10 години в НАТО, 10 години чифте пищови

 

На 29 март стават точно 10 години, откакто България влезе в НАТО. 10 години в НАТО, а българските политици, независимо от политическата си окраска, продължават да разчитат на митичния член 5, който гласи, че нападението срещу една страна от пакта е нападение срещу всички други. Този митичен член обаче по никакъв начин не задължава страните с военен отговор. И член 5 зловещо мълчи за това какво ще стане, ако те нападне друга страна-членка на НАТО. Или ако те нападне ядрена суперсила, с която никой не иска да влиза в бой.

10 години сме в НАТО, а армията ни никога не е била по-слаба, по-малка, по-зле подготвена, по-зле въоръжена и по-незначителна. Та ние имаме едва няколко бойни кораба, няколко десетки вехти самолета и 30 000 юнака в армията, близо една трета от които са чиновници без пушки. С такъв арсенал, както сполучливо отбеляза един български журналист, можем да участваме в мащабна кинопродукция, но не и в реални военни действия.

И докато сме на темата за кинопродукциите, навремето наистина правехме хубави български филми. Като „Тримата от запаса“. Точно това е нашата армия в момента, неколцина чудаци, които са всичко друго, но не и боеспособни войници. Геополитическите ни особености са такива, че България е длъжна да има силна армия. Стига с това оправдание, че сме бедни. Нашата страна никога не е била богата държава, нито е разполагала с огромен човешки ресурс, но дълго време е имала истинска и боеспособна армия. Бедни бяхме и през 1885 г. по време на Сръбско-българската война, бедни бяхме и по време на двете Балкански войни, по време на Първата световна, през Втората световна война дори. Но през цялото време българският войник се биеше като лъв, имахме военни стратези, а за да ни надделеят, противниците ни в Междусъюзническата война, ни скочиха като истински мъже – в съотношение 5 към 1 в тяхна полза. Силна армия имахме дори и по времето на комунистическия режим.

След промените обаче българските политици решиха, че въоръжените сили са отживелица. И започна „реформа“ по превръщането на Българската армия в  „тримата от запаса“. Първата светлинка, че НАТО гледа на нашата страна преди всичко като една територия, чиито пристанища и летища може да използва, бе принудителното унищожаване на ракетите ни СС-23. Никой не ни обясни защо трябва да се откажем от това  стратегическо възпиращо всеки противник оръжие (без право да се снабдим с модернизиран вариант), чийто западен или източен еквивалент се намира на въоръжение в почти всички сериозни армии в света, включително и в НАТО. Хайде бе, нали никой не си мисли сериозно, че с тези ракети щяхме да ударим Белград или Истанбул? Не, май някой просто нямаше интерес от силна българска армия. Дори и съюзниците ни в НАТО. От нас се изисква политическо съгласие, но не и военна сила.

Модерната, боеспособна армия е мощно възпиращо средство за чуждестранни агресори и провокатори, мощен геополитически фактор и дори политикоикономически фактор. Вижте само как на американците и през ума не им минава да нахлуят в примрялата от глад Северна Корея – защото има силна армия. Не заради Русия, не заради Китай – просто няма как такива гиганти да размахат току-така оръжие помежду си заради щуротиите на Пхенян. Защото знаят, че ако го направят, ще стане повече от неприятно.

А Виетнам е незаобиколим фактор в нестабилния регион на Югоизточна Азия също заради силната си армия. Армията гарантира на виетнамците независимост, отстояване на националните позиции и това се превърна в основата за икономическия напредък на азиатския тигър.

А сега погледнете която и да е снимка на български военни. Огледайте ги. Един е с фуражка, друг с каскет, трети изобщо без шапка. Четвърти е дебел, пети е нисък, шестият е дълъг и тънък като маркуч, а седмият обезателно е без колан. Банда гащници, разпасани като френски кочияши, както казваше ротният.

След 1989 г. населението на България намаля с почти 2 милиона души, полицията остана в същия си размер, а армията се сви между 4 и 5 пъти. Хубаво е да имаш малка, мобилна, модерна и боеспособна армия, но нашата е само малка. И разпасана. И така ще бъде, докато българските политици не разберат, че инвестицията в армията е инвестиция в държавата, в нейната сигурност и просперитет. Така правят дори държавите, които интуитивно свързваме с демокрация и социални общества – Норвегия, Швейцария, Финландия. Само ние тук си играем на „тримата от запаса“ и разтягаме локуми за националната сигурност. А сигурност, каквато и да е тя, било национална, енергийна или икономическа – без силна армия няма. Нека да не чакаме от Чичо Сам. Да забравим за Дядо Иван. Нека българинът е готов да се бие сам, и тогава тези, които искат да ни диктуват какво да правим, може би малко повече ще се вслушват в нашия глас. И току виж започнали да ни уважават.

3 коментара за “10 години в НАТО, 10 години чифте пищови

  • 11.04.2014 в 21:13
    Permalink

    «Россия — карлик, я поставлю её на колени.» Карл 12-й, XVIII век.
    Швеция навсегда лишилась статуса великой державы.

    «Я покорю отсталую Россию.» Фридрих, середина XVIII века.
    В 1759 году русская армия вошла в Берлин.

    «Россия — колосс на глиняных ногах.» Наполеон, XIX век.
    В 1814 году русская армия взяла Париж.

    «Я завоюю СССР к концу года.» Гитлер, XX век.
    В 1945 году покончил с собой, когда советская армия вошла в Берлин. 

    «Россия – всего лишь региональная держава» сказал Барак Обама, 26 марта 2014 года…

    Отговор
  • 03.04.2014 в 13:54
    Permalink

    North Atlantic Treaty Organization – т.е. северно-атлантическа Организация.
    Ние сме проста Територия, пушечно месо, … Нито сме северни, нито сме атлантически. Няма лошо, че сме там, ама да не си фантазираме прекалено.

    Отговор
  • 31.03.2014 в 22:52
    Permalink

    Еееех Иво, армията не е единстменото нещо,което прави България равноправен член в НАТО. Исланидия няма нито един войник, а армията на Люксембург е симолична. Други трябва да са по-важните критерии. Примерите със северните страни са верни, но там има друг тип рационалност, различна от българската. Нека да направим съпоставка за рационалността, и след това да даваме оценки за следствията, каквото е армията.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.