, ако погледнем Франция и нейния национален празник – 14 юли (превземането на Бастилията), ще видим, че тези събития са спорни от гледна точка на историята. Режимът, който идва след Френснката революция, е изключително жесток, а хаосът, който поражда революцията, води до идването на Наполеон на власт и на установяването едноличен режим. Този обрат обаче не променя идеите за свобода – свалянето на тиранията, равенство и братство. Т. е французите не частват последиците от револючията, а нейните идеали.
В този смисъл краткостта на съществуване на санстефанска България не омаложава смисъла, който българите влагат в нея, както и саможертвата на хилядите българи, дали живота си в името на националното освобождение.
3 март ще продължава да поражда спорове в българското общество, в зависимост от политическите нагласи на хората. Политическите партии се сменят и този факт не бива да диктува каква да е историята и културата ни. Всъщност 3 март би трябвало да е обединителна датата за нас, защото идеалът за България, начертан преди 145 години в Сан Стефано, е близък до всеки българин. Какво ни пречи да празнуваме мечтата си?
Be the first to comment