Парламентарните избори на 5 октомври поставиха партиите пред огромно предизвикателство. Конфигурацията в Народното събрание изискваше политическият ни елит да отстъпи от познатото конфронтационно поведение от последните няколко години. Компромисите и консенсусът бяха задължителни в името на това да се състави правителство. На моменти изглеждаше, че коалиционните баланси ще са повече от трудни, дори невъзможни. Всеки ден се чуваха гласове в посока, че се отива към нови избори.
Още при съставянето на кабинета, а и до днес изглежда, че правителството се държи на косъм. Всяко напрежение в Реформаторския блок, всяка заявка за оттегляне на подкрепата от Патриотичния фронт приковаваше общественото внимание и поставяше въпроса дали пък това няма да е края на кабинета.
В действителност обаче тази конфигурация е много по-стабилна отколкото изглежда. А възможността през 2015 г. да се проведат предсрочни парламентарни избори е малко вероятна. По няколко причини.
Подкрепата на Патриотичния фронт за този кабинет вече не е решаваща. След отлюспването на двата депутати от ДПС и с подкрепата на Ана Баракова, Борисов може да разчита на 121 депутата. Нещо повече – ако тази структура не издържи, правителството има и парламентарни резерви в лицето на БДЦ, а защо не и на ДПС.
Реформаторският блок при всичките си конфликти и напрежения в редиците си, всичко това си остава само и единствено в рамките на коалицията. По въпроса за участието в управлението и в двата лагера сред реформаторите има пълен консенсус. Блокът е поел и огромна политическа отговорност като трима от председателите на партии част от Реформаторският блок заемат постове в правителството.
АБВ е намерило подходяща позиция като участник във властта. Да се конкурираш на опозиционното поле с опитните парламентаристи от БСП би било трудна задача. А присъствието на Ивайло Калфин в кабинета им дава нужната им лява идентификация, ресурс и по-сериозно публично влияние.
Проблемите пред управляващите през 2015 г. вероятно ще са много – от протести през конюнктурни скандали до управленски неуспехи. Но от днешна гледна точка можем да откроим едно основно предизвикателство, което ще е решаващо за живота на това управление – реформите.
Основна причина за множеството компромиси, които се направиха от всички партии, участващи в това управление беше именно планът за реформи в ключови сектори. За никой не е тайна, че времето за реформаторска политика е именно началото на мандата, когато все още правителството се ползва с обществена подкрепа, а опозицията се възстановява от нанесеното изборно поражение. В бюджетът за 2015 г. обаче не се вижда реформаторска посока. Остава да разчитаме на стратегията за съдебна реформа, обявените намерения за промени в здравеопазването и някои ключови инициативи в образованието. Ако тези намерения за реформи не се случат или не постигнат желания резултат това би могло да разклати сериозно управлението. Непровеждането на тези реформи ще постави въпроса защо Рефортматорският блок въобще участва в това управление и за какво бяха всички тези компромиси и отсъпки, които те направиха от предизборните си обещания. Това няма как да не предизвика дебат сред реформаторите за смисъла на участие в този кабинет. А пък ако се направи компромис и с това то трябва да се постави тогава и въпроса за смисъла на съществуването на реформаторите въобще.
И ако възможността за предсрочни парламентарни избори през 2015 г. изглежда малко вероятна, то при непровеждането на обещаните реформи вариант за нов кабинет в рамките на това Народно събрание стои на дневен ред.
Най-вероятно ще стана ти двете – предсрочни избори и съсипия, озаглавена реформи.