Ще има трета спасителна програма за Гърция и Атина е получи нов заем. До началото на преговорите по това споразумение Атина ще получи „мостов заем“, за да бъде прекратена банковата ваканция и страната да се върне към нормален икономически живот.
Това предвижда постигнатото в Брюксел споразумение между гръцкия премиер Алексис Ципрас и държавните и правителствените ръководители от еврозоната, които преговаряха през цялата изминала нощ. Има обаче точно 19 неизвестни пред новата спасителна програма за Гърция – споразумението трябва да бъде одобрено от парламентите на 19-те страни-членки на еврозоната, включително и от гръцкия парламент. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви това на извънредна пресконференция тази сутрин. И изтъкна, че всички участвали в преговорния маратон са имали само една цел – “да стигнем до споразумение“.
От своя страна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че за споразумението се е работило здраво, като изтъкна, че е отхвърлена идеята за излизане на Гърция от еврозоната.
Предполага се, че на предстоящите дебати в парламента в Атина най-сериозни спорове ще има по създаването извън страната на фонд, съставен от гръцки активи в размер на 50 млрд. евро, които да гарантират обещаната от премиера Ципрас приватизация. Този фонд ще бъде управляван от надзорен орган. Възможностите са чрез управлението на тези активи да бъдат трупани печалби и от тях да се извършват разплащания по дълга. Другата възможност е приватизирането на тази собственост и получените средства отново да бъдат насочвани към разплащането на задълженията към кредиторите.
Едва след одобрение от страна на гръцкия парламент, Еврогрупата ще може да започне преговорите, наред с останалите обвързани институции, по отпускането на новия заем, поясни председателят й Дейселблум.
Световните агенции отбелязват, че параметрите на новия спасителен план в много малка степен се различават от тези, които са бяха отхвърлени от 61% от гърците на референдума на 5 юли. Някои прогнозират политическа криза и дори нови избори в Гърция, тъй като премиерът Ципрас и партията му СИРИЗА трудно могат да обяснят практическото бламиране на резултатите от референдума и приемането на непопулярни мерки, вместо обещаваното “разхлабване на коланите”. В подкрепа на тази хипотеза се припомня, че дори депутати от СИРИЗА остро критикуваха политиката на отстъпки по време на дебатите по новото гръцки предложение, което Ципрас представи в Брюксел.
Смята се, че засега Ципрас все още се въздържал да отстрани двама членове от кабинета, Панайотис Лафазанис, министър на производственото преструктуриране, околната среда и енергетиката, и Димитрис Стратулис, втори министър на социалното осигуряване за това, че те предлагат Гърция да завърне към драхмата, тъй като с тях е невъзможно да приложи програма, продиктувана до голяма степен от Европа, за да може страната да остане в еврозоната.
Възможно е също правителствени представители да бъдат преместени на други постове, пише още в. „Та неа“, прогнозирайки, че вероятно Ципрас ще изчака да види какво ще е поведението на набелязаните за смени министри и депутати как те ще гласуват поисканите от кредиторите нови мерки.
Освен това на европейския фронт премиерът на Гърция трябваше да положи всички усилия, за да се възстанови доверието, което бе изгубено през тези шест месеца на разгорещени преговори. Например германският канцлер Ангела Меркел коментира, че по време на преговорите вчера и днес не е ставало въпрос за споразумение „на всяка цена“.
„Най-важната ценност, а именно доверието и надеждността, беше загубена“ с Атина, заяви Меркел, която е критикувана от френския президент Оланд и други европейски лидери за твърдата и неотстъпчива позиция на Германия в преговорите с Гърция.
Be the first to comment